Жан Монтеро – пойнт гард или атакуващ гард?

Играчът, който не се вписва в традиционните рамки, неговият нападателен инстинкт, способността му да създава ситуации и многостранната роля, която го очаква в шахматната дъска на Йоргос Барцокас в Олимпиакос.

Въпросът за точната позиция на Жан Монтеро е една от най-интересните теми за разговор в баскетбола. В крайна сметка, той „единица“ ли е, или „двойка“? Истината е, че доминиканският гард трудно се побира в традиционните калъпи на пойнт гард и атакуващ гард. Отговорът зависи както от неговите специфични характеристики, така и от игровата среда, в която е поставен да действа.

Ако трябва да дадем първоначален, точен отговор, бихме казали, че става въпрос за комбо гард със силно изразени качества на плеймейкър. Той може да играе с еднаква лекота и на двете позиции, но в съвременния баскетбол се представя най-добре като гард, доминиращ с топката, а не като класически, традиционен пойнт гард.

Качествата, които го правят да изглежда като пойнт гард

Поглеждайки досегашната му кариера, особено в Гран Канария и Валенсия, Монтеро постоянно държеше топката в ръцете си. Той не просто чакаше по периметъра, за да стреля. Напротив, беше играчът, който започваше атаките, играеше непрекъснато пик-ен-рол, създаваше предимства, определяше ритъма и „захранваше“ както високите играчи, така и стрелците.

Способността му да чете играта е впечатляваща: подава отлично с една ръка, намира слабата страна на защитата и може спокойно да завърши мач с 8-10 асистенции, без да изглежда, че насилва ситуациите. И най-важното? Не се нуждае от втори плеймейкър до себе си, за да функционира. Той може напълно сам да организира цяла атака – основна характеристика на чистия пойнт гард.

Инстинктът на реализатора: Защо напомня на атакуващ гард

От друга страна, анализирайки начина му на игра, човек установява, че първата му мисъл често е личната атака. Той е гард, който се храни от индивидуалното съзидание и играта „един на един“.

Монтеро се отличава в ситуации на изолация, „наказва“ смените в защита и разполага със смъртоносен репертоар от стрелба след дрибъл (пул-ъп), флоутъри и отбелязване на точки след пробив. Той не е организаторът, който ще търси на всяка цена абсолютно сигурния пас, като например Томас Уолкъп, нито играчът, който ще контролира темпото на всяко притежание в продължение на 35 минути. Неговият манталитет на паркета е преди всичко офанзивен.

Какво показват цифрите в Испания

Статистиката му от последните сезони в изключително конкурентната АСБ Лига напълно отразява тази двойствена природа. От една страна, асистенциите му бяха на нивото на първокласен плеймейкър, с огромен процент на използване (Usage Rate) и голям обем притежания, преминаващи през ръцете му.

В същото време обаче той регистрира много висок процент лични атаки, създавайки по-голямата част от точките си индивидуално, без да действа изключително като плеймейкър. С други думи, той имаше едновременно висок точков актив и значителен принос в създаването на ситуации – перфектната дефиниция за съвременен комбо гард.

Новата му роля в „шахматната дъска“ на Олимпиакос

Тук може би се крие най-големият интерес. Във Валенсия Монтеро беше абсолютният, безспорен лидер на периметъра. В Олимпиакос няма да му се наложи да поема тази тежест. Със съотборници като Томас Уолкъп, Коди Милър-Макинтайър, Еван Фурние и Тайлър Дорси, Йоргос Барцокас има лукса да го използва като игрови „хамелеон“.

Реалността на съвременния баскетбол и заключението

Може би самият въпрос „пойнт гард или атакуващ гард“ вече е остарял. Съвременният европейски баскетбол се отвръща от строгите разграничения. Водещите отбори търсят гардове, които създават, вкарват, изнасят топката, движат се без нея и могат да сменят ролите си в рамките на едно и също притежание. Монтеро принадлежи именно към тази елитна категория.

Ако все пак трябваше задължително да се даде отговор, Жан Монтеро е повече „единица“, отколкото „двойка“, но не в класическия смисъл. Той е доминиращ с топката комбо гард, чиято стойност се изстрелва нагоре благодарение на способността му да превключва между реализация и създаване на игра с еднаква ефективност.

Точно затова беше привлечен от Олимпиакос. Той не е в Пирея, за да замени Уолкъп като „чист“ организатор, нито за да бъде едноизмерен стрелец. Привлечен беше, за да донесе нещо, което липсваше: непредвидимото създаване на игра от нищото, поемането на отговорност в „горещите“ минути и абсолютната многофункционалност. На това ниво етикетите на позициите губят смисъла си.