Всяко лято Драфтът е едно от най-интересните събития в НБА непосредствено след края на сезона. Някои от най-големите звезди и легенди в историята са били избирани под относително късен номер, но има и достаттъчно примери за играчи, селектирани с пик №1, които напълно са оправдавали високите към тях очаквания.

№1 – ЛеБрон Джеймс (2003)

Почетни споменавания: Меджик Джонсън, Карийм Абдул-Джабар, Тим Дънкан, Шакил О'Нийл

ЛеБрон Джеймс е най-добрият избор под №1 в историята на НБА. Още като гимназист бива определян като поколенчески талант, а повече от 20 години по-късно продължава да играе на най-високо ниво. С четири титли, четири MVP награди и десетки рекорди той заслужено е сред двамата най-велики баскетболисти в историята.

№2 – Бил Ръсел (1956)

Почетни споменавания: Джери Уест, Кевин Дюрант

Бил Ръсел превърна Бостън Селтикс в първата голяма династия на НБА. Той спечели рекордните 11 шампионски титли и промени представата за защитата и лидерството. Въпреки силната конкуренция на №2, никой не може да се сравнява с наследството му.

№3 – Майкъл Джордан (1984)

Почетни споменавания: Лука Дончич, Джеймс Хардън, Доминик Уилкинс

Избирането на Майкъл Джордан под №3 остава една от най-големите грешки на отборите преди Чикаго. Шест титли, шест пъти избран за най-добър играч на финалите и пет пъти носител на наградата MVP за редовния сезон превърнаха Джордан в символ на величието и за мнозина – най-великия играч в историята.

№4 – Крис Пол (2005)

Почетни споменавания: Ръсел Уестбрук, Крис Бош, Дикембе Мутомбо, Алонзо Морнинг

Крис Пол е сред най-добрите плеймейкъри, играли в НБА. Пет пъти лидер по асистенции и шест пъти по откраднати топки, той се отличаваше с изключителен контрол върху играта. Единственото, което липсва в кариерата му, е шампионска титла.

№5 – Кевин Гарнет (1995)

Почетни споменавания: Чарлз Баркли, Скоти Пипън, Дуейн Уейд

Кевин Гарнет беше доминираща сила и в двете фази на играта. MVP през 2004 г., шампион с Бостън през 2008 г. и 15-кратен участник в Мача на звездите, той остава в историята като едно от най-великите тежки крила.

№6 – Лари Бърд (1978)

Почетни споменавания: Деймиън Лилард

Лари Бърд се превърна в една от най-големите легенди на НБА, въпреки че беше избран едва под №6. С три шампионски титли, три поредни награди MVP и 12 участия в Мача на звездите той върна Бостън Селтикс на върха и постави основите на едно от най-великите съперничества в историята – това с Меджик Джонсън.

№7 – Стеф Къри (2009)

Почетни споменавания: Джон Хавличек, Крис Мълин, Бърнард Кинг, Кевин Джонсън, Рип Хамилтън

Голдън Стейт получи истинско съкровище под №7. Стеф Къри промени начина, по който се играе баскетбол, превръщайки стрелбата от далечно разстояние в основно оръжие. Четири шампионски титли, две MVP награди и статут на най-великия стрелец в историята го правят безспорния избор на тази позиция.

№8 – Робърт Париш (1976)

Почетни споменавания: Джамал Крофърд, Андре Милър

Робърт Париш изигра рекордните за времето си 21 сезона в НБА и беше ключова фигура в династията на Бостън през 80-те години. Четирикратен шампион и деветкратен участник в Мача на звездите, той се утвърди като един от най-постоянните центрове в историята.

№9 – Дирк Новицки (1998)

Почетни споменавания: Трейси МакГрейди, Амаре Студамайър, Шон Мериън, Андре Игуодала, Кемба Уокър, ДеМар ДеРоузън

Дирк Новицки промени представите за европейските баскетболисти в НБА. Германецът прекара цялата си кариера в Далас, спечели титлата през 2011 г., беше избран за MVP през 2007 г. и се превърна в един от най-великите реализатори в историята.

№10 – Пол Пиърс (1998)

Почетни споменавания: Уилис Рийд, Пол Джордж

Пол Пиърс беше лицето на Бостън Селтикс повече от десетилетие. Макар никога да не спечели MVP, той изведе отбора до шампионската титла през 2008 г. и заслужи наградата за Най-полезен играч на финалите. Над 26 000 точки в кариерата му гарантират място на позиция №10.

№11 – Шей Гилджъс-Алекзандър (2018)

Почетни споменавания: Реджи Милър, Клей Томпсън, Джей Джей Редик, Робърт Ори

Шей Гилджъс-Алекзандър вече се утвърди като един от най-добрите баскетболисти в света. След трансфера си в Оклахома Сити той се превърна в лидер на франчайза и носител на MVP отличия, доказвайки, че изборът му под №11 е едно от най-добрите решения в съвременния драфт.

№12 – Джулиъс Ървинг (1972)

Почетни споменавания: Денис Родман, Тайрийз Халибъртън, Джейлън Уилямс

„Доктор Джей“ е една от първите глобални суперзвезди на баскетбола. След успешните си години в ABA той се превърна в легенда и в НБА, като спечели титла, награда MVP и остави огромно влияние върху развитието на играта със своя атлетизъм и зрелищен стил.

№13 – Коби Брайънт (1996)

Почетни споменавания: Карл Малоун, Девин Букър, Донован Мичъл

Изборът на Коби Брайънт под №13 остава една от най-големите грешки в историята на драфта. Петкратен шампион, MVP през 2008 г. и 18-кратен участник в Мача на звездите, той се превърна в лицето на НБА след ерата на Майкъл Джордан и един от най-великите реализатори в историята.

№14 – Клайд Дрекслър (1983)

Почетни споменавания: Тим Хардауей, Педжа Стоякович, Дан Марли

Клайд Дрекслър беше сред най-добрите универсални играчи на своето поколение. След силни години в Портланд той спечели шампионска титла с Хюстън през 1995 г., а впечатляващата му комбинация от атлетизъм, скорост и ефективност му осигури място в Залата на славата.

№15 – Янис Адетокунбо (2013)

Почетни споменавания: Кауай Ленард, Стив Неш

Малко играчи са надминали очакванията толкова категорично, колкото Янис Адетокунбо. Избран едва под №15, гръцката суперзвезда се превърна в двукратен MVP, защитник на годината, шампион на НБА и MVP на финалите. Днес той е сред най-доминиращите баскетболисти на своето поколение и безспорно най-добрият избор на тази позиция.

№16 – Джон Стоктън (1984)

Почетни споменавания: Мета Уърлд Пийс, Никола Вучевич

Джон Стоктън е един от най-великите плеймейкъри в историята на НБА. Той остава лидер за всички времена по асистенции и откраднати топки, а партньорството му с Карл Малоун превърна Юта Джаз в постоянен претендент за титлата.

№17 – Шон Кемп (1989)

Почетни споменавания: Джру Холидей, Джърмейн О'Нийл, Дани Грейнджър

Шон Кемп беше един от най-зрелищните и атлетични играчи на своето поколение. Шесткратният участник в Мача на звездите беше лидер на силния тим на Сиатъл Суперсоникс през 90-те години и помогна на отбора да достигне финалите на НБА през 1996 г. Със своите експлозивни забивки и игра около ринга той се превърна в една от емблемите на епохата.

№18 – Джо Дюмарс (1985)

Почетни споменавания: Дейвид Уест, Марк Джаксън, Ерик Бледсоу

Джо Дюмарс е най-успешният избор под №18. Двукратен шампион с Детройт Пистънс, шесткратен участник в Мача на звездите и MVP на финалите през 1989 г. Той бе ключова фигура в легендарните "Bad Boys" на Детройт. Дюмарс съчетаваше отлична защита, стабилна стрелба и лидерски качества, което му осигури място в Залата на славата.

№19 – Зак Рандолф (2001)

Почетни споменавания: Нейт „Тайни“ Арчибалд, Джеф Тийг

Зак Рандолф се превърна в един от най-постоянните силови крила на своето поколение. Двукратен участник в Мача на звездите и носител на наградата за Най-прогресиращ играч, той беше основната фигура в силните години на Мемфис и е запомнен със своята борбеност под коша.

№20 – Лари Нанс (1981)

Почетни споменавания: Джамир Нелсън

Лари Нанс беше една от големите находки на драфта през 80-те години. Трикратен участник в Мача на звездите и отличен защитник, той се отличаваше с впечатляващ атлетизъм, а през 1984 г. спечели конкурса по забивки.

№21 – Рейжон Рондо (2006)

Почетни споменавания: Майкъл Финли, Били Нейт

Рейжон Рондо беше двигателят на шампионския Бостън Селтикс през 2008 г. Известен с невероятния си баскетболен интелект и умението да организира играта, той се превърна в един от най-добрите плеймейкъри и защитници на своето поколение.

№22 – Реджи Люис (1987)

Почетни споменавания: Джордж Макгинис, Норм Никсън, Джарет Алън, Кенет Фарийд

Кариерата на Реджи Люис беше прекъсната трагично, но талантът му беше безспорен. Той се утвърди като новия лидер на Бостън след Лари Бърд и изглеждаше готов да се превърне в една от следващите големи звезди на НБА, преди преждевременната му смърт през 1993 г.

№23 – Алекс Инглиш (1976)

Почетни споменавания: Oу Джи Ануноби, Тейшон Принс

Алекс Инглиш често остава подценяван, въпреки че беше най-резултатният играч в НБА през 80-те години. Звездата на Денвър Нъгетс изгради впечатляваща кариера и заслужено е най-добрият избор под №23.

№24 – Кайл Лаури (2006)

Почетни споменавания: Арвидас Сабонис, Сам Касел, Латрел Спреуел, Тери Портър, Андрей Кириленко

Кайл Лаури се превърна в най-успешния гард в историята на Торонто Раптърс. Шампион през 2019 г. и шесткратен участник в Мача на звездите, той беше лидерът, който помогна на канадския тим да достигне върха.

№25 – Марк Прайс (1986)

Почетни споменавания: Джералд Уолъс, Джон Дрю

Марк Прайс беше един от най-добрите стрелци и плеймейкъри на своето време. Четирикратен участник в Мача на звездите, той беше сред пионерите на модерната игра с отличната си стрелба от дистанция и ефективност в пик енд рол, което го прави най-добрия избор под №25.

26. Владе Дивац (1989)

Почетни споменавания: Джордж Хил, Кевин Мартин

Владе Дивац има забележителна кариера. Той стана популярен с Лос Анджелис Лейкърс, но се превърна в любимец на феновете със Сакраменто Кингс. Макар да има само едно участие в Мача на звездите и да не е попадал в идеален отбор на НБА, той беше важна част от най-силния период в историята на Кингс.

Дивац беше ключова фигура до Педжа Стоякович, Майк Биби и Крис Уебър и запомнен като важна част от един от най-добрите отбори на Сакраменто.

27. Денис Родман (1986)

Почетни споменавания: Руди Гобер, Паскал Сиакам

Денис Родман е една от най-колоритните личности в спорта, но често се забравя колко велик баскетболист беше. В началото кариерата му не изглеждаше обещаваща – нисък за позицията си и без силна игра в нападение.

В НБА обаче той се превърна в може би най-добрия борец в историята. Завърши с почти 12 000 борби в редовния сезон и спечели пет титли – две с Детройт Пистънс и три с Чикаго Булс на Майкъл Джордан.

28. Тони Паркър (2001)

Почетни споменавания: Дан Раундфийлд, Леандро Барбоса

Тони Паркър беше един от най-ключовите играчи на Сан Антонио. Избран в края на първия кръг, той се превърна в шесткратен участник в Мача на звездите и важна част от династията на Спърс.

Паркър спечели четири титли и беше MVP на финалите през 2007 г. Той беше един от основните фактори за успехите на отбора заедно с Тим Дънкан.

29. Денис Джонсън (1976)

Почетни споменавания: Дерик Уайт, Джош Хауърд

Денис Джонсън се превърна в един от най-завършените гардове в историята на НБА. Избран във втория кръг, той надмина всички очаквания и стана лидер на Сиатъл Суперсоникс.

Той помогна на отбора да спечели единствената си титла през 1979 г. и беше избран за MVP на финалите. Известен с невероятната си защита, Джонсън попадна девет пъти в идеалния защитен отбор на НБА.

30. Джими Бътлър (2011)

Почетни споменавания: Джош Харт, Дейвид Лий

Джими Бътлър не е най-талантливият играч в лигата, но е един от най-опасните в плейофите. След преминаването си в Маями Хийт през 2019 г. той изведе отбора до два финала в НБА, включително с големи изненади срещу по-силни съперници.

Неговото наследство не се гради само върху статистики и награди, а върху способността му да играе най-добре, когато залогът е най-голям.

Гошо Методиев

Следвай ни: