Алесандро Микиелето е готов за битка и мечтае за финалите в Милано

Алесандро Микиелето разказва за постепенното си завръщане на игрището след дълго отсъствие, за новата си роля в италианския национален отбор и за израстването на „адзурите“. В навечерието на четвъртфинала срещу Финландия той предупреждава: „Нивото се вдига, трябва да сме готови да играем точка за точка“.

Седем месеца извън игра, постепенно завръщане, първи пълноценни геймове на Евроволей и сега мач, който може да осигури достъп до финалната четворка в Милано. Алесандро Микиелето споделя за своя физически и психически път, както и за този на Италия, която междувременно се научи да се справя и без един от своите символични играчи.

Относно завръщането си на полето той коментира: „Имах нужда от няколко гейма, за да намеря отново ритъм и да се отпусна. По-лесно е да влезеш при 2:0, но сега предстоят мачове, в които евентуалните включвания ще бъдат по-сложни, защото нивото на противниците ще се повиши“.

Физическата му форма досега е по-добра, отколкото самият той е очаквал: „Чувствам се много добре физически. Може би точно това ме изненада най-много, но съм щастлив, защото през тези месеци работих много усърдно. Техниката идва с времето, с игра, с мачове и със завръщането на игрището“.

Именно физическото състояние беше основният въпрос: „Не знаех как ще реагирам след първите атаки, първите отскоци и първите игрови ситуации. Засега обаче всичко върви добре“.

Микиелето свиква и с различна роля от тази, която е имал години наред в националния отбор: „Със сигурност е по-трудно да влизаш от пейката, предпочитам да започвам като титуляр. Но досега изиграх два гейма и направих няколко влизания, когато водехме със сериозна преднина. Тези два гейма ми помогнаха да бъда малко по-спокоен и наясно с това, което мога да дам“.

На този етап играта за него е почти като тренировка: „Истинските тренировки с отбора бяха много малко. За мен тези два гейма бяха и форма на подготовка и се опитах да ги използвам по най-добрия начин“.

На въпроса дали се надява да бъде използван срещу Финландия, Микиелето се шегува: „Надявам се да не се видя на игрището, защото това би означавало, че всичко върви добре. Шегата настрана, ако бъда повикан, наистина се надявам да допринеса. Бяха дълги седем месеца и най-накрая се върнах да правя това, което най-много обичам и което ми липсваше“.

За преживяванията си през лятото той споделя: „В началото се надявах на нещо повече, надявах се да се завърна като главно действащо лице. После за момент се усъмних дали изобщо ще успея да бъда тук. В крайна сметка този компромисен вариант е добър: тук съм и мога да дам нещо от себе си“.

По време на дългото отсъствие не са липсвали и по-тежки мисли: „Наистина се запитах дали ще успея да се върна на предишното си ниво. Когато си извън игра петнадесет или двадесет дни е едно, но когато си далеч от игрището толкова дълго време, е съвсем различно“.

Веднъж влязъл в игра обаче, той успява да изключи всичко: „Знаех, че контузията ми не е свързана с конкретен травматичен жест, така че когато съм на терена, не се страхувам да се нараня. Успявам да се изключа и да мисля само за топката. Освен това, благодарение и на майката природа, някои неща ми се получават доста добре“.

Относно плонжа срещу рекламните пана в предишния мач, който накара клуба му, а и цяла Италия, да изтръпне, той казва: „Знаех, че съм получил само удар, макар и силен. Фланелката ми се беше закачила за лед екрана и в началото не разбирах защо усещам дърпане. Но бързо разрешихме проблема“.

Поетият риск обаче не би го спрял: „Някои ми казаха, че е можело да я оставя, още повече че водехме убедително. Но когато вляза на терена, играя на пълни обороти. Имах тази топка, знаех, че мога да я стигна, и го направих“.

Микиелето вижда именно в дълбочината на състава една от големите ценности на Италия: „Нашата сила е, че всички сме силни. Като се замисля за пътя, който започнахме през 2021 г., когато бяхме много млади, сме израснали изключително много“.

Най-очевидният пример е на поста посрещач: „През 2021 г. се говореше, че вече нямаме четворки. Днес, според мен, имаме петима състезатели от абсолютна световна класа на това европейско. Ние сме завършен отбор“.

Способността да се намират решения дори в трудности се е превърнала в отличителна черта: „Миналата година отборът намери ресурси, когато Лавия липсваше, тази година ги намери без мен. Това правят силните отбори: не се отдръпват пред проблемите, а успяват да намерят нещо повече, за да станат още по-конкурентоспособни“.

За израстването на това поколение той заключава: „Всяка година ставаме по-силни. Все още не остаряваме, а ставаме по-опитни“.

„Вече сме с няколко години по-големи и натрупахме онзи опит, който може би ни липсваше, когато бяхме по-млади.“

Алесандро Микиелето се връща и към олимпийския турнир: „На Олимпиадата може би ни липсваше нещо повече от гледна точка на опита, отколкото от техническа. Това беше стъпка, която трябваше да направим, и вярвам, че я правим. След това можеш да победиш или да загубиш, защото волейболът е коварен спорт, но аз виждам един по-силен отбор като цяло.“

Волейболистът коментира и разочарованието, което съотборниците му преживяха по време на Волейболната лига на нациите (ВНЛ): „Беше неприятно. Те бяха много мотивирани, играеха добре и бяха отишли в Япония доста по-рано, много концентрирани. След това обаче имаха труден ден на посрещане срещу отбор, на който всичко му се получаваше.“

За Микиелето е било още по-трудно да наблюдава отстрани: „Бях нервен, защото исках да им помогна. Според мен онзи мач не отразяваше истинската стойност на нашия отбор. Сега поне съм тук и ако се случи друг сложен ден, може би ще мога да помогна, макар и малко.“

Сега цялото внимание е насочено към Финландия: „Това е корав отбор, защото се защитава, атакува и изпълнява добър сервис. Освен това срещу Италия ще играят без нищо за губене. Познаваме няколко от техните играчи, някои са минали през Италия или други силни първенства, така че нивото в сравнение с последните мачове ще се повиши.“

Микиелето набляга най-вече на подхода към мача: „Наясно съм, че много ще зависи от нас. Трябва да подходим правилно и да сме готови да играем точка за точка. Няма да са геймове като тези от предната вечер – ще бъдат по-оспорвани и това е нормално, защото говорим за четвъртфинал на европейско първенство.“

Усещането е, че турнирът навлиза в решителната си фаза: „Липсваше ни и малко игрови ритъм, но сега го намерихме. Това ще бъде истински мач, каквито бяха тези с Чехия и Словения в групата. Нивото на европейското първенство се покачва, а имаше и някои неочаквани резултати.“

Финалното послание е пределно ясно: „Всеки мач ни напомня, че трябва да влизаме на терена на сто процента. Искаме да отидем в Милано.“

volleyball.it