Има мачове, в които резултатът казва малко, а начинът, по който си го постигнал, казва много. Левски завърши 0:0 с АЕК в първия плейоф за Шампионската лига, но най-важното от тази вечер не беше липсата на голове. Беше фактът, че срещу толкова класен съперник "сините" не си смениха лицето. Не играха "Лице назаем".

Вместо да се уплашат от силата на АЕК и да се превърнат в отбор, който просто чака да бъде атакуван, Левски остана верен на себе си и на футбола, който играе при Хулио Веласкес. Много лесно беше този мач да бъде изигран по друг начин. Да се приберат линиите, да се чака грешка и да се разчита единствено на контраатаки.

Левски обаче показа, че не иска да бъде боксова круша. На моменти "сините" опитваха да пресират АЕК високо, да нарушават изнасянето му и да го карат да взема неудобни решения. Не постоянно и безразсъдно, а в подходящите моменти. Това беше важен знак. Левски уважаваше АЕК, но не се страхуваше от него. Най-силното доказателство за това дойде в няколко от атаките на Левски, а особено в две от тях.

Бала и Око-Флекс отново търсеха полупространствата, вместо да стоят залепени за тъчлинията. И точно това поставяше Релвас и Мукуди в неприятната ситуация да решават: да излязат ли или да останат? Когато двамата флангови играчи влизаха навътре, структурата на АЕК се разколебаваше. Ако защитникът излезе - се освобождава пространство. Ако остане - Левски получава човек между линиите. Именно от тези движения се родиха две от най-добрите възможности за домакините. Това е същественото.

Левски не създаде тези атаки, защото изведнъж реши да играе различен футбол срещу АЕК. Напротив - създаде ги, защото играеше своя футбол. И това е най-добрият комплимент към работата на Веласкес.

Разбира се, гръцкият отбор също показа класата си. Когато успяваше да излезе от пресата на Левски, АЕК намираше пространства и атакуваше с висока скорост на решенията. Именно тогава "сините" имаха проблеми. Най-ясното предупреждение дойде при ситуацията с Лука Йович, който прехвърли Вуцов, но топката срещна напречната греда.

Това е нещото, което Левски трябва да има предвид за реванша. АЕК няма нужда от много, за да създаде опасност. 0:0 не е резултатът, за който Левски мечтаеше. Но този мач остави нещо по-важно от самия резултат. Показа, че срещу силен съперник Левски не е готов да се откаже от идентичността си. Не си сложи чуждо лице. Остана Левски.

Когато можеш да застанеш срещу по-класен съперник и да кажеш: "Знаем колко сте добри, но знаем и кои сме ние", вече имаш нещо, върху което можеш да градиш. Левски не участва в "Лице назаем". Има си собствена физиономия. Сега остава да я покаже и в Атина. Това е мнението на анализатора Нико Петров за първия плейофен мач между Левски и АЕК.

Следвай ни: