„Тактическата структура трябва да дава решения на играчите, а не да отнема свободата им да намират нови.“ — Карло Анчелоти
Точно в това изречение може да бъде събрано най-добре това, което Христо Янев прави с ЦСКА. Не системата определя играчите, а системата се променя така, че да им даде най-доброто решение.
От началото на сезона ЦСКА показа три различни лица. В Европа Янев по-често дава инициативата на съперника в 3-5-2 – система, която осигурява баланс и сигурност с трима централни защитници, но в същото време превръща отбора в изключително опасен хищник при преход. Открадната топка означава директно търсене на Питас и Годой, а скоростта на Пастор и Мартино от позициите на халфбекове позволява атаката да получи мигновена подкрепа.
В България картината се променя. 4-1-4-1 търси по-директно създаване на положения чрез предварително отработени комбинации и модели, докато 4-4-2 с ромб дава възможност за контрол върху топката и мача чрез четирима взаимозаменяеми вътрешни халфове.
Три системи. Три различни лица. И едно общо нещо – смисъл.ЦСКА печели и в трите варианта, макар не винаги начинът да изглежда достатъчно атрактивен за феновете. Но зад тези промени има ясна идея – Янев постоянно търси как да изстиска максимума от характеристиките на своите футболисти и едновременно с това да отговори на конкретния противник. И именно това го прави Хамелеон.
Сега идва големият въпрос: ще копира ли Янев самия себе си?
В Суперкупата срещу Левски той има възможност отново да извади от ръкава онова 3-5-2, с което в началото на престоя си изненада вечния съперник и го победи. Ще се върне ли към същата идея или ще измисли ново лице за ЦСКА? Защото при Янев най-опасното нещо за противника не е системата.Най-опасното е, че не знае коя система ще види. Това е мнението на анализатора Нико Петров.
Следвай ни:
