Варна. Морски бриз. Горещо слънце. Вълни. Защо човек да не съчетае приятното с професионалното. Тренировката на Черно море завършва. "Моряците" все още нямат победа от началото на сезона. Илиан Илиев пък все още не е говорил обстойно от началото на новата кампания. Обаждам му се, откликва. Говорим по разнообразни теми. Ето какво каза наставникът на варненския тим специално за Sportal.bg:

Колелото вече се завъртя. Каква е оценката Ви за началото на сезона?

- Оценката със сигурност не е добра след такова начало. Знаехме, че предвид доста фактори тази година ще е трудна и преходна, но наистина не сме очаквали тази ситуация. Можехме още първия мач да победим, но ни изравниха в последната секунда. Факт е обаче че в някои моменти имахме липса на концентрация във важни моменти, което оказа влияние. За няколко минути липса на концентрация и спокойствие, усилията на всички футболисти отиват на вятъра. Но ситуацията е такава, че трябва да гледаме напред, да работим повече, да се опитаме да правим по-малко грешки и да върнем доверието на хората, които ни подкрепят дори в тази тежка ситуация. Но генерално за тази ситуация съм виновен аз, винаги треньорът носи определена вина - че не е направил така, че футболистите да са концентрирани през цялото време, да допускат по-малко грешки, да играят по-освободено... Не става дума за самокритика, а за реална оценка. Всеки си носи кръста. В крайна сметка треньорите винаги сме на топа на устата. Когато бяхме в тройката, се пишеше и говореше, че аз и моят щаб сме в основата на успехите, сега пък ще се говори обратното. Нормално е.

Целта пред Черно море е?

- Конкретна цел не сме поставяли. В последните две години си тръгнаха повечето от момчетата в отбора, които бяха в основата на успехите ни, и дойде време да се влее свежа кръв. Ясно е, че това ще доведе до един период, който ще бъде преходен и че ще бъде по-трудно. Поглеждайки конкуренцията в първенството, останалите отбори как се подсилиха, си мисля, че реалното ни място е някъде в средата на таблицата в този момент, но е нужна много работа, а времето върви. Когато постигнахме второто и третото място, клубът и ние подготвяхме това с години, още дори преди ние с Петър Костадинов да се върнем в Черно море. Направи се една основа от самочувствие, както на клуба, така и на футболистите, а впоследствие и на отбора, което даде резултат. 

В края на миналия сезон изглеждаше, че пътищата Ви с Морето се разделят?

- Да, имаше такъв момент. По едно време имах усещането, че е дошло време да си дам известна почивка. Но имахме разговор с ръководството на клуба и решихме, че заедно с екипа ми можем да опитаме отново да изградим добър отбор. Което се вижда, че няма да е лесно. Водещите клубове работят сериозно, хвърлят доста средства и гонят успехи, а и постигат такива в евротурнирите, сякаш разликата с останалите отбори става голяма. Визирам около шест-седем отбора, които всеки трансферен прозорец се опитват, а и успяват, да надградят. Виждате, че Левски е на прага на Шампионската лига, елиминираха Кайрат, идват мачове с АЕК. В ЦСКА знаем какво се прави, ЦСКА 1948 има много голям ресурс от добри футболисти, представиха се страхотно в Европа. Лудогорец ще се опита да се върне по-силен, Ботев (Пловдив) има голям потенциал, Арда (Кърджали) събира много от най-добрите български играчи в добра възраст. Ще е интересно. Като цяло, от това, което виждаме в евротурнирите изглежда, че нашият футбол май не е толкова черен, колкото го изкарват някои (смее се). Това пък може да амбицира останалите клубове да догонят водещите. 

Левски действително е на прага на ШЛ. Коментирайте възхода на "сините"!

- На "Герена" работят много правилно. Въпреки че аз с Левски не комуникирам от онази декларация срещу мен през 2025 година - нали помните, че в един ден "случайно" излязоха декларации срещу мен от страна на Левски, Лудогорец и Атанас Караиванов. Трябва да призная, че от Левски не очаквах това нещо - не очаквах декларация. Фактически това беше началото на края за мен като национален селекционер. Преди това се чувах от време на време с Даниел Боримиров, но след това не съм се чувал и с него. Той и Наско Сираков обаче работят правилно. Гласуваха доверие на Хулио Веласкес, въпреки че и той имаше труден период, дадоха на човека спокойствие да работи и го подкрепят през цялото време. Други ръководители преди тях не направиха това, а се огънаха под натиска на част от публиката. Сираков и Боримиров обаче не се огънаха - зад Веласкес са и непрекъснато надграждат. Успехите на Левски са напълно заслужени. Трансферите на клуба през това лято бяха ново доказателство за правилна работа и политика - надградиха състава, а Веласкес работи. Пожелавам успех на българските отбори в европейските клубни турнири!

Мнението Ви за новото правило за млад играч в родния футбол?

- По принцип не съм привърженик на такъв род задължителни правила, но в крайна сметка все отнякъде трябва да се започне. Монетата винаги има две страни. От приятели знам, че в Казахстан например такова правило - за задължителен футболист до 21 години, не е дало положителен резултат. В Румъния обаче е имало резултат и са постигнали успехи при юношеските и младежките гарнитури. Важно е и как се работи в самите отбори, самите футболисти, каква конкуренция ще се създаде. Защото съществува опасност един млад играч да реши, че е незаменим и че каквото и да стане, той ще е бъде включен на терена, защото просто е безалтернативен заради правилото. Това може да изиграе лоша шега, но тук е важен треньорският подход, а и амбицията на самото момче. Бих искал да споделя и друго. Останах изненадан от смяната на Станислав Тодоров. Справяше се много добре, наложиха се много млади съдии. Свиреше се еднакво за всички, нямаше го обичайното бутане за определени отбори, което за съжаление вече виждаме, че се завръща още в първите кръгове. Връщаме се години назад, за съжаление. Дано да е случайно това сервилничене към два-три отбора в някои мачове, които гледахме.

Мина почти година, откакто напуснахте националния отбор…

- Да, така е. Не съжалявам за нищо. Имахме много добър период - цяла година без загуба. И играхме срещу сериозни отбори: Унгария, Сърбия, Румъния, Словения, Ейре, Северна Ирландия, Гърция... Статистиката не е най-важното нещо, но все пак е показателна. За 12 мача имахме само една загуба - тази от Северна Ирландия в Белфаст. После в баражите в Лига на нациите срещу Ейре имахме периоди, в които дадохме отпор и стояхме равностойно. След това бяха пуснати декларациите, за които вече казах, и беше сложено началото на края за мен. После, когато си тръгнах, получих извинение от Караиванов, но какво от това, когато си настроил половин България срещу мен и това нещо е циркулирало достатъчно дълго време в публичното пространство. Накрая дойде мачът с бъдещия световен шампион Испания. За периода ми в националния отбор мога да кажа, че приех да работя, защото мислех, а и още мисля, че имаме талантливи момчета. Работих с много страхотни момчета и добри футболисти, но за близо двугодишния ми период там със съжаление открих и че на някои футболисти от националния отбор егото им е по-голямо от възможностите. Уви, така се оказа.

Бихте ли се върнали един ден начело на България?

- Ние вече за спиране мислим, а Вие за връщане начело на националния отбор ми говорите (смее се). В крайна сметка нервите не сме си ги намерили на улицата. Само аз и семейството ми знаем през какво сме преминали през този период. Така че в този момент повече мисля и чакам децата ни да ни зарадват с още внуци, отколкото за кариера. 

Следвай ни: