Старши треньорът на баскетболния Балкан Богдан Караичич гостува в подкаста Euro Insiders, който разглежда баскетбола на Стария континент. Караичич говори по различни теми, включително и за предстоящото участие на балканци в ЕвроКъп – втория по сила евротурнир. Самите водещи Алекс и Бен гостуваха в Ботевград, за да се запознаят отблизо с културата в града.

- Как един отбор може да подходи към сезона, когато има толкова много финансово мощни конкуренти, които създават огромни разлики в бюджетите?

- Както казахте, европейският баскетбол и общността около него се променят изключително бързо и драстично, при това според мен почти без никакъв контрол. Появяват се нови проекти, някои от които разполагат с безумно големи бюджети за година или две, след което изчезват. Затова бих казал, че устойчивостта в европейския баскетбол все още не е налице.

Въпреки това се случват интересни неща. Ако се целиш в Луната, дори да не успееш, ще се озовеш сред звездите. Това до голяма степен описва и европейския баскетбол. Има фойерверки, има светлина, но невинаги е ясно колко дълго ще продължи всичко и доколко устойчиви ще бъдат тези проекти.

Идвам от клубове, в които организацията прилича на влакче на ужасите. Един сезон може да бъде страхотен, а следващият – пълна катастрофа. И не говоря само за резултатите, а и за отношенията между хората, играчите, феновете и всички останали.

Що се отнася до въпроса ви, мисля, че ние, като изцяло нов проект, решихме да обърнем традиционния подход. Не инвестирахме веднага огромни средства в заплатите на играчите и треньорите. Вместо това се опитахме да изградим система, която да надживее самите нас.

Не мога да кажа, че непременно ще останем в ЕвроКъп през следващите 10–15 години, защото европейският баскетбол е непредвидим в много отношения. Но поне искаме да събудим любовта към баскетбола у младите хора в България и да помогнем на някои от нашите играчи да се развият дотолкова, че един ден самите те да могат да бъдат успешни генерални мениджъри и да изграждат подобни проекти.

Затова обърнахме подхода и първо инвестирахме в инфраструктурата, преди да започнем да изграждаме самия състав. Наехме хора от САЩ, които да работят в скаутския ни отдел и да ни помагат при привличането на играчи, защото бюджетът ни не е особено голям. Може би в момента той е най-ниският в целия ЕвроКъп и то с разлика.

От друга страна, искаме да дадем възможност на определени играчи да докажат стойността си и да се развиват под нашето ръководство. Докато работим за тяхното израстване, развиваме и собствената си система.

Привлякохме и помощник треньор от НБА, който има опит в G League. Мисля, че сме сред първите клубове в европейския баскетбол, които имат позиция на асоцииран старши треньор. Какво точно означава това? В нашия случай означава, че двамата имаме еднаква власт, но аз нося отговорността, ако нещо се обърка. Идеята е да имаме възможно най-много хора в щаба и да използваме разнообразни подходи. Разполагаме със сръбски треньори, специалисти от САЩ и местни кадри.

Според мен изграждането на инфраструктурата е по-важно за един баскетболен клуб в Европа, отколкото незабавното разполагане с огромен бюджет. Разбирам обаче как функционира този спорт. Работил съм в Партизан, Цървена звезда и за кратко в Арис. Знам какво очакват феновете на тези отбори и колко силна е тяхната страст.

Когато обаче тази страст излезе извън контрол, тя може да прерасне в агресия. Ако ръководството не успее да овладее ситуацията, често започва да взема решения единствено за да успокои напрежението и да намали шума около клуба. Понякога тези решения нямат никакъв смисъл.

Така се стига до решения, при които се търси изкупителна жертва или се предприемат бързи действия само за да може напрежението временно да спадне и хората в организацията да се събудят на следващата сутрин малко по-спокойни.

Вярвам, че най-успешните организации в европейския баскетбол са тези, които успяват да преодолеят този натиск. Бих посочил Олимпиакос като пример за устойчивост и дългосрочен проект, особено по отношение на играчите и треньорския състав. Париж също е интересен пример, както и Валенсия. Според мен Валенсия може би е най-добрият модел за бизнес управление в баскетбола.

Те първо изградиха инфраструктурата и съоръженията си, като запазиха един и същ президент в продължение на 20 години. Дори доброволно се върнаха в ЕвроКъп, вместо да останат в Евролигата, за да продължат да развиват инфраструктурата и базата си. Ако направиш подобно нещо в Сърбия или Гърция, вероятно няма да останеш генерален мениджър на клуба.

Това е процес, който изисква постоянство и ежедневна работа. Организациите и отборите, които успяват да заглушат външния шум и да останат верни на пътя, в който вярват, според мен са по-успешни в европейския баскетбол.

Ние също ще се опитаме да бъдем сред тях. Трудно е да се каже колко успешни ще бъдем, но поне в началото, през първите няколко седмици, изпитвам повече удоволствие и радост от работата си като баскетболен треньор, отколкото от доста дълго време насам. Това само по себе си може би говори много за начина, по който започва нашият проект.

"Тема Спорт"

Следвай ни:

Снимки: Sportal.bg