Нов епизод от популярната поредица „(Не)успехът на шампионите: Специално със Славен Билич“, представи продължението на големия разговор с Ана Иванович.

Бившата номер едно в света и носителка на Ролан Гарос Ана Иванович разказа за моментите, които са белязали нейния професионален и личен живот – от изявите ѝ за националния отбор на Сърбия и финала на Фед Къп през 2012 г. до решението ѝ да прекрати кариерата си. Иванович говори и за натиска от живота под светлините на прожекторите, отношенията ѝ с Новак Джокович, както и за предизвикателствата, пред които са изправени жените, опитвайки се да съчетаят професионалните амбиции и майчинството.

„Толкова съжалявам, защото имахме страхотен отбор с Йелена, с мен и останалите момичета. Наистина, да стигнеш до финал като толкова малка страна е огромен успех. Може би липсваше отборен дух?! Нямаше го това усещане „всички за един, един за всички“. Всеки имаше нещо свое и липсваше това единство, което в крайна сметка е необходимо в отборния спорт. По онова време може би нямахме много добър дубъл, а понякога във Фед Къп, особено когато стигнеш до финал, точно това решава“, сподели Иванович.

Говорейки за края на професионалната си кариера, тя призна, че подобно на много други спортисти, днес съжалява, че не се е наслаждавала повече, докато е била активна.

„Първо, трябва да се сбогуваш със спорта, който обичаш и който е бил твоят живот. И второ, ти си в някаква машина, само критики… Хората винаги имат свое мнение. Не знам защо прекарвах толкова време в тези мисли, вместо да се обръщам повече към себе си. Защото в крайна сметка – идва и си отива. Моята кариера приключи и никой вече не говори за това, сега говорят за някой друг. В момента, в който се пенсионираш, това е краят. Единственото ми желание е да съм се наслаждавала повече. Но пак, трудно е да се наслаждаваш, ако нямаш резултатите, които си искал да имаш и за които си тренирал“, допълни сръбкинята.

Ана Иванович и Новак Джокович се познават от най-ранно детство, а професионалните им кариери се развиват в сходен период.

„Израснахме заедно. Познаваме се от четиригодишни. Той, макар и да ходеше при Пилич, често идваше в Сърбия за турнири, така че още като десетгодишни, до дванадесет-четиринадесет години, играехме турнири заедно. След това, когато навлязохме в професионалните води, го направихме в много сходен период. Така че през първите години бяхме неразделни. Точно тази психическа част. Мисля, че никой не е овладял този психически момент като него“, разкри още бившата тенисистка.

Особено впечатлена е от факта, че Джокович, въпреки всичко, което е постигнал, все още намира мотивация за нови успехи:

„Да продължава да се напъва и да иска повече след всичко, което е постигнал… Не съм сигурна колко хора осъзнават какво е постигнал и колко невероятно и ненормално е това. Мисля, че никой никога няма да успее да го надмине.“

Говорейки за разликите между мъжките и женските спортни кариери, Ана потвърди, че желанието за майчинство може да повлияе на продължителността на кариерата на професионалната спортистка.

„Абсолютно. Убедена съм в това… Голяма е разликата. Те могат да играят, без да се притесняват. Аз никога не съм мечтала да се върна след децата, защото смятам, че имах късмет кариерата ми да е била там, докато бях млада, и исках винаги да им се посветя, не исках отново да пътувам и да съм отделена от тях. Но жените определено имат по-голям натиск – и не само това, но след това имат и чувство за вина. Ако говорим за майки, не само в спорта, но и във всяка професия, в момента, в който трябва да направиш нещо за себе си, да оставиш детето в училище или детска градина, за да отидеш на работа, в този момент се събужда чувството за вина, което никога не спира“, допълни Иванович.

Майчинството, както казва тя, е променило възгледа ѝ за самата себе си:

„Особено когато имаш деца, осъзнаваш, че вече не си най-важният и гледаш на себе си по различен начин. Научих се да живея в мир със себе си и че това, което нося в себе си, в сърцето си, е моята истина и това съм аз.“

Въпреки че треньорската работа не я привлича, Иванович не изключва възможността в бъдеще да стане ментор на млади спортисти.

„Първо, не бих искала отново да пътувам толкова много, но бих искала да бъда ментор на някого. Повече да се фокусирам върху тази психическа страна, защото знам през какво съм преминала и много съм работила върху себе си, за да преодолея някои неща.“ – Ана Иванович

Желанието ѝ е да помогне на деца и тийнейджъри да разпознаят собствените си ценности и да намерят своя път, без прекалено голямо натоварване от очакванията на околните:

„Моята най-голяма цел всъщност е да дам на тийнейджърите и децата това усещане за това какво е истинската ценност и какво е важно, защото много деца в тези чувствителни години се фокусират върху това, което тяхното обкръжение очаква от тях. Какво очакват родителите. Не тръгват от това какво е важно за тях и какъв е техният път, а всички знаем какъв е нашият път, просто понякога не искаме да чуем този глас…“ – Ана Иванович

Ана говори и за възпитанието на тримата си сина и подчерта, че иска да им осигури свобода сами да изберат своя житейски път.

„Искам да имат свободата да избират какво искат да бъдат в живота. Разбира се, аз съм тук, за да ги насочвам към правилните ценности. Да им дам това, което мога да им дам в този смисъл. А след това, в крайна сметка, какъв ще бъде техният път, дали ще изберат спорт или не, ще бъде техен избор“, завърши Иванович

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages