Задава ли се ново напрежение сред тенисистите за приходите на US Open

Малко повече от месец преди началото на последния турнир от Големия шлем за годината, групата от тенисисти и тенисистки от Топ 20, която настоява за повече наградни фондове и подкрепа на най-големите състезания в спорта, е насочила вниманието си към най-новата и бляскава придобивка на US Open – звездния турнир на смесени двойки, който вече е основата на все по-доходоносната Fan Week.

Ръководството на Американската тенис асоциация (USTA) се опитва да предотврати това, което може да се превърне в неудобен частичен бойкот на събитие, за което вече са продадени хиляди скъпи билети. Според хора, запознати с разговорите, усилията дотук не са били достатъчни, за да удовлетворят групата тенисисти. Те говорят при условие за анонимност, за да могат свободно да обсъждат чувствителната тема.

На 4 юли в Лондон лидерите на групата, сред които Джесика Пегула, се срещнаха с председателя на USTA Брайън Вахали и с новия директор на US Open Ерик Буторък. Те обсъдиха исканията на играчите за по-висок дял от приходите на турнирите под формата на наградни фондове, както и за по-голямо участие при вземането на решения, свързани с графика и организацията на състезанията.

Сред останалите членове на групата са Коко Гоф, Арина Сабаленка, Бен Шелтън и Елена Рибакина. Според двама души, запознати с тези разговори, включително говорител на USTA, който потвърди подробности от срещата, и двете страни са останали с усещането, че е постигнат напредък. USTA обаче не е стигнала достатъчно далеч, за да накара водещите играчи да оттеглят заплахата си да пропуснат турнира на смесени двойки и благотворителните демонстративни мачове. Те се организират от USTA в натоварената седмица преди основната схема на US Open в Националния тенис център „Били Джийн Кинг“ в Ню Йорк.

Наградните фондове продължават да бъдат основната пречка. Играчите искат гарантиран дял от общите приходи, но организаторите на турнирите засега не са поели ангажимент за конкретна формула за разпределяне на приходите. Яник Синер, номер едно в света при мъжете, е сред тенисистите, които обмислят да не играят на смесени двойки при сегашното финансово споразумение.

Други водещи тенисисти са готови да го подкрепят. Това настроение е било предадено на Вахали и Буторък, а информацията е достигнала и до Крейг Тайли, който в понеделник пое поста главен изпълнителен директор на USTA. Преди това Тайли беше главен изпълнителен директор на Tennis Australia – собственикът и организаторът на Australian Open, където си изгради репутация на един от най-благосклонно настроените към играчите ръководители в спорта.

Миналата година обаче той отказа да обсъжда с водещите играчи въпроса за подялбата на приходите. В прессъобщението, обявяващо началото на мандата на Тайли, нямаше споменаване на това, което несъмнено е един от основните приоритети през първите му седмици на новата позиция.

„USTA създаде отлична платформа, която да вдъхнови по-нататъшен ръст в участието в тениса“, заяви Тайли. „Искаме да работим с всички в тенис семейството, за да развиваме спорта отвъд всичко, което някой е смятал за възможно.“

Синер не игра на турнира на смесени двойки през миналата година, след като се отказа от финала в Синсинати, който се проведе непосредствено преди това, заради заболяване. Той трябваше да си партнира с Катержина Синякова, номер едно в света на двойки при жените. USTA все още не е обявила първоначалния списък с участници за състезанието, което миналата година беше спечелено от италианските специалисти на двойки Андреа Вавасори и Сара Ерани.

Играчите се обединиха преди повече от година и работят с Лари Скот – дългогодишен спортен ръководител и бивш шеф на WTA тура. Чрез поредица от писма и срещи те поискаха всеки турнир от Големия шлем да създаде отделен съвет на играчите с право на мнение по въпроси като графика, да отделя по 4 милиона долара годишно за пенсионно и здравно осигуряване на тенисистите и да гарантира наградни фондове в размер на поне 16% от приходите на турнира, като този процент се увеличи до 22% до 2030 г.

Според човек, запознат със срещата между лидерите на групата и USTA, Вахали и Буторък са заявили, че организацията е готова да премине към създаване на консултативен съвет на играчите и да допринася за техните пенсии и социално благосъстояние, но не са се ангажирали с конкретна сума. Те също така посочили, че US Open планира да обяви значително увеличение на наградния фонд, което да запази турнира като най-доходоносния сред четирите надпревари от Големия шлем.

Ако увеличението е подобно на миналогодишното на US Open и на скорошното на „Уимбълдън“, общият награден фонд ще достигне поне 100 милиона долара. Макар групата играчи да е оценила постигнатия напредък, засега тя планира да продължи да настоява за план за разпределение на приходите, който да преструктурира възнагражденията на тенисистите в турнирите от Големия шлем.

Чрез свой представител Пегула отказа коментар по темата. Миналия месец на „Уимбълдън“ тя заяви, че играчите оценяват решението на турнира да увеличи наградния фонд, „но това отново не отговаря на въпросите, които задаваме“.

„Не знам дали посланието ни просто не достига“, каза Пегула по време на предтурнирната си пресконференция, която ограничи до по-малко от седем минути вместо обичайните 15. „С наближаването на следващия турнир от Големия шлем, US Open, мисля, че ще получим добра представа за това къде наистина стоим в отношенията си с турнирите от Шлема.“

Два дни след срещата с USTA групата играчи постигна това, което може да се окаже първият ѝ истински пробив. На среща, в която участваха Скот, агенти на няколко водещи тенисисти и ръководители на „Ролан Гарос“, френският турнир е представил конкретно предложение по трите основни точки. Сред присъстващите бяха главният изпълнителен директор на Френската тенис федерация (FFT) Стефан Морел и директорът на турнира Амели Моресмо.

Според един от запознатите „Ролан Гарос“ е представил конкретна формула за наградния фонд, която обвързва възнагражденията на играчите с финансовия успех на турнира. Преговорите с „Ролан Гарос“ ще продължат, тъй като предлаганите цифри все още не отговарят на исканията на тенисистите. По-рано тази година Откритото първенство на Франция увеличи наградния си фонд до 70 милиона долара – с 9,5% спрямо 2025 г.

Говорителят на FFT Еманюел Бускас заяви, че новите предложения все още се анализират.

„Продължаваме да водим конструктивни разговори с играчите и техните представители по редица теми и оценяваме позитивния диалог през последните месеци“, се казва в изявлението му. „Тъй като тези дискусии продължават, би било преждевременно да коментираме повече.“

Миналата година US Open увеличи наградния си фонд с 21% – до 85 милиона долара, спрямо 70 милиона през предходната година. Това се случи на фона на първоначалните искания на тенисистите за преговори по нов модел на подялба на приходите.

През юни „Ол Инглънд Клъб“, собственикът и организаторът на „Уимбълдън“, увеличи наградния фонд с 20% до около 86 милиона долара. В отговор групата играчи заяви, че оценява жеста, но отново посочи липсата на ангажимент за споделяне на приходите. Наградният фонд оставаше и под процента от очакваните общи приходи, който тенисистите бяха поискали, а също така не беше придружен от ангажимент за програми в подкрепа на благосъстоянието на играчите.

В резултат повечето от водещите тенисисти продължиха протеста, който започнаха на „Ролан Гарос“. Те ограничиха предтурнирните си медийни ангажименти до общо 15 минути за всички медии вместо обичайните между 60 и 90 минути. Те също така отказаха да дават предтурнирни интервюта на медиите, притежаващи правата за излъчване на „Уимбълдън“. В някои случаи тези медии са сключили договори за стотици милиони долари за телевизионното и онлайн излъчването на турнира.

Някои водещи тенисисти, сред които Алекс де Минор, избраха да не участват в медийния бойкот на „Уимбълдън“, като посочиха увеличението на наградния фонд като знак за напредък. Играчите, които продължиха протеста, заявиха, че не са удовлетворени от това, което може да се окаже еднократно увеличение. Те първоначално обявиха, че ще запазят ограничението на медийните си ангажименти и през първата седмица на основната схема, но се отказаха от този план още преди началото на турнира.

Това стана след разговори с председателя на AELTC Дебора Джеванс, директора на турнира Джейми Бейкър и члена на борда Тим Хенман. Както AELTC, така и FFT заявиха, че не смятат приходите за правилната база, върху която да се изчисляват наградните фондове, тъй като този показател не отчита реинвестирането на средствата в турнирите и в по-широката тенис екосистема.

На лондонската среща Вахали и Буторък заявиха, че USTA не може да поеме ангажимент за модел на подялба на приходите, преди Тайли да встъпи в длъжност като главен изпълнителен директор. Ако US Open наистина увеличи наградния фонд с 20% до около 100 милиона долара, не е ясно дали това ще удовлетвори първоначалното искане на играчите за 16% от приходите.

През 2024 г., последната година, за която има налични данни, USTA отчете 560 милиона долара приходи от турнира. Наградният фонд от 85 милиона долара за 2025 г. представлява малко под 15,2% от тази сума. Групата тенисисти обаче използва в аргументите си действителния награден фонд за дадена година като процент от хипотетичните приходи за същата година. Приходите от US Open през миналата година няма да бъдат публично оповестени преди края на тази година. Първото издание на новия турнир на смесени двойки и първото започване на турнира в неделя в историята му, което добавя още един ден за продажба на билети, увеличиха посещаемостта.

Турнирът през 2026 г. въведе значително увеличение на цените на билетите. Общият ръст на приходите от телевизионни права и спонсорски договори може да тласне приходите на състезанието близо до 700 милиона долара през тази година. От организацията заявиха, че увеличените приходи ще помогнат да бъдат покрити разходите по реновацията на стадион „Артър Аш“ на стойност 800 милиона долара и изграждането на нов център за тренировки, хранене и посрещане на играчите до стадиона.

Това е пример за реинвестирането, което турнирите от Големия шлем посочват като основа на настоящия си модел на използване на приходите и на финансовата система, по която работят.

Групата играчи настоява за повече.