Когато в петък сутринта собствениците на Евертън от The Friedkin Group (TFG) публикуваха кратко изявление от 170 думи, с което на практика обявиха клуба за продажба, то беше също толкова незабележимо и разочароващо, колкото и цялото им управление на „Гудисън Парк“. TFG, която притежава и италианския Рома, плати над 400 милиона паунда за 99,5% от акциите на Евертън през декември 2024 година. Сделката извади клуба от финансовата криза и токсичната атмосфера, белязали последните дни от хаотичното управление на Фархад Мошири.
Очакваше се това да постави началото на нова, амбициозна ера за клуба, който се готвеше да напусне „Гудисън Парк“ и да се премести на великолепния си нов стадион на „Брамли-Мур Док“. Вместо това TFG сега ще проучи пазара. Финансовият експерт във футбола Киърън Магуайър заяви пред BBC Sport, че очаква собствениците да поискат между 750 и 800 милиона паунда за пълната продажба на клуба, като бъдещият купувач ще трябва да поеме и настоящите задължения в размер на около 468 милиона паунда.
За разлика от големите надежди и увереността, съпътствали пристигането им, TFG на практика се превърнаха в отсъстващи собственици, които съсредоточиха усилията си върху Рома. Показателен за това е фактът, че председателят Дан Фридкин никога не е присъствал на мач на Евертън и, което е още по-изумително, никога не е разговарял с мениджъра Дейвид Мойс след завръщането му в клуба през януари 2025 година.
Мойс разкри това след проваления летен трансферен прозорец, който превърна отношението на привържениците на Евертън към TFG от хладно приемане в открита враждебност.
Катализаторът беше опитът на TFG да продаде тийнейджъра Харисън Армстронг, един от най-добрите продукти на академията на Евертън през последните години, на Нотингам Форест за 40 милиона паунда. Сделката вече беше одобрена от TFG, когато информацията изтече в публичното пространство. Това предизвика бурна реакция сред привържениците на Евертън, които по време на гостуването на Борнемут по-късно същия ден заплашиха, че ще вдигнат „бунт“.
Реакцията беше толкова остра, че TFG премина в режим на ограничаване на щетите и блокира трансфера на 19-годишния полузащитник. Това обаче не беше нищо повече от пиар ход за спасяване на репутацията след катастрофално решение, което моментално настрои феновете срещу собствениците.
След това Евертън продаде Илиман Ндиайе на Манчестър Сити за 65 милиона паунда, а нападателя Бето – който далеч не е футболист от световна класа, но все пак е утвърден централен нападател – на Фиорентина. Впоследствие опитът за привличане на нападателя на Монако Фоларин Балогун се провали, без да остане време за търсене на алтернативи.
Така Мойс остана с един нападател по-малко от необходимото и с едва 18 опитни полеви футболисти в състава си. От този момент нататък краят на управлението на TFG изглеждаше неизбежен, а кулминацията беше съобщението, че собствениците търсят купувач за своя дял в клуба.
Магуайър коментира:
„Мисля, че има няколко фактора. Подозирам, че са били шокирани от необходимостта да платят на Бърнли над 35 милиона паунда за нарушение на финансовите правила.“
През 2024 година беше установено, че Евертън е нарушил правилата за печалба и устойчивост (PSR) за тригодишен период. Бърнли твърдеше, че това нарушение е повлияло на шансовете му да запази мястото си във Висшата лига през сезон 2021/22, и поиска обезщетение за финансовите загуби, свързани с изпадането.
TFG вложи 38 милиона паунда в клуба, за да покрие разходите, а впоследствие Евертън обжалва решението.
„Мисля, че може би са останали с впечатлението, че английският футбол ще се превърне в също толкова изпълнена със съдебни спорове среда, колкото е бизнесът в Съединените щати“, добави Магуайър. „Това едва ли им е допаднало.
Освен това сега е добър момент за продажба, защото пазарът е изключително активен. Американците ще проявят интерес. Има само 20 клуба от Висшата лига, които можеш да купиш. Потенциалните купувачи са много. Тук действа и факторът на ограниченото предлагане. Бих казал, че TFG ще поиска между 750 и 800 милиона паунда за продажбата. В Съединените щати придобиването на спортен франчайз може да струва 5 милиарда долара или дори повече.
Мисля, че те разглеждат това като възможност за бърза печалба – с други думи, да купиш евтино и да продадеш скъпо.“
Това, което TFG все пак донесе на Евертън, е известна финансова стабилност след кризисната ера на Мошири. Според Магуайър именно това ще направи клуба привлекателен за потенциалните купувачи.
„Евертън има история и традиции“, заяви той. „Това е клуб, който е неизменна част от Висшата лига. Изглежда, че ще продължи да играе там, а освен това разполага със страстна фенска маса, която изпълва великолепен стадион с капацитет над 50 000 зрители. Не е необходимо да харчиш пари за модернизацията на този стадион. Изпитвам голямо уважение към хората, които отговарят за финансите на клуба. За разлика от хаоса по времето на Мошири и наследството, което той остави, сега можеш да повдигнеш килима в Евертън и отдолу няма да изскочи нищо неприятно.
Ако перифразирам един бивш министър-председател, на пазара излиза футболен клуб, който е напълно готов за действие. Ако си собственик, който иска бързо да ускори развитието на даден клуб, тук вече имаш изградена основа.
А аз бих започнал търсенето на потенциални купувачи от Съединените щати.“
Няма съмнение обаче, че отношенията между базираната в Хюстън TFG и хората в клуба на Мърсисайд показваха признаци на сериозни проблеми. Липсата на близки отношения с мениджъра Мойс отново беше подчертана, когато той призна, че е научил за евентуалната продажба на Евертън едновременно с широката общественост. Това само засили усещането за откъснатост между TFG и клуба, особено в сравнение с начина, по който собствениците работят в Рома.
На пресконференцията си преди неделното гостуване на Хъл Мойс заяви:
„Разочарован съм, че привържениците на Евертън трябва да преминат през още един период на въпроси от типа: „Кои са нашите собственици?“ Искрено вярвах, че с новите собственици всички сме напълно отдадени на общата цел. Когато се завърнах, амбицията ми беше да върна Евертън на нивото, на което клубът е бил в миналото – да се бори по-често за участие в европейските турнири.
Лятото беше трудно за нас. Научих за всичко едва тази сутрин. Може би съм малко изненадан, но може би не би трябвало да съм чак толкова изненадан.“
По отношение на подхода на TFG Магуайър добави:
„Те така и не изградиха истинска връзка нито с клуба, нито с град Ливърпул. Дан Фридкин никога не е посещавал мач на Евертън, което само по себе си показва разликата. С Рома те притежават клуб, който участва в Шампионската лига – с всички финансови ползи, които това носи – и има много по-голям шанс редовно да играе в турнира. А това, нека просто констатираме факта, не важи за Евертън.“
С какво ще бъде запомнено управлението на TFG?
„Със смесица от разочарование и безразличие“, отговори Магуайър. „Мисля, че сега в Евертън работят правилните хора, докато по времето на Мошири имаше такива, които сякаш бяха там повече за украса, отколкото за да вършат реална работа.“
TFG ще се надява да постигне бърза сделка.
„Тъй като самите Фридкин вече са извършили изключително подробна проверка на клуба преди придобиването му, всички скрити проблеми би трябвало да са били установени и решени“, заяви Магуайър. „Сега остава да бъдат изпълнени изискванията на Висшата лига към собствениците и директорите. Дали си човек със съмнителна репутация? Разполагаш ли с парите? Можеш ли да докажеш произхода им – не само средствата за закупуването на клуба, но и тези за неговото управление?“
А Мойс е готов да даде най-добрата възможна препоръка за Евертън.
„Очаквам с нетърпение да дойдат правилните хора, които да продължат да развиват клуба. Това е страхотен клуб. Ако някой иска да разговаря с мен, аз ще бъда първият, който ще му каже, че определено си заслужава да го купи.“
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
