Терзич щастлив и доволен: Момичетата ме изненадаха, не очаквах... И Тияна е човек, не е Супермен!

От специалния пратеник на Меридиан Спорт в Истанбул

Всички в Истанбул се притесниха, когато в началото на третия гейм селекционерът Зоран Терзич напусна залата. Той трябваше да го направи поради моментно здравословно неразположение.

За щастие, той се завърна след около 10 минути и отново пое ръководството на отбора от Бранко Ковачевич. Терзич остана до края на мача край страничната линия и изведе тима си до победа с 3:1.

Този бронз е първият медал в новия мандат на Зоран Терзич. Той се завърна начело на отбора миналата година с амбицията да постигне добър резултат в Лос Анджелис. Днешното отличие е трамплин за това, което предстои...

За начало – как сте?

„Добре, всичко е наред. Нямаше никакви проблеми.“

Мачът завърши със спечелването на бронз. Можем ли все пак да считаме това за успех?

„Всеки медал е успех. Хората трябва веднъж завинаги да разберат това, така е. Може би в близко бъдеще за нас успех ще бъде и пето, шесто или седмо място, или пък първо – всичко зависи от отбора, от другите отбори и така нататък. В момента ситуацията е такава.“

„Това, което ме радва, е, че изиграхме слабо само един мач на първенството. За съжаление, това беше полуфиналът. Всичко останало изиграхме наистина доста добре. Мисля, че днешния мач го изиграхме най-добре от всички. Поддържахме ритъм през целия двубой, с изключение може би на онези десетина точки, когато ме нямаше. Шегата настрана, наистина съм доволен от днешната игра.“

„Трябва да призная, честно казано, момичетата ме изненадаха. Не очаквах, тъй като в главите ни винаги е злато, злато, злато, и когато загубиш полуфинал – падаш духом. А полякините искаха този бронз повече от всичко. Те не са взимали медал от около година и половина. Мислех, че наистина ще бъде много, много трудно да ги победим днес.“

„Въпреки това момичетата ме опровергаха. Изиграха много по-добре от вчера, слава Богу. По-зле и не можеше. И победиха. Щастливи и доволни сме.“

Първи медал за Сърбия от 2023 г. Колко е важен той за това поколение, в което има много нови националки?

„Много е важен. Наистина, наистина много, защото тези момичета трябва да разберат едно нещо – медалите не идват просто така, от само себе си. Те предимно са гледали по телевизията как Мая, Тияна, Бранкица, Раша и тази компания са печелили медали. На тях им е изглеждало лесно.“

„Сега трябва да видят как изглежда всъщност и да разберат, че не е лесно, от една страна. А от друга, е много хубаво, когато спечелят медал, именно защото придобиват самочувствие и виждат, че могат. Сега нашата работа е да намерим златната среда между тези две крайности. Но това вече е наша работа.“

Какво не достигна за още една крачка напред? Може ли сега да се каже?

„Много е просто. Казах го вчера след мача, а след днешния съм още по-сигурен. Това беше най-слабият ни мач от много, много години на европейско първенство. Мисля, че от 2009 г. не сме играли по-лош мач на европейско.“

„Стекоха се няколко лоши неща. Случи се така, че тези нови състезателки, които никога не са печелили медали, играят полуфинал в Турция пред не знам колко хиляди души. Случи се и Тияна да изиграе малко по-слабо. Боже мой, и тя е човек, не е Супермен, разбира се, и на нея ѝ се случва. Като се вземе всичко това предвид, нормално е, че загубихме.“

„Тук не става въпрос какво е липсвало, някой играч и така нататък. Играчи наистина липсваха, за съжаление, особено централните блокировачи. Изпитвам огромно съжаление за това. Миня, Хена и всички останали наистина си свършиха работата феноменално, но мисля, че щяхме да бъдем много по-силни с Мая Алексич в отбора.“

Прибирате ли се все пак доволен и щастлив, Вие лично?

„Аз да, абсолютно. Не само заради медала, но и заради начина, по който го спечелихме, срещу един наистина добър отбор на Полша. Това ще ни е от голямо значение и за ранглистата на ФИВБ, за квалификациите за олимпийските игри и така нататък. И заради това съм щастлив. Разбира се, и заради медала.“

„Със сигурност съм щастлив и доволен.“

Селекционерът на женския национален отбор по волейбол на Сърбия Зоран Терзич беше изключително щастлив след спечелването на бронза на европейското първенство. Все пак той подчерта, че това не е била целта.

„Чувствата са смесени, честно казано, не очаквах този медал. Казах и преди мача, че Полша е страхотен отбор. Имат фантастичен треньор, играят феноменално, но ето, ние изиграхме невероятно. Мисля, че изненадахме всички“, каза Терзич.

Той сподели, че е щастлив, но и че момичетата не са показали своя максимум.

„Щастлив съм, разбира се, заради медала, но от друга страна трябва да сме наясно, че не играхме на ниво. В ключови моменти имахме спад в концентрацията. Имах чувството, че момичетата си мислят: „Ето, сега ще ги бием“, но не става толкова лесно. Трябва да разберем, че всички играят волейбол и никой не иска да губи“, каза Терзич.

„Винаги казвам, че е по-добре да се бориш за медал и да загубиш, отколкото да приключиш състезанието на четвъртфинал и да си пети или шести. Имахме много тежки мачове, имахме и контузии. Двубоят с Турция беше като финал, изтощителен, но си извлякохме поуки. Съжалявам, че не повторихме същата игра и на полуфинала.“

Тияна Бошкович отново беше най-добра, въпреки че треньорът Зоран Терзич не иска да стоварва цялата тежест върху нейните плещи.

„Тя винаги е на ниво, винаги дава своя максимум, но трябва да разберем, че е човешко същество, а не супермен. Тя може винаги да играе на най-високо ниво, но и на нея ѝ е нужна помощ. Днес момичетата ѝ помогнаха много и това е добре“, заключи Терзич.