В четвъртък познатият в България от престоя си в Лудогорец Валдас Дамбраускас ще изведе своя отбор Сабах на „Олд Трафорд“ в мач от Шампионската лига. Кариерата на литовеца ще затвори кръга около 20 години след първите му стъпки в треньорството, които прави именно във футболните школи на Манчестър Юнайтед.

„Това е отвъд всяко мое въображение“, сподели Дамбраускас пред "Би Би Си Спорт". „Да мина през този тунел и да стъпя на този терен.“

„Много пъти съм бил на „Олд Трафорд“ с децата, а сега ще дойда като треньор.“

Това обаче е само малка част от забележителната история на Дамбраускас. Тя започва с участие в литовската версия на "Стани богат", като Дамбраускас използва скромната си печалба, за да се премести в Лондон и да изгради кариера във футбола.

Това е приказка за временни работи, решителност за успех и номадска треньорска кариера из цяла Европа, която сега връща 49-годишния специалист в Англия за мач от Шампионската лига с азербайджанския му клуб.

Как телевизионно шоу дава старт на Дамбраускас
Докато играчите и щабът на Сабах празнуваха класирането си за Шампионската лига преди две седмици, Дамбраускас, без да подозира, се превръщаше в звезда в социалните мрежи. Всичко това е свързано с участието му в "Стани богат" през 2002 г. Не заради самото участие в шоуто, а заради начина, по който е похарчил спечелените пари.

„Това беше толкова отдавна“, каза Дамбраускас с лека усмивка. „История от миналото, която наистина беше забравена.“ „А сега изведнъж всички говорят за това.“

Дамбраускас си тръгва с 4000 лита (около 725 британски лири). Сумата може да не звучи голяма, но по онова време е била равна на шестмесечна заплата за средностатистическия литовец. За Дамбраускас обаче истинската история трябва да бъде неговата кариера, а не телевизионното шоу.

„Сега всички се хващат само за тази част, знаете, за парите“, каза Дамбраускас. „Но да, това е истинска история.“

„Идеята ми беше по някакъв начин да се опитам да отида на тези треньорски курсове, за да получа лиценз, и може би един ден да се върна в Литва и да започна работа като футболен треньор.“

Дамбраускас споделя, че още от 12-годишен е знаел, че няма да успее като играч, но треньорството щяло да го задържи близо до футбола.

Той пристига в Лондон през август 2002 г. на 25-годишна възраст със студентска виза и ограничени познания по английски език. Следват осем години упорит труд, през които той тренира в обществени проекти, в полупрофесионален клуб, в младежки програми на професионални отбори – и същевременно работи на няколко места, докато отглежда две деца. През 2004 г. се записва в курс по спортни науки и треньорство в Лондонския столичен университет – първата истинска стъпка в кариерата му. След това започва да тренира като доброволец в проекта „Достъп до спорт“ за деца в неравностойно положение във Финсбъри Парк.

Продължава работата си с Лондон Тайгърс – благотворителна обществена организация, която поддържа отбори от юношеско до полупрофесионално ниво. Започвайки като доброволец, за пет години той напредва до мениджър на първия отбор в аматьорския футбол в лигата Спартан Саут Мидландс, ФА Къп и ФА Вейз. Дамбраускас става първият литовец, получил треньорски лиценз на УЕФА чрез Лондонската футболна асоциация.

„Ходех на всеки възможен курс, на всяка възможна конференция, на срещите на Асоциацията на лондонските футболни треньори“, разказва Дамбраускас.

„Навсякъде, където можех да отида, само за да получа някаква информация, някакви знания, допълнителна диплома, допълнителен курс.“

„Това беше много важно за мен и аз се възползвах от шансовете си.“

Първият му пробив в професионален клуб идва, когато футболните школи на Манчестър Юнайтед му дават шанс през 2004 г. Дамбраускас прекарва пет години като треньор в курсове с пребиваване във Великобритания и Европа.

„Това беше най-хубавото нещо, което можеше да се случи в живота ми“, казва Дамбраускас.

„Преминах през три или четири интервюта. Ще бъда вечно благодарен на [изпълнителния директор на фондацията] Джон Шийлс за начина, по който ми даде този шанс, защото нямах опит.“

„Никога не бях бил на място с толкова много велики личности, колкото срещнах във футболните школи на Манчестър Юнайтед.“

След кратък престой във Фулъм, Дамбраускас се мести в Брентфорд. Той посочва директора на академията Осе Айбанги като едно от най-големите влияния върху кариерата си, който го е тласкал да надскача границите си.

През цялото това време той жонглира между семейния живот и работата на няколко места, за да свързва двата края.

„Бях градинар, майстор, в началото разнасях вестници, също така лъсках подове в един пъб“, споделя Дамбраускас.

„Толкова много работи. Работех в търговията на дребно, след това като служител по спортно развитие, после мениджър по спортно развитие и в централата на Уай Ем Си Ей.“

„Работех на две, три, понякога и четири места.“

Освен гостуването на Манчестър Юнайтед тази седмица, Сабах ще завърши груповата фаза на Шампионската лига с мач срещу Арсенал през януари.

Изглежда като съдба за Валдас Дамбраускас – една от сградите на Лондонския столичен университет на „Холоуей Роуд“ е гледала директно към стадион „Емиратс“.

Лицето на литовския специалист грейва, когато го питат за времето му в Англия. „Когато чуя думата „Англия“, за мен тя звучи като „възможности“, споделя Дамбраускас. „Беше наистина невероятно. Англия ми даде всичко това и ще бъда вечно благодарен.“От Англия до 13 трофея в пет държави

Дамбраускас е работил на три места едновременно – в Брентфорд, Лондон Тайгърс и като мениджър по спортно развитие, когато се появява възможността да стане треньор на пълен работен ден.

Това означавало да напусне Англия и да се завърне в Литва, където в края на 2010 г. шампионът Екранас го назначава за помощник-треньор на първия и втория отбор. След четири години в Екранас той поема най-големия литовски клуб Жалгирис Вилнюс, където кариерата му наистина потръгва.

За три сезона Дамбраускас печели две шампионски титли, три Купи на Литва и две Суперкупи на страната, включително требъл през 2016 г.

Следва поредица от премествания, в които Дамбраускас води осем отбора в седем държави за девет години. Първо е РФС, с който печели Купата на Латвия, а след това Горица в Хърватия. Трета шампионска титла идва с българския Лудогорец Разград, заедно с още една Суперкупа и класиране за Лига Европа.

След това Дамбраускас се завръща в Хърватия с Хайдук Сплит – период, който описва като „абсолютно невероятен“, тъй като клубът печели Купата на Хърватия – първият им трофей от 10 години.

Следват престои в Гърция с ОФИ Крит, след това Омония в Кипър, който се класира за Лигата на конференциите, и Диошдьор в Унгария.

Накрая, през лятото на 2025 г., той пристига в Сабах – десетият клуб в кариерата му. Още в първия си сезон Дамбраускас постига дубъл, печелейки титлата и купата, като това е първи шампионски триумф в историята на клуба. Така броят на трофеите му достига 13, спечелени в пет различни държави.

Следващата спирка – Шампионската лига

Сабах се нуждаеше от драматичен късен гол в реванша от плейофите срещу Апоел Беер Шева, преди да си осигури място в Шампионската лига. Дамбраускас трябваше да премине през четири елиминационни кръга, за да класира Сабах в турнира, като те са единственият клуб, извървял целия път от първия квалификационен кръг. Уелският ТНС, финландският КуПС, датският Орхус и израелският Апоел Беер Шева бяха елиминирани последователно.

Последният квалификационен мач беше също толкова драматичен, колкото и историята на самия Дамбраускас. Сабах отпадаше, но гол на Телур Муталимов в четвъртата минута на добавеното време прати мача в продължения. В крайна сметка тимът спечели с 5:2 в мача и с общ резултат 6:4.

„Да стигнеш до Шампионската лига е нещо отвъд въображението“, каза Дамбраускас. „Никога не сме се класирали за Лигата на конференциите, никога не сме се класирали за Лига Европа. Никога не сме преминавали повече от два кръга в една надпревара, а сега изведнъж сме тук.“

Сабах е базиран в градчето Масазър, на 30 мили северно от столицата на Азербайджан, Баку, с население от едва 19 000 души. Известен като „Совите“, клубът е основан едва през 2017 г. и във вторник ще отпразнува своя девети рожден ден.

Подобно на много малки клубове, техният стадион „Банк Республика Арена“ с капацитет под 9000 души не отговаря на изискванията на УЕФА. Очаква се клубът да играе мачовете си на Олимпийския стадион в Баку. Сабах ще бъде домакин на Борусия Дортмунд, Барселона и Наполи, а също така ще пътува до Виляреал, освен визитите в Англия.

„Може да е много труден жребий, а може да е и жребият на Сабах“, каза Дамбраускас, видимо развълнуван от перспективата. „Мечтаеш за това – да играеш в този турнир, да играеш срещу тези отбори. Сега е моментът да покажем, че можем да се справим, да намерим начин да се състезаваме и ще се опитаме да го направим. Имаме добър отбор, имаме амбициозен отбор, имаме гладни играчи, които наистина искат да се докажат.“

Президентът на Сабах, Максуд Адигозалов, миналата седмица изрази възхищението си от работата на Дамбраускас.

„Неговото влияние надхвърля тактиката“, каза Адигозалов пред „Репорт“. „Той е изградил манталитет и дух на победител в отбора. Дори в най-трудните моменти отборът никога не се отказва от своята игра или борбеност, което е резултат от работата на треньора.“

Преди двадесет години Дамбраускас е гледал към терена на „Олд Трафорд“ по време на едно от интервютата си за работа, мечтаейки един ден да застане на една от треньорските скамейки. Сега треньорската му кариера ще се завърне там, откъдето е започнала.

„Живеех в Англия, когато битката между Манчестър Юнайтед и Арсенал беше най-голямото съперничество. Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер“, спомня си Дамбраускас. „Сега ще се върна като треньор в Шампионската лига и ще чуя този химн. Наистина е невероятно.“

Следвай ни: