Победата с 3:0 над Септември в третия кръг беше поредното доказателство, че Левски вече печели не само с класа, а и с футболна идея, която все по-трудно може да бъде разчетена от съперниците.
В анализа си след двубоя Нико Петров обръща внимание на един от най-интересните елементи в играта на "сините" – непрекъснатата ротация между футболистите и автоматичното запълване на освободените пространства. Именно това е причината противниковите отбори да изглеждат объркани.
В българското първенство повечето тимове са свикнали да защитават срещу статични позиции. Срещу този Левски обаче такава логика не съществува. Крилото влиза навътре, бекът атакува високо, халфът се озовава между централните защитници, а негов съотборник моментално запълва освободената зона. Всичко се случва за секунди и без да се нарушава структурата на отбора.
Точно това прави Левски толкова труден за разгадаване. Вместо да следват топката, защитниците започват да се чудят кого всъщност трябва да пазят. Появява се колебание, а след него и свободните пространства, които "сините" използват безмилостно.
Затова не е пресилено да се каже, че когато Левски играе по този начин, за много отбори в efbet Лига усещането е като да са се качили на космически кораб. Всичко се случва твърде бързо, играчите непрекъснато сменят местата си, а противникът така и не успява да намери ориентир.
Любопитен акцент в анализа на Нико Петров е и новият начин, по който Левски организира пресата при противников аут. Все по-ясно се вижда идеята първата линия на натиск да бъде изградена с нетрадиционни предни двама в лицето на Бурас и Сула.
Но влиянието им далеч не се изчерпва само с пресата. С постоянното си движение между линиите и честото отдръпване от последната линия на защитата двамата хвърлиха в недоумение централните защитници на Септември.
Да ги последват ли към линията на халфовете и да оставят пространство зад гърба си, или да останат на позициите си и да им позволят да получават топката необезпокоявани? Именно подобни тактически дилеми превръщат днешния Левски в толкова труден съперник за разгадаване и са сред най-интересните акценти в анализа на Нико Петров.
