РИКАРДО ФЕРНАНДЕС, “Марка”
Вероятно никога няма да видим нещо подобно. Всъщност, за да станем свидетели на нещо сравнимо, може би трябва да се родим няколко пъти. За щастие, живеем в този живот и можем да се насладим на последните проблясъци от футбола на Лионел Меси.
На 39-годишна възраст аржентинецът изведе своя национален отбор до втори пореден финал на Световно първенство. По този начин той може да изравни Кафу като единствения играч с три изиграни финала на Мондиал. Мнозина биха си помислили, че звездата от Росарио няма да бъде на добро ниво за този шампионат, но се случи точно обратното.
В седем изиграни мача той отбеляза 8 гола, превръщайки се в голмайстор номер едно в историята на световните първенства. Освен това направи и 4 асистенции. Това го поставя на върха в класирането за „Златната обувка“ на Мондиала. Тези цифри са по-добри от постигнатите в Катар, като ги е постигнал, ходейки повече от всякога.
Както каза Гуардиола: „Меси няма нужда да тича, за да бъде най-добрият“. И точно така се получава. Според „Фифафи“, играчът на Интер Маями има средно 6,85 изминати километра на мач (с един по-малко от средното му постижение в Катар). От това разстояние 4,39 км изминава с ходене (най-много от всички на неговата позиция като процент), а 1,49 км – с лек тръс. Той спринтира с висока скорост едва 53 метра и 295 метра с ниска скорост.
Ако го сравним с Ламин Ямал, младокът от Рокафонда изминава средно по 8,31 километра на мач. От тях 4 са с ходене, а 2,89 – с лек тръс. При спринтовете с висока скорост той надминава Меси четири пъти с 210 метра, а при тези с ниска скорост – с 406 метра.
Данните, предоставени от „Дриблаб“ за Световното първенство, са в същата посока. Меси е един от играчите на шампионата, които изминават най-малко разстояние със скорост над 19 километра в час (291-ви от 297). Що се отнася до броя на спринтовете, той прави едва 2,89 на мач, в сравнение със 7,92 за Ламин Ямал. Разстоянието на тези спринтове също е по-голямо при Ямал – 166,9 метра срещу 90,1 за Меси.
Но колкото и да „ходи“ (или левитира) по терена, футболистът от Росарио остава неуловим за съперниците си. В повечето случаи той получава топката без натиск (28 пъти на мач). Това се дължи на различните зони, в които се движи, за да бъде намерен от съотборниците си.
Ако погледнем картата на движението с топка и докосванията на Меси и Ламин Ямал, ще забележим как аржентинецът се движи в различни зони на терена, като често напуска дясното крило, за да се предлага в центъра, дори слизайки до средата на игрището. За разлика от него, при Ламин Ямал дриблите започват отдясно и повечето са насочени към наказателното поле. От всичко това може да се направи заключението, че макар и да тича по-малко от останалите, Меси продължава да бъде навсякъде.
