Буфон: Бих избрал Конте пред Манчини начело на Италия, случаят с Пирло бе нескопосана политическа машинация

Легендарният бивш страж на Ювентус и Италия Джанлуиджи Буфон наруши мълчанието си за турбулентните събития около Италия и неслучилото се назначение на Андреа Пирло като нов национален селекционер.

В любопитно интервю за "Гадзета дело Спорт" рекордьорът по мачове за "скуадрата" (б.ред. - 176 срещи) говори и за новия треньор на отбора Роберто Манчини, както и по доста други теми.

За Манчини и Раниери

"Достатъчно ли е извинението на Манчини? На този въпрос трябва да отговорят италианците и играчите. От изтеклата информация от Малаго относно съобщението на Донарума, разбирам, че има съгласие. Добре е, че е така.

В крайна сметка Манчини е технически правилен избор, защото показа, че играта му е функционална за даден проект. Ако бях на мястото на ПСЖ, Байерн, Реал, Юве, някой голям клуб, бих го взел под внимание. Напускането му обаче остава. Говорите с човек, който отиде в Серия Б с Юве и си намали заплатата с 500 000 евро. Само заради чувството за принадлежност. Разбирам, че отстрани може да има някои съмнения, това е легитимно, но в този момент такава фигура на деликатна позиция е важна. Клаудио Раниери пък дава хиляди лични и технически гаранции.

А какъв би бил избора на Буфон за селекционер?

"Ако аз бях технически директор бих предложил основна цел да бъде класиране за Световното първенство след четири години. На тази база бих избрал Конте, след това Балдини и така нататък. Но трябва да имаш смелостта да взимаш решения и умението да ги комуникираш с всички, включително с пресата. Твърде често чувам „този е правилният човек“, без осезаема мотивация. Добре, но това са инстинктивни, а не обмислени избори. Първо проектът, а след това функционалният за него човек.“

За Пирло

"Радвам се, че Андреа си спести такъв труден път, като се има предвид, че предпоставките не бяха най-добрите. Историята с руския сайт беше нескопосан и неуспешен политически опит да го етикетират като „непредставим“... Но въпреки тези неприятни неща, оставам твърдо убеден, че трябва да обичаме Италия със строгата страст на изгнаник в родината си.“

За отказа да се върне на работа за Италия

„Беше хубаво да говоря с Малдини и Леонардо, предложиха ми роля на ръководител на националните отбори, координатор между мъжкия тим и юношеските формации. Техният ентусиазъм ме разколеба, но останах на своето мнение: от 1991 г. до днес не съм си позволявал повече от двадесет дни почивка и беше време да се посветя на тези, които са се посветили на мен – съпруга, деца, родители. Имам нужда да презаредя.“

Слаб ли е националния отбор на Италия?

„В никакъв случай. Имаме важни и добри играчи дори във Висшата лига. Просто се преструваме, че не разбираме как футболът се преобърна за двадесет години. Можеш да отидеш в Босна и да загубиш с дузпи, точно както Германия губи от Еквадор и Парагвай, а Испания прави 0:0 с Кабо Верде. „Ние сме Италия“ е хубава фраза и винаги ще бъдем, защото историята не се изтрива, но другите се учат да бъдат като нас или дори по-добри. Или може би ще кажем, че Норвегия беше скромен отбор?“

За евентуалното и неслучило се назначение на Гуардиола

„Самото му име щеше да даде тласък, а ние имахме нужда от това. Но дори и с него нямаше да има сигурност за резултатите: той е най-великият през последните тридесет години, но е тренирал клубове. Националният отбор е нещо друго.“

Истинският проблем пред Италия

„Че на никого не му пука, включително на феновете, които мислят само за резултата. Те не знаят, че Маурицио Вишиди беше награден за най-добър координатор на юношеските формации благодарение на успехите на младежките отбори. Не знаят за усилията, които полагаме, за да могат младите да играят. Някога това можеше да е разбираемо, но днес е неприемливо.“

„Новият селекционер ще трябва да вдъхне увереност, ентусиазъм и да убеди играчите, че е възможно да се играе успешно срещу силните отбори. Единственото положително е, че най-накрая осъзнахме ситуацията. И знаем, че трябва да действаме незабавно.“

За плана на Инфантино за частни инвеститори

„Познавах първия Инфантино, този, който се кандидатираше, и бях впечатлен. Световното първенство беше хубаво, но има неща, които не можах да преглътна. Привличането на частни инвестиции към Мондиала обаче ме плаши. Ако се преминат определени граници, са нужни твърди решения – само така светът става по-добър. Както не беше направено, когато онзи нещастен сомалийски съдия беше изпратен у дома, без никой да каже и дума.“