Алдаир: Титлата с Левски е най-важният момент в кариерата ми

През 2024 г. Алдаир заменя Португалия с България в търсене на възможност за развитие. Днес той отново е в центъра на вниманието, след като помогна на Левски да прекъсне 14-годишната хегемония на Лудогорец и да спечели титла, която убягваше на клуба от 17 сезона.

В интервю за "Флашскор" десният защитник се връща към пътя, който го отвежда от трета дивизия до върха на българския футбол, спомня си моментите, в които е бил без отбор, и признава, че дори е обмислял да се откаже от футбола. Той говори и за страстта на феновете на Левски, за гордостта да види как Торенсе печели Купата на Португалия и за мечтите, които храни за бъдещето.

Титлата с Левски: "Това беше най-важният момент в кариерата ми"

Две години след пристигането си в България, представяхте ли си, че ще изживеете толкова исторически сезон, какъвто направихте в Първа лига?

- Вярвах, че можем да се борим за титлата, защото сме в най-големия клуб в България, но изглеждаше много трудно. Още през първата година бяхме сравнително близо и осъзнахме силата на Лудогорец, който доминираше в първенството от много години. Но през втората година още от самото начало усетихме, че имаме още по-силен отбор и че наистина можем да се състезаваме за титлата.

Лудогорец беше шампион в продължение на 14 поредни години. Какво направи това постижение още по-специално?

- Мисля, че беше точно това. Да гледаш как един отбор печели толкова много години поред, ни даде допълнителна мотивация. Но най-важното беше да осъзнаем какво означава това постижение за клуба и за града. Левски не беше ставал шампион от 17 години и София имаше огромна нужда от този момент. Усещахме го във всеки мач. Феновете бяха винаги с нас, у дома и навън, и това ни даваше огромна сила.

Какво беше да изживеете тези празненства с феновете?

- Беше прекрасно. Още преди да станем шампиони, по улиците се виждаха много хора с фланелки на Левски. В мола, в града, всички говореха за първенството. В деня, в който станахме шампиони, усещането беше невероятно. Никога не бях ставал шампион при мъжете и беше нещо много специално. Когато съдията свири края на мача, емоцията беше неописуема.

В кой момент усетихте, че титлата наистина може да отиде при вас?

- Влязохме в шампионската група с важна преднина и осъзнахме, че сме много близо. След като спечелихме още няколко мача, а Лудогорец загуби точки, почувствахме, че титлата е наистина в нашите ръце.

Какво направи тази група толкова специална?

- Имахме много силна група. Имаше много различни националности, но всички се разбираха много добре. Това невинаги се случва, но в нашия случай се създаде много силно единство. След това, на терена, всички даваха максимума от себе си. Нямаше играч, който да не работи на предела на възможностите си. Имахме и изключително взискателен треньор, много интензивен, който изживяваше футбола по много емоционален начин. Мисля, че тези фактори направиха разликата.

Това ли е най-значимият сезон в кариерата ви досега?

- Без съмнение. Това беше най-важният момент в кариерата ми. Имал съм и други добри моменти, разбира се, но да станеш шампион след цяла година работа има съвсем различно значение.

"Усетих огромна обич от хората"

Какво ви изненада най-много, когато пристигнахте в българския футбол?

- Вече познавах Левски и българския футбол по име, най-вече от европейските турнири, но не очаквах да намеря толкова пълни стадиони и толкова страстни фенове. Дербито с ЦСКА например събира над 35 хиляди души на стадиона. Феновете изживяват клуба по много интензивен начин и това ме изненада много.

Какво беше за вас да изживеете тази реалност, като се има предвид, че в Португалия атмосферата е много по-различна?

- Беше невероятно. В Португалия, за съжаление, атмосферата е много концентрирана около трите големи отбора. В България усетих много силна връзка на феновете с клуба. Да играеш пред пълен стадион ти дава различна енергия. Наистина усещаш, че хората го изживяват от сърце.

А какво беше след титлата? Усетихте ли тази обич още по-силно?

- Много. Получих много съобщения и усетих огромна обич от хората. Дори фенове на други отбори, които не подкрепяха ЦСКА или Лудогорец, казваха, че искат да видят Левски шампион. Мисля, че това беше титла, която беляза много страната.

Какви разлики открихте между португалския и българския футбол?

- Това е различен футбол. Има много интензивност, много физически контакт, а големите отбори поддържат доста високо темпо, най-вече защото са свикнали с европейските състезания. Но също така открих много качествени играчи и конкурентно първенство.

Как бихте описали българския футболист?

- Те са много трудолюбиви и отдадени играчи. Мнозина имат много професионален манталитет извън терена.

Имахте възможност да играете в европейските турнири, включително в елиминационен мач срещу Спортинг Брага?

- Беше невероятно. Присъствието на семейството и приятелите ми на стадиона в Брага имаше много специално значение за мен. Прекарвам почти цялата година далеч от тях и почувствах огромна мотивация в този мач. Беше незабравимо преживяване.

И бяхте много близо до елиминирането на Брага...

- Да. Брага владееше повече топката и контролираше играта, но никога не сме се чувствали напълно по-слаби. Дори вкарахме гол, който беше отменен, и честно казано, вярвах, че ако се стигне до дузпи, можем да продължим.

Какви са разликите между Алдаир, който напусна Португалия преди две години, и днешния Алдаир?

- Днес разбирам футбола много по-добре. С опита започнах да осъзнавам по-ясно какво трябва да правя на терена и извън него, за да се развивам. Израснах много, особено тактически и в защита. Имах и треньор, който ми помогна много в този процес.

Какъв е животът в София?

- Много ми харесва. В началото беше трудно заради езика и защото почти не говорех английски. Сега се адаптирах добре. Градът има много какво да предложи, а и местоположението е страхотно, защото сме близо до няколко държави и можем да се възползваме от почивните дни, за да пътуваме.

От трета дивизия до Шампионската лига: "Имаше моменти, в които нямах отбор"

Като дете в Тореш Ведраш вярвахте ли наистина, че можете да стигнете до професионалния футбол?

- Когато сме деца, винаги мечтаем за големи неща. Искаме да играем в най-големите клубове в света. Но с израстването осъзнаваш, че футболът е много труден и изключително конкурентен. Имаше моменти, в които доста се съмнявах.

Играли сте дори в трета регионална дивизия. Как гледате на този път днес?

- Това беше много важен период за мен. Тогава спрях да играя в Торенсе и отидох във Фонте Града, в трета регионална дивизия. Именно там отново започнах истински да се наслаждавам на футбола. След това нещата бавно започнаха да се случват.

Имало ли е моменти, в които сте мислили да се откажете?

- Много. Имаше периоди, в които нямах клуб, особено по време на COVID, и си мислех, че може би трябва да поема по друг път. Дори след като бях в Академика, тренирах с отбор от трета регионална дивизия... Но винаги продължавах да вярвам и за щастие възможностите в крайна сметка се появиха.

Какво послание бихте отправили към младежите, които са в регионалните или по-ниските лиги и чувстват, че вече няма да успеят?

- Никога да не спират да работят и да вярват. В моя случай винаги съм чувствал, че трябва да правя повече от другите. Допълнителна работа, подобряване на малки детайли, грижа за тялото... Мисля, че това ме доведе дотук.

Днес, след всичко, което сте преживели, какво още ви остава да постигнете?

- Много бих искал да играя в португалската лига, в голям отбор, а също и в някое от водещите европейски първенства, но не мога да забравя, че съм в най-големия отбор в България. И разбира се, една от големите ми мечти си остава да играя в Шампионската лига.

Празненствата в Тореш Ведраш за Купата на Португалия: "Огромна гордост"

Как преживяхте спечелването на Купата на Португалия от Торенсе?

- Беше огромна гордост. Торенсе винаги е бил важен клуб в града, но през последните години израсна много. Да видя как клубът печели Купата на Португалия и се доближава до елита, ме направи наистина много щастлив. Обичам да виждам клуба от моя град в такова състояние.

Усетихте ли града по-различен?

- Напълно. Никога не бях виждал Тореш Ведраш такъв. Днес се усеща как целият град е ангажиран с клуба. Хора от съседните села следят мачовете и преживяват всичко това много интензивно. Много е хубаво да се види.

Възможно ли е Торенсе да играе с Левски в европейските турнири. Какво би било това?

- Лудост. Вече съм говорил за това със семейството си. Ако това се случи, всички ще дойдат. Ще бъде впечатляващо.

Какво носите от Тореш Ведраш и Торенсе в живота и кариерата си?

- Нося всичко. Детството ми беше много щастливо и именно там се роди страстта ми към футбола. Прекарвахме дните си в игра на улицата и искрено вярвам, че много от нашите качества започват оттам. След това клубът ни помага да израснем и да разберем играта по-добре.

Ако футболът беше човек и го срещнете на улицата, какво бихте му казали?

- Благодаря ти, че ми позволи да изживея най-добрите моменти в живота си. Футболът винаги е бил моят първи избор.

Когато един ден попитат "кой беше Алдаир?", какво бихте искали да отговорят?

- Бих искал да кажат, че съм бил момче от Тореш Ведраш, което е успяло да стигне далеч във футбола и да остави своя отпечатък на международно ниво. Това би ме направило най-горд.