Шевченко говори преди юбилея си за Милан, „Златната топка“ и футбола под бомбите

Възрастта не е просто число. Всичко зависи от това как се чувстваш и как използваш времето си, а Андрий Шевченко, който във вторник ще навърши половин век, има много работа. Като президент на Украинската футболна федерация, а и не само. „В разгара на дейността си съм, винаги съм зает. И сега имам тази мисия: по време на войната да подкрепям максимално футбола в Украйна. С всички трудности, които срещаме, се опитваме да сведем до минимум загубите. Вече няма нормален живот, ситуацията се влоши много, особено за новите поколения – подземия, онлайн училища, непрестанни атаки. Това не е живот, но продължаваме напред, опитваме се да се адаптираме. Съпротивляваме се, не се предаваме. Европейските страни ни помагат много, бюджетът ни се основава до голяма степен на средствата, които получаваме от УЕФА и ФИФА, но всеки мач се играе като гост и организирането на каквото и да било е много по-скъпо“.

Може ли футболът все още да подари момент на разтуха, усмивка?

„Правим всичко възможно. Това е моето предизвикателство и на федерацията. Преди три години въведохме нов турнир, наречен „Училищна лига“: започнахме с 12 хиляди деца, а сега вече сме достигнали 50 хиляди. Футболът, и спортът като цяло, играе важна роля, защото е единствената възможност за развлечение на младите. Помага ти да намериш своя ритъм, да не изпадаш в криза в състояние на постоянна извънредна ситуация“.

На 50 години и след толкова много успехи, чувствате ли се като символ на нацията?

„Не. Символите са други, сега е времето на истинските герои, които защитават страната, които са част от армията и съпротивата. През тези пет години видях тяхната смелост. Не могат да се правят сравнения с нашите задачи. Ние с футбола трябва да се опитаме да им дадем облекчение, усмивка, защото те гледат мачовете и знам, че им е приятно, ако отборът играе добре“.

Кои са паметните дати във Вашата спортна кариера?

„Спомням си добре деня на първата повиквателна за юношеските отбори на Динамо (Киев) и когато изиграх първите си мачове в Шампионската лига срещу Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен). След това преминаването в Милан и великите сезони, спечелената ШЛ. И други изключителни моменти като първото класиране на Украйна за Световно първенство, мачовете с Челси и спечелената ФА Къп, Европейското първенство в Украйна. И „Златната топка“: третият украинец, който я печели – повод за голяма гордост“.

Все още ли я държите в хола си?

„Взех си я обратно. Дълго време беше в музея на Милан, след това я занесох в Украйна. С Олег Блохин и Игор Беланов организирахме турне, озаглавено: „Четвъртият може да си ти“. Начин да мотивираме новите поколения в тези трудни времена, да се гордеят с миналото и да знаят, че имат бъдеще пред себе си“.

Избрахте италиански селекционер - Андреа Малдера. Защо?

„Андреа беше в моя щаб, познава добре обстановката. Работил е в чужбина и с Роберто Де Дзерби, но винаги е държал Украйна под око. Освен това е амбициозен. Трудните условия не отменят отговорностите, които имаме към украинската публика, затова въпреки трудностите ще се опитаме да се класираме за голям турнир“.

Какво е ежедневието на 50-годишния Шева?

„Същото от три години. Когато се събудя, винаги студена вода – вана или плуване в морето, но трябва да е 4-5 градуса. След това 45 минути активност: правя си упражненията и отивам в офиса или организирам видео разговори. Ако съм в Украйна, играя падел, в Англия – голф. Спортът никога не липсва. В 23:30 си лягам, в 7:15 се събуждам. Ям малко месо, може би веднъж на две седмици, ям повече салати, риба, по-малко паста, но понякога да, защото италианският навик ми остана. Теглото не се променя: откакто бях на 30 години, винаги е същото – 84 кг, най-много 85. Опитвам се да чета малко повече, на различни езици. Както чувате, може да се каже, че почти не съм загубил италианския си. Опитвам се да съм близо до света, веднага щом се събудя, чета новините от Украйна. И продължавам да обръщам внимание на семейството, което за мен винаги е най-важното нещо“.

Два силни образа от Вашите 50 години?

„Семейството ми и благотворителната дейност, ако мисля за човека; трите клуба, в които съм играл, и националният отбор, ако мисля за футболиста. С Динамо (Киев) съм свързан по много причини, Милан представляваше един прекрасен момент, но и в Челси имах своите удовлетворения. И разбира се, Украйна. С фондацията на Футболната федерация стартирахме проект за солидарност в подкрепа на хората, претърпели ампутации, особено в тези години на война.“

Винаги сте били обичан от феновете на Милан, но и уважаван от всички останали. Как си го обяснявате?

„Винаги съм бил коректен, не си играя с емоциите на другите, разбирам ги и ги уважавам. Когато печелехме с Милан, беше хубаво да радваме нашите фенове, но разбирах и горчивината на останалите. Във футбола границата между успеха и поражението е много тънка и аз винаги съм уважавал всички. Аз съм обикновен човек, сложен в някои отношения, но прост. Може би затова мнозина ме харесваха.“

Класически въпрос: следите ли още италианския футбол? И какво мислите за Вашия Милан?

Милан е винаги в сърцето ми и аз винаги ще бъда негов фен. Италия също е винаги в сърцето ми, тя е моята втора родина. Не го казвам, за да угодя на някого, а защото е истина.“

За италианския футбол, включително и за националния отбор, моментът е малко особен. Как виждате нещата?

„Не се оплаквайте твърде много, ще излезете от този момент. Ценете историята си и мислете, че имате много талант, просто трябва да се променят някои неща и ще тръгнете отново напред. Имате и правилните хора, които да го направят.“

Първи цитат: Едит Пиаф: „За нищо не съжалявам“. Втори: „Който не съжалява, не е живял“. На 50 години на коя страна сте?

„Със сигурност съм с тези, които казват, че който не съжалява, не е живял. Никой не живее, без да прави грешки, но трябва да реагираш и да разбереш, че не можеш да анализираш и да се самообвиняваш за нещо, което си решил да направиш по различен начин: това е житейски опит. Аз се опитвам винаги да бъда позитивен, искам да остана уважителен и винаги любезен с всички. Любезността е важна ценност и аз черпя сили от това отношение.“

Едно желание за 50-ия Ви рожден ден?

„Мир. Искам хората в моята страна да могат да живеят в мир възможно най-скоро. Във футбола моето предизвикателство е да направя всичко възможно за бъдещите поколения. Другото предизвикателство е да продължа напред със семейството си и винаги да бъда добър баща.“

"Гадзета дело спорт"