„Левски много рано отключи поредния бетон на „Герена“ и превърна Спартак в поредния отбор, попаднал в убийствения пъзел на Хулио Веласкес.“
Идеята на Веласкес беше много ясна — да противопостави Митков, Сержиньо и Сула срещу двамата халфове на Спартак Маринов и Буа. Така Левски получи числено предимство в центъра, но още по-важното беше как това разколеба външните халфове на варненци — Антони Иванов и Хане. За тях дилемата беше убийствена. Ако се съберат навътре към свободния халф на Левски, човекът, който държи ширината, остава сам. Ако не се съберат и останат на позиция, Спартак продължава да бъде с човек по-малко в средата.
Тук имаше и още една идея на Ясен Петров — Антони Иванов и Хане да излизат високо и да посрещат централните защитници на Левски Макун и Търдин. За мен това беше равносилно на самоубийство. Причината е проста — Макун и Търдин много лесно можеха да проиграят това излизане чрез някой от тримата халфове на Левски. В момента, в който топката премине зад гърба на излезлия външен халф и бъде намерен свободният човек в средата, Антони Иванов или Хане вече изпадат от играта. Те са излезли от позиция, а зад тях се отваря пространство.
И точно това беше пъзелът, който Веласкес постави пред Спартак. Прибираш външния халф — Левски получава ширина. Не го прибираш — Левски има свободен човек в средата. Изкарваш защитник — оставяш пространство зад гърба си. Изкарваш външния халф към Макун или Търдин — Левски те прескача с третия човек и той вече е извън играта.
Това е най-силното в този подход — Левски не чака съперникът да сгреши, а го кара да избира между няколко неприятни решения. И когато всяко решение отваря друга врата, защитният блок постепенно престава да бъде бетон. Превръща се в убийствен пъзел. А Спартак беше поредният отбор, който не намери решението на „Герена“.Левски повози Спартак на виенското колело. Това беше мнението на анализатора Нико Петров за мача.
Следвай ни:
