Ново попълнение на Милан посочи защо избра да премине в клуба и какви са първите му впечатления

Защитникът на Милан Марио Хила даде обширно интервю, в което разясни мотивите зад трансфера си на „Сан Сиро“, сподели впечатленията си от първите месеци в клуба и коментира развитието на проекта под ръководството на Рубен Аморим. Испанецът се утвърди като ключова фигура в състава на „росонерите“, спечелвайки доверието на привържениците със стабилни изяви и тактическа гъвкавост, включително и в ролята на краен бранител срещу Лече. Хила се включи в събитието „Фестивал дело Спорт“, заменяйки собственика на клуба Джери Кардинале. Бранителят коментира изминалия трансферен прозорец, в който клубът привлече основни попълнения като него, Гонсало Рамош и Диего Морейра, както и интереса от други водещи италиански тимове.

„Благодарен съм за високата оценка. Направихме сериозна селекция и привлякохме важни състезатели. Опитвам се да помагам във всеки един момент и да давам максимума от себе си на терена“, заяви Хила по повод ролята си в дефанзивния вал. Запитан за конкуренцията за подписа му от страна на Интер, Наполи и Аталанта, бранителят бе категоричен: „Имаше интерес от няколко отбора, но избрах Милан, защото когато такъв клуб ти се обади, богатата му история прави отказа почти невъзможен. Може би други тимове се намират в по-успешен момент, но да помогнеш на Милан да се върне на победния път носи несравнимо удовлетворение. Наясно сме, че през последните години клубът не бе на нивото на Интер или Наполи, но предизвикателството да изведеш такъв отбор отново до върха е много по-вълнуващо, отколкото да отидеш в състав, който вече печели редовно.“

Испанецът изрази и отличните си впечатления от новия старши треньор на тима: „Аморим е наставник, който излъчва непримиримост и изисква агресивна преса. Той е модерен специалист, отлично подготвен за стандартите на европейския футбол. Обича постепенното изнасяне на топката от задна позиция и държи на пълната отдаденост и в двете фази на играта. Взискателен е, но същевременно запазва спокойствие, знаейки, че тепърва изграждаме проекта. Всички сме щастливи да работим с него.“

Защитникът направи и реалистична оценка за моментната форма на тима и дългосрочните амбиции: „В момента реалното ни равнище е Лига Европа, тъй като през миналия сезон не успяхме да се класираме за Шампионската лига. Сега обаче трябва да работим здраво. Основната ни цел е завръщане в ШЛ и триумф със Скудетото. Ние сме Милан и трябва да мислим с максимална амбиция. Започнахме първенството много добре, след което дойдоха тежки двубои като гостуванията на Ювентус и Лацио, където спечелихме по точка. Резултатите не са лоши, но стандартите тук изискват постоянни победи. Загубихме от Бенфика, но след това изиграхме отличен мач срещу Лече. Отборът се стреми към атрактивен и съвременен футбол, а резултатите без съмнение ще дойдат“.

Хила коментира и физическото си състояние, както и ролята си в схема с четирима защитници: „Не се определям като решаващ фактор – просто се опитвам да бъда полезен. В първите срещи не успявах да разгърна пълния си потенциал, тъй като се възстановявах от контузия и не бях готов за пълни 90 минути. Сега вече се чувствам стабилен и мога да оставам на терена през целия мач. Срещу Лече показахме много добра игра във всички линии и отбелязахме хубави попадения. На каква позиция ще действам зависи от конкретния съперник и тактическите изисквания.“

За представянето срещу Лече и новата позиция: „Видях отбора пределно мотивиран и концентриран в мача. Изключително съм доволен, че се стигна до подобна ситуация срещу Лече. Да играя като краен бранител? Харесва ми, това е ново предизвикателство за мен. Понякога позицията на централен защитник носи голямо удоволствие, но футболистите имат нужда от нови стимули. Когато сменяш поста, научаваш непознати детайли и се сблъскваш с различни игрови ситуации. Допада ми заради възможността за развитие, а и защото се включвам по-често в атака.“

За помощта към нападателя Рамош: „Наясно сме, че трябва да го захранваме с повече подавания. Той се представя страхотно с екипа на Португалия. Като отбор трябва да вдигнем нивото – знаем, че той е ключова фигура в предни позиции. Не е реализирал огромен брой попадения, но това зависи от обстоятелствата на терена. Нужно е да работим здраво колективно, за да го поставяме във възможно най-добрите позиции.“

За детските идоли и легендите на Милан: „Серхио Рамос беше моят кумир като дете. Той беше изключително агресивен, спечели толкова много трофеи. Харесваха ми неговият плам, характерът му и енергията, която излъчваше. Поради тази причина той бе моят идол. Що се отнася до Милан, без да омаловажавам останалите, най-силно се фокусирам върху Алесандро Неста. Той извървя същия път от Лацио в Милан – възхищавам му се, той е модел за подражание за мен. Има и редица други величия като Паоло Малдини и Алесандро Костакурта. В Милан винаги са играли най-добрите бранители в света.“

За атмосферата в съблекалнята: „Чувствам се страхотно както с колегите ми в защита, така и с целия тим. Не очаквах толкова топъл прием, наистина е невероятно. Надявах се да бъде добре, но реалността надмина очакванията ми. Момчетата те карат моментално да се почувстваш у дома си. Разбирам се отлично с Рафаел Леао, който си тръгна, Майк Менян, Страхиня Павлович, Франческо Камарда, Давиде Бартезаги и всички останали. Щастлив съм с колектива, който имаме.“

За периода в Реал Мадрид и срещите с Лука Модрич и Карло Анчелоти: „Прекарах около четири месеца с първия отбор на Реал Мадрид и съм безкрайно благодарен на Карло, че ми даде шанс за дебют. Още на тренировките си личеше колко невероятен е той. Спомням си една случка: като юноша тренирах с мъжете с твърде голяма агресия. Бях неопитен, влизах прекалено твърдо, без да мисля за риска от контузии. На няколко пъти фаулирах по-грубо Родриго и той извика: ‚Карло, той винаги прави така!‘. Тогава Анчелоти дойде при мен и ми обясни, че трябва да бъда по-внимателен и да пазя съотборниците си. Модрич ни помага страшно много. Той е роден лидер, който дава всичко от себе си. Скромността му е пословична – носител на „Златната топка“ и шесткратен първенец в Шампионската лига. Изключително преживяване е да се учиш от фигура като него.“

За това защо са го изпуснали Барселона и Реал Мадрид: „По онова време бях просто обикновено хлапе. Бях добро момче, справях се в училище, но бях малко разпилян. От Барселона никога не са проявявали интерес към мен. Реал Мадрид обаче пожела да ме привлече и аз не се поколебах за миг. Прекарах четири великолепни години там – една в академията и след това в Примаверата. Впоследствие ръководството прецени, че трябва да поема по пътя към Лацио. Сега съм в Милан и съм истински щастлив. Не съжалявам за абсолютно нищо.“

За разликите между Маурицио Сари и Аморим: „Сари ме научи на много неща. В началото съвместната ни работа беше трудна и той го знае добре. Това обаче беше урок, който заслужих. Той ми предостави възможност, а аз не се възползвах пълноценно. След това реши, че още не съм готов, и останах извън игра за няколко срещи. Този период ми помогна да израсна. Впоследствие си върнах важната роля в състава. Той е невероятен човек, а на терена изисква максимална дисциплина и залага на традиционен стил. При Аморим подходът е различен. Сари обръща по-голямо внимание на тактиката, докато Аморим предпочита по-директна игра в атака, при която контролът върху мача може да не е толкова пълен. Това са две коренно различни философии, но и двете носят ценен опит и спомагат за развитието на футболиста.“

За амбициите за националния отбор: „Испания има невероятен състав, спечели световната титла. Не съм викан в представителния тим от четири години, откакто играх за формацията до 21 години. Имам само една повиквателна. Единственото, което мога да направя, е да продължа да работя упорито. Доволен съм от усилията, които полагам, но трябва да дам още повече от себе си, за да заслужа мястото си в състава по решение на селекционера, а не заради контузия на друг играч. Да представяш родината си е въпрос на чест, а силните резултати на тима ми дават допълнителна мотивация.“

За битката за класиране в Шампионската лига с Милан: „Смятам, че целта да си осигурим място в ШЛ е напълно постижима. Намираме се в начален етап от развитието на проекта, но усещането в тима е изключително позитивно. Миналия сезон бяхме близо до постигането на целта и макар че тогава не се получи, сега отново сме сред основните претенденти. Интер изглежда по-силен в момента, тъй като стъпва върху проект, граден четири-пет години със Симоне Индзаги, а сега продължаващ с Кристиан Киву. В Рома пък Джан Пиеро Гасперини работи вече година и половина. Нормално е тези отбори да са малко по-напред сработването си. Би ми било интересно да видя как ще изглежда днешният Милан след пет години. Комо също е тук и разполага с много сериозен състав, макар че не го определям като по-силен от нас. Не бива да забравяме и Наполи, Аталанта и Ювентус. Първенството е изключително оспорвано и интересно – има седем или осем отбора, които могат да се борят за челните позиции. Страхотно е да играеш в такава среда, особено в сравнение с Ла Лига или Премиър лийг, където титлата обикновено се решава между едни и същи три-четири тима.“

Запитан дали Милан е готов за предизвикателството в Лига Европа, играчът отговори категорично: „Да, напълно вярвам, че сме готови. Първият ни мач не беше особено успешен, но смятам, че имаме сили за силна кампания в турнира. Един сериозен рейд в Европа със сигурност ще ни даде допълнителен тласък и увереност при подготовката за Шампионската лига догодина. Лига Европа остава една от най-важните ни задачи за този сезон и всички мислим за нея.“

По отношение на другите фаворити в турнира: „Сред четирите най-силни отбора бих поставил Милан, Ювентус, Бенфика и Борнемут. Според мен именно тези състави могат да стигнат най-далеч, макар че в подобен турнир всичко е възможно. Един полуфинал между Милан и Бенфика е напълно реален сценарий. А защо не и изцяло италиански финал между Милан и Юве? Това би било чудесно, или пък сблъсък срещу Борнемут. Имаме отличен състав.“

За отношенията със собственика на клуба Джери Кардинале: „Разговарях с него след подписването на договора ми и той сподели колко е щастлив. Не бях запознат дали е бил по-дистанциран в миналото, но в момента виждам човек, който държи да бъде близо до отбора. Личи си, че ситуацията го вълнува силно, изслушва внимателно и се интересува от детайлите. Неговата роля не е да бъде треньор или футболист, а да поддържа връзка с лидерите – играчи като Лука, Матео Габия и Менян. Когато усещаш подкрепата на президента, това носи допълнителна мотивация.“

Относно водещите гласове на терена и в съблекалнята: „Обичам да комуникирам активно, защото това ми помага да сваля напрежението и да предам увереност. Не се поставям на едно ниво с Модрич, Менян или Габия – техните кариери са значително по-богати. Адриен Рабио и Кристиан Пулишич също имат лидерски качества на терена. Най-гласовити по време на игра са Менян и Габия. Модрич е по-тих, но безспорно е лидер. Той знае точния момент да даде ценен съвет, макар и без да повишава тон като Серхио Рамос, Менян или Габия. Габия е изключителен професионалист – тренира неуморно и никога не се предава. Той напусна, завърна се и се доказа по категоричен начин. Менян пък впечатлява с присъствието и характера си. Той ръководи цялата защитна линия от вратата, което е от огромно значение.“

За младите таланти в отбора: „Франческо Камарда и Бартезаги са страхотни момчета. С Габия сме отлична компания. Гледам на Камарда като на по-малък брат – напомня ми на мен самия в по-ранните ми години. Той притежава огромен потенциал, но клуб като Милан изисква търпение към развитието му. Ако му бъде гласувано нужното доверие, той може да се превърне в ключова фигура за бъдещето на клуба.“

За шансовете на Ламин Ямал за „Златната топка“: „Той е невероятен и дава много на Испания. Лудост е колко е добър на такава крехка възраст. Не е лесно да се справиш с очакванията толкова млад, но той играе с удоволствие и това му помага. Смятам, че напълно заслужава да спечели.“ На шеговитата реплика дали Ямал може да бъде привлечен в Милан, той отвърна с усмивка: „Може би Кардинале ще трябва да направи истинско чудо, защото подобен играч на практика е безценен.“

За починалата клубна легенда Франко Барези: „Познавах го като играч. Тъй като не съм от Италия, испанският футбол ми остави много по-силно впечатление, ето защо Серхио Рамос беше моят идол. Когато почина, бях в Милано от две седмици. Бях изненадан, че цялата миланска общност беше толкова развълнувана. Не само хората, които прекарваха време с него. Всички го усетиха. Беше труден момент за Милан, но когато по време на Милан - Венеция имаше почит към него беше прекрасно. Емоцията, която породи в целия клуб... Беше невероятно важна. Много съжаляваме, но се надяваме да направим страхотни неща тази година, за да му дадем и нещо, за което да се радва.“

Снимки: Gettyimages