Шоуто на полувремето: Забавно, мащабно, изкуствено и ненужно

Това е футбол, но не такъв, какъвто го познаваме. Това е американски спорт – точно такъв, какъвто го познаваме. Футболът прекрачи нова граница с първото в историята шоу на полувремето на финал на Световно първенство. Най-големият мач, който този спорт може да предложи, беше прекъснат за 27 минути, за да може Джъстин Бийбър да изпълни песен с китара пред половината планета, докато изглеждаше съвсем леко отегчен.

Добро ли беше шоуто? Ще говорим ли за него години наред? И по-важното – заслужаваше ли си?

Предварително записаните кадри на усмихнатия и леко комичен Феномена Роналдо, който беше опънал анцуга си до краен предел, докато караше Мадона към стадиона, а тя пееше стария си хит Music, бяха едновременно сюрреалистични и забавни. До нея седеше Роналдиньо, който определено се намира в своя период „чичо Найл Роджърс“.

Ако бяхме получили още малко от това – може би Луиш Фиго и Брайън Адамс на мотоциклет с кош или Франческо Тоти на едноколесен велосипед – щяхме да имаме наистина незабравимо шоу. Въпреки отличната хореография и факта, че всичко беше забавно, мащабно и цветно, цялото представление изглеждаше доста хаотично и крайно изкуствено.

Разбира се, нямаше как подобно шоу да изглежда напълно естествено и непринудено. То обаче очевидно беше копие на отдавна утвърдения спектакъл на Супербоул, без да притежава неговата цялост. Шоуто на Супербоул обикновено е изградено около един конкретен изпълнител, макар често да включва и специални гости.

Дълбоко емоционалната акустична версия на Everything Hallelujah на Бийбър беше чудесна като самостоятелно изпълнение. Поставена между корейската поп група BTS и съвместната изява на Шакира и Бърна Бой обаче, песента прозвуча като фалшива нота в шоу, което иначе беше изпълнено с енергия.

„Скъпа, откриваме любовта в тези моменти“, изпя Бийбър. „Дори не се налага да се стараем. Мога да изпея песен, но думите няма да бъдат достатъчни, затова казах: Алилуя, алилуя, скъпа.“

Добре, но може ли вече да се върнем към безкрайната игра с ротации и подавания на Испания? Самото шоу беше сравнително прилично, особено частите, свързани с футбола. Сред тях беше изпълнението на Шакира и Бърна Бой на Dai Dai – песента, която звучеше на всеки от 104-те мача на турнира.

Сегментът с норвежците беше добър, скечът с „Тед Ласо“ беше приличен, а изпълнението на Seven Nation Army – песен, превърнала се от години във футболен химн – от венецуелския диригент Густаво Дудамел, оркестър и героите от „Мъпетите“ беше страхотно. Но всичко останало? BTS изпълниха поп песен, Бийбър внезапно спря цялата енергия, а след това Coldplay, с помощта на множество деца от хора PS22, издигна сантименталността до нови висоти с песен за любовта.

През цялото време човек се питаше: защо? Защо най-великият футболист, докосвал някога топката, трябваше да изтърпи най-дългото полувреме в цялата си кариера, за да може Крис Мартин да ни каже, че всички трябва да вярваме в любовта? Това шоу принадлежеше на „Евровизия“ – трайно кичозния ежегоден конкурс, в който европейските държави се съревновават коя ще създаде най-сантименталната песен, позната на човечеството.

По-точно казано, мястото му беше преди или след най-важния мач, който нашият спорт може да предложи. Не по време на него.

„Най-хубавата част беше, когато свърши“, заяви пред BBC бившият английски нападател Уейн Рууни, обобщавайки мислите на хората над 40 години по целия свят. „Харесвам много от тези изпълнители, но според мен шоуто беше пълна глупост.“

Проблемът от гледна точка на футболните пуристи е, че много от по-неангажираните зрители вероятно са включили телевизорите специално заради шоуто, а не заради самия футбол. От финансова гледна точка изглежда почти невъзможно ФИФА да не превърне подобни представления в задължителна част от бъдещите финали на световни първенства.

Bank of America спонсорира шоуто, Topps придоби правата върху името му, а ADI Chain, DoorDash, Kayford Holdings, Marriott Bonvoy, Visa и YouTube Music също участваха. Според информациите Apple е платила 50 милиона долара (37,2 милиона паунда), за да спонсорира еквивалентното шоу на Супербоул. Затова можем да предположим, че ФИФА доста е харесала идеята и ще я видим отново.

„Днес ще има ли шоу на полувремето?“, The Athletic чул жена да пита в Сиатъл, докато влизала на стадион „Лумен Фийлд“, за да гледа мача между САЩ и Белгия. „Щях да гледам много повече футбол, ако имаше такива.“

Именно в това се крие същината на въпроса. Поне в САЩ шоутата на полувремето означават по-висока гледаемост, а по-високата гледаемост означава повече пари. Ако това изисква изоставянето на един от основните принципи във футбола – че почивката между полувремената продължава 15 минути – тогава ФИФА, по шокиращо стечение на обстоятелствата, ще постави цифрите и приходите пред здравето на футболистите и предпочитанията на феновете по света.

Ако същата организация е готова да пожертва принципите си за политическа неутралност или идеята, че Световното първенство трябва да бъде отворено, свободно и достъпно за всички, не бива да се изненадваме, че BTS получиха възможност да изпеят един от хитовете си, докато Ламин Ямал разтягаше задните си бедрени мускули, за да не изстине по време на най-дългата почивка в кариерата си.

С паузите за хидратация, обратното броене до началния съдийски сигнал и знаменитостите на всяка крачка, вписа ли се напълно шоуто на полувремето в духа на това Световно първенство? Да.

Трябваше ли почивката да продължи 27 минути? Не.

Искаме ли подобни шоута да бъдат въведени за постоянно във футбола? Категорично не.

Коментар на Тим Спиърс за The Athletic

Снимки: Imago