Левски спечели 3:1 на „Колежа“ срещу Ботев Пловдив в мач от седмия кръг на първенството и продължи перфектната си серия. Но зад резултата има нещо много по-интересно – отново видяхме отбор, който знае какво иска да прави на терена, докато съперникът му трудно намира превода на този футбол. Левски просто не пусна субтитри.

А Хулио Веласкес след мача даде може би най-точното обяснение за това как играе неговият отбор – сините постоянно търсят числено преимущество в определена зона на терена. Понякога то е при изнасянето – 3 срещу 2. Понякога е в халфовата линия – 3 срещу 2 или 4 срещу 2. А когато топката стигне до последната третина, Левски търси ситуации от типа 5 срещу 4.

Това е същността на позиционния футбол на Веласкес. Не става дума просто за формация. Става дума за движение, разместване и постоянно създаване на човек повече там, където е топката. Ако съперникът премести футболист, за да затвори тази зона, Левски търси следващата. Левски се модифицира на терена, мести противника и го кара постоянно да взима решения. Именно в това е силата на този футбол – сините не чакат пространството да се появи, а чрез своето движение го създават.

Точно това видяхме при втория гол. Атаката започна с Мехди Мубарик, премина през Сержиньо, който изчака точния момент, за да намери включването на Алдаир. Десният бек получи пространство и остана очи в очи с Даниел Наумов – 0:2. Това е перфектно изпълнен принцип на позиционния футбол. Левски създаде предимството, намери свободния човек и използва пространството, което Ботев сам освободи, опитвайки се да спре предишната ситуация.

Точно тук е проблемът за съперниците на Левски. В България продължават да се опитват да разгадаят сините през схемата – 4-2-3-1, 4-3-3, 3-4-3. Но схемата е само началото. Важното е какво се случва след първото движение. Левски не играе статичен футбол. Левски се движи, модифицира се и мести противника. И когато го премести достатъчно, намира мястото, където има човек повече. Затова и 3:1 на „Колежа“ не е просто поредната победа. Това е още един мач, в който Левски показа, че има собствен футболен език.

А Ботев този път остана без субтитри. Гледа филма. Но не разбра напълно какво се случва на екрана. Това беше мнението за мача на анализатора Нико Петров

Следвай ни: