Когато достигнеш до полуфинал, всеки детайл е от значение. Както видимите, така и тези, които остават скрити. Всички считат отсъствието на играч поради контузия или наказание за решаващо, но освен това има и други елементи, които значително влияят на елиминационния сблъсък. Един от тях е комфортът и почивката на футболистите до този момент. И тук Испания е в губеща позиция.
Очевидният факт е, че "ла фурия роха" има един ден по-малко за почивка от Франция. „Петлите“ изиграха своя четвъртфинал в четвъртък, а „Ла Роха“ – в петък. Умората обаче не идва само от това, а от всичко, което се случи, откакто отборът пристигна в Чатануга на 5 юни. Оттогава тимът на Луис де ла Фуенте е натрупал много повече пътувания и километри от този на Дешан.
Още преди да са разопаковали багажа си от полета от Сантяго де Компостела до Чатануга (6500 км), играчите на националния отбор отново се качиха на самолет за Пуебла, за да завършат подготовката си за световното първенство срещу Перу. Повече от 2000 км в едната посока и още толкова на връщане. Общо близо 22 часа във въздуха като предястие за най-глобалното световно първенство в историята.
Националният отбор избра Чатануга за своя базов лагер. Там прекараха 25 дни и с удоволствие биха останали. Де ла Фуенте и Лусан нямаха проблем да го признаят, но беше невъзможно. Първото място в групата очертаваше път до финала, който минаваше през Лос Анджелис, Далас и Ню Йорк, така че трябваше да напуснат базовия лагер и да преминат към непрестанни пътувания и временни пребивавания.
В груповата фаза Испания пътува два пъти до Атланта (с автобус) и веднъж до Гуадалахара (със самолет). С автобус измина едва 800 километра за първите два мача, но със самолета се наложи дълъг полет (почти 2500 км), смяна на държава и часова зона. Шест часа полет в двете посоки и повече трудности за почивка и спазване на рутина.
От Гуадалахара испанците се върнаха в Чатануга и там започна най-хаотичната част от световното първенство. Логистично предизвикателство, при което напускаш базата си и планираш дълги пътувания със смяна на часови зони на всеки два дни. Чатануга-Лос Анджелис, Лос Анджелис-Далас, Далас-Лос Анджелис и Лос Анджелис-Далас. Общо 13 часа във въздуха за покриване на маршрути от близо 9000 км.
Като цяло до момента Испания е прекарала почти 20 часа в самолет за 35 дни (без да се брои пътуването до Пуебла (Мексико)) и 8 часа в автобус по маршрутите до Атланта, сменила е шест пъти часовата зона и достига до полуфинала с ден по-малко почивка от съперника. Това не е извинение, а реалност.
Ако има нещо, за което от Испания завиждат на французите на това Световно първенство, то това е наличието на базов лагер до полуфиналите. Французите се връщаха в своя „дом“ в Бостън след всеки мач. Всъщност там те изиграха два двубоя: срещу Норвегия в груповата фаза и срещу Мароко на четвъртфиналите. Освен това са пътували два пъти до Ню Джърси и още толкова до Филаделфия, преди в понеделник да пристигнат в Далас – първото им голямо пътуване. Малко над 10 часа полети без никаква смяна на часовата зона до пристигането им в Далас, където е с час по-малко от базовия им лагер в Бостън.
Тази програма значително улесни френската логистика, но ги принуди да играят на открити стадиони, където жегата бе много по-сериозно предизвикателство. Предимство за испанския тим, който игра своите мачове на климатизирани стадиони, с изключение на двубоя срещу Уругвай в Гуадалахара. Детайли и анекдоти, които престават да бъдат такива, когато си на един мач от финала и лампичката за резерва на горивото вече е светнала при много футболисти.
"Марка"
Снимки: Gettyimages
