Документалният филм "Новак Джокович: Вълк през зимата" разкрива покъртителни подробности за живота на смятания за най-велик тенис играч на всички времена. В лентата рекордьорът по титли от Големия шлем споделя множество спомени от детството си и някои събития, които са го оформили като тенисист, но преди всичко като човек.

Падане в мрака и паника под бомбите

Новак си спомня за ужасяващия момент, когато е бягал, спасявайки собствения си живот като малко дете, докато бомбите на НАТО са падали над Сърбия. През март 1999 г., няколко седмици преди 12-ия си рожден ден, Джокович и семейството му избягали от апартамента си, докато експлозии разтърсвали столицата Белград, пише „Сън“.

Спомените му от онова травматично време – когато родината му е била подложена на ежедневни въздушни удари в продължение на два месеца и половина – са запечатани в този документален филм.

- Една от първите нощи на бомбардировките, нашата сграда нямаше убежище, затова трябваше да бягаме в друга сграда. Беше ужасяващо - в 2-3 часа сутринта, пълен мрак. Виждаш хора да тичат в паника, не знаят къде да избягат, опитвайки се да спасят собствения си живот – спомня си Джокович.

В този хаос се случило нещо, което завинаги останало запечатано в паметта му.

- Спънах се и паднах. Видях семейството ми да тича на 10-15 метра пред мен. Крещях и виках „помогнете ми, помогнете ми“, но те не ме чуха, продължиха да тичат. Обърнах се и погледнах към нашата сграда и видях самолет, който изхвърля две бомби директно върху близката болница. Стоейки така под дъжда и в мрака...", разказва сръбският тенисист.

Заминаване за Мюнхен и тежко финансово бреме

През есента на 1999 г., като талантлив юноша, Новак напуска Сърбия и се премества в Мюнхен, за да тренира в академията на известния специалист Никола Пилич, финалист от Ролан Гарос през 1973 г.

За да финансира спортния път на сина си в един от най-скъпите спортове, бащата на Новак, Сърджан, е трябвало да взема заеми от престъпници и да заема пари при изключително неизгодни условия.

"Икономически беше изключително трудно. Тенисът е един от най-скъпите спортове. Цялата страна страдаше. Хората буквално търсеха убежище, за да спасят живота си, и никой не мислеше за тенис. За съжаление, баща ми трябваше да заема по-голямата част от парите от грешни хора, от престъпници. Всички спестявания, които имахме, даваше за изплащане на тези дългове – казва Новак.

Джокович описва и повратна точка в израстването си, когато баща му го е събрал със семейството и е извадил 10 германски марки:

"Баща ми усети, че съм достатъчно зрял, за да поема част от тежестта. Седна с всички нас, извади 10 марки и каза: „Това е всичко, което имаме. Ще направя всичко по силите си, за да осъществиш мечтата си, но искам само едно от теб – трябва да си 100% отдаден. Ако видя, че не си, край“. Трябваше да стана по-сериозен, по-стабилен, повече мъж, отколкото момче. Трябваше да бъда като родител на 13 години и вече не можех да изразявам емоциите си като дете.

Сръбският инат като движеща сила

Тенис кортът за Джокович се превръща в своеобразно светилище, а като ключ към успеха си той изтъква специфичния сръбски манталитет и дума, за която в английския език няма превод: „инат“.

"Когато хората се съмняват в теб, когато всички по същество са против теб, тогава използваш този „инат“, тази сила на упоритост, за да докажеш на всички, че грешат. Този инат е много разпространен в манталитета на сръбския народ. Ако публиката започне да вика срещу мен, аз го използвам, за да събудя воина в себе си", обяснява бившият номер едно и най-добър тенисист на всички времена.

Този психологически профил на сръбския ас коментира и легендарният американски тенисист Андре Агаси, който за известно време беше и треньор на Новак.

"Бях изненадан колко мрачни емоции му бяха необходими, за да извлече максимума от себе си. За да си свърши Новак работата, му бяха нужни страх или гняв. Защото с любов или благодарност той губеше остротата и зъбите си ", заявява Агаси.

Следвай ни: