Карлос Еспи: Не можех да кажа на приятелите си, че подписвам с Реал Мадрид

26 минути и два спасителни гола. Един срещу Еспаньол, друг срещу Елче. И не станаха три, защото няколко милиметра му отнеха изравнителния гол срещу Бетис. Малко време, страхотно представяне. Определението за това да се приземиш на крака. Определението за Карлос Еспи. „Убиецът“, за когото Мадрид и Моуриньо се сетиха веднага щом напускането на Гонсало стана осезаемо. Беше експресен трансфер, точно както и адаптацията му. За всичко това той разговаря пред вестник „АС“.

- Бяхте спрягандори за мъжкия национален отбор на Испания. Повиквателната за тима до 21 години очакван ход ли беше, или бяхте също толкова изненадан от обаждането?

Знаех, че имам шансове, а повиквателната за отбора до 21 години ме мотивира много. Имам огромно, огромно желание да подкрепя и да помогна на отбора с каквото мога.

- Присъединявате се към поколение с играчи, които познавате от по-ниските възрастови групи. С кого от тях имате най-близки отношения? Кой е вашият съучастник?

Уф, бих казал, че с почти всички. От отбора до 19 години: Чема, Хакобо, Фер Лопес... Те ми помогнаха много, интегрираха ме много добре.

- Виждате ли тази повиквателна като възможност да започнете да чукате на вратата на мъжкия отбор, или предпочитате да не гледате толкова далеч?

Дано, но аз съм тук на първия си лагер с отбора до 21 години и имам огромно желание да дам най-доброто от себе си, да помогна на тима. Време е да бъда подготвен.

- Само преди няколко седмици бяхте в Леванте, а сега делите съблекалня с Мбапе, Винисиус, Белингам, Куртоа... Има ли момент, в който си мислите: „Това не може да ми се случва“?

Истината е, че се осъзнавам, когато отида в родния си град и видя реалността. Да тренирам с най-добрите в света е привилегия и съм много щастлив от това.

- Трансферът беше светкавичен. Как си спомняте онези дни, когато изглеждаше, че отивате във Висшата лига, и изведнъж...? Трудно ли е да се пази тайна? Дори приятелите ви не са знаели...

Беше много сложно (смее се). Представете си да не можеш да кажеш, че ще подпишеш с Реал Мадрид! Това бяха тежки дни, защото искаш да го кажеш, но трябва да се съобразиш с това, което искат от теб. Казаха ни, че ще стане скоро, да не казваме нищо... Но аз просто исках да кажа на приятелите си (отново се смее). Не знаете колко пъти ме питаха дали отивам в един или друг отбор. Но не можех да кажа нищо! И нищо, много съм щастлив. И те са много щастливи за мен.

- Когато получите обаждане от Мадрид... обмисляте ли изобщо да не подпишете?

(Усмихва се) Всъщност не. Щом споменаха Мадрид, ни беше ясно, че това е голям скок в кариерата ми, за да раста, да се подобрявам всеки ден. Правиш го на всяка тренировка, учиш нови неща. Всяка минута, която играя за Мадрид, е допълнителна мотивация.

- Моуриньо говори с голяма обич за вас и дори каза, че обядвате заедно във Валдебебас. Какви са отношенията ви извън терена и какво изисква той от вас?

С кариерата, която има Моуриньо, това да ме посрещне така от първия ден, да бъде толкова взискателен към мен... Кара ме да се чувствам по-комфортно, по-сигурен, с повече увереност. Привилегия е, че Моуриньо се отнася така с мен.

- Куртоа ви определи като „звяр“ и каза, че сте играч, какъвто отборът не е имал. Забавен ли ви се струва този прякор? Какво чувствате, когато хората говорят така за вас?

(Усмихва се) Тези играчи, с такова ниво и толкова опит, да говорят така за мен... Това ме мотивира, кара ме да вярвам в себе си. Наистина е огромна привилегия.

- Сравняват ви и с Хоселу. Кои аспекти от неговата игра бихте искали да включите и с какво искате Карлос Еспи да бъде различен?

Той си е той, а аз съм си аз. Той се възползваше много добре от възможностите и аз всеки път, когато изляза на терена, се опитвам да се възползвам от тях. Правя това, което казва треньорът, работя по най-добрия начин за Реал Мадрид. Той също е еталонен нападател, приличаме си. Но аз се фокусирам върху себе си, върху това как мога да помогна на отбора.

- Как приемате вътрешно прехода от това да сте водеща фигура в Леванте до това да сте резерва на играч от ранга на Мбапе?

Тук съм, за да се възползвам от всяка възможност. Искам да се подобрявам, искам да раста. Да тренирам с хора като Килиан, Джуд... с всички. Невероятно е да видиш колко са състезателни, колко са взискателни. Уча и се подобрявам много. Всеки път, когато влизам в игра, искам да дам най-доброто от себе си и да помогна.

- Кой те изненада най-много в ежедневната работа?

Изненада... Килиан, Джуд, Вини... Тибо, който спасява страшно много на тренировки! (смее се). Всички, абсолютно всички. Те са най-добрите в света. Виждаш го всеки ден, тяхната състезателна нагласа. Спечелили са толкова много титли, а продължават да се стремят да бъдат по-добри всеки ден. Наистина е привилегия.

- А кой съотборник ти помогна най-много да се интегрираш?

Бих казал всички... Приеха ме супер, супер добре. Близостта им ме изненада. Може би Феде (Валверде), Браим, Карерас, Дийн (Хюйсен)... Наистина, всички бяха много мили и близки с мен.

- Спомена и за Моуриньо и неговата близост. Но как той изразява с думи какво иска от теб? Защото той обикновено не влиза на терена в лесни ситуации, а по-скоро в критични.

Първо, той винаги ми казва да дам най-доброто от себе си. Независимо дали са 5, 10 или 15 минути. Да се раздам докрай. И да помагам на Килиан, който е до мен, за да се допълваме в атака. Да бъда в наказателното поле, защото всеки момент топката може да попадне при мен... И в този случай това се случи два пъти, а (усмихва се) почти и трети.

- Виждаме един Мадрид, който изпитва повече трудности от, например, Барса. А и идвате след онази загуба в дербито...

Трябва да сме обединени и да работим в една посока всеки ден, защото резултатите ще дойдат. Трябва да продължим да гледаме напред, да вярваме в себе си. Остават много мачове.

- Върху какво се фокусира треньорът? Къде според него е мястото за подобрение?

Да бъдем себе си, да правим това, което умеем. Винаги да даваме максимума. Че само заедно нещата ще се получат. И така ще бъде.

- Напусна Леванте след 66 мача и 20 гола за първия отбор. Какво си взе от тези години?

Семейството. Подкрепата, която имаме от феновете. Семейната атмосфера в съблекалнята. Почувствах се малко зле, защото не успях да се сбогувам. Видях се с някои, но все още не съм успял с всички. Треньорът, домакините... Още не съм успял да видя никого и се чувствам зле заради това. Знаехме, че е сложно и че единственият вариант беше да сме обединени. Бяхме семейство и действахме заедно.

- Дербито беше първият голям удар за сезона. Как отборът се възстановява от това, как се съвзема и как гледа към бъдещето?

Човек иска да побеждава, особено в дерби на стадиона на Атлети. Тежко е, разбира се, но остават много мачове. Трябва да сме заедно, без да се предаваме, и мисля, че ще го преодолеем. Тази пауза ни идва добре, за да презаредим батериите и да погледнем напред.

- В отбора до 21 години си заедно с Гонсало, който заема твоето място в Мадрид. Допълвате ли се или сте двама „деветки“, които не могат да играят заедно?

Гонсало е страхотен човек. От първия ден се държи чудесно с мен, помогна ми много. А дали ще играем заедно или поотделно, това зависи от треньора. И двамата сме там, за да дадем най-доброто от себе си. Ако е заедно, ще се допълваме. А дали ще играе единият или другият, ще бъдем решаващи фактори. Но съм много щастлив, приятно съм изненадан колко добър човек е той.

- Даваме ти вълшебна лампа и те молим да я потъркаш, да си помислиш... и да ни кажеш три желания.

Да спечеля много титли с Мадрид, да стигна до мъжкия национален отбор, което е детска мечта, и (замисля се)... в краткосрочен план, да имам добро представяне по време на паузата за националните отбори.

Снимки: Gettyimages