Новата шампионка и целувката към небето

След като най-сетне слезе от емоционалното влакче на ужасите, продължило два часа и 28 минути във финала при жените на „Уимбълдън“ през 2026 година, 21-годишната Линда Носкова – вече шампионка от Големия шлем – не успя да сдържи сълзите си.

Тя стоеше под златистата светлина на Централния корт, притиснала към себе си трофея „Винъс Роузуотър Диш“, след победата с 6:2, 5:7, 6:3 над своята сънародничка Каролина Мухова. Носкова благодари на своя баща, който сияеше от щастие на трибуните, на екипа си и на членовете на семейството си, които не обичат да летят, но все пак бяха пътували до Лондон, за да я гледат. От време на време тя спираше за кратко, за да овладее емоциите си.

Една от благодарностите на Носкова се открои сред останалите. Когато към края на шампионската си реч със сълзи на очи благодари на своята майка, тя вдигна глава и изпрати кратка въздушна целувка към небето. Ивана Носкова почина от рак през 2024 година, в навечерието на „Уимбълдън“.

„Мисля, че тя винаги е искала да бъда тук. Винаги е искала да ме види как вдигам подобен трофей. Вярвам, че това беше и все още е нейна мечта“, заяви Носкова в интервю пред група журналисти.

„Радвам се, че днес можах да посветя цялата тази победа на нея.“

Първата титла на Носкова от Големия шлем е и третата в нейната кариера. Втората дойде преди по-малко от месец, когато тя спечели турнира на трева в Берлин. Но 21-годишната тенисистка, която през 2023 година проби в топ 40, съвсем не е внезапно изгряла звезда. Благодарение на привидно непринудената мощ в играта си тя постепенно достигна до най-високите нива в WTA, съчетавайки опустошителни оръжия с фин усет и майсторство.

Сервисът и ударите ѝ от основната линия са достатъчно мощни, за да извадят съперничките от равновесие, а в същото време попадат точно в целта тихо и без предупреждение. Носкова почти никога не възкликва и не показва емоции на корта, напълно в съответствие със своята сдържана личност.

Съботният мач обаче беше свързан не само с играта на Носкова, но и със способността ѝ да овладее собственото си съзнание. След като доминираше срещу своята приятелка Мухова в първия сет, тя изгуби контрол във втория и пропиля пет шампионски точки.

Въпреки младостта си, сравнително малкия си опит – Мухова поне вече беше играла във финал на турнир от Големия шлем – и огромното значение на момента, Носкова успя да започне начисто пред погледите на легенди на спорта като Били Джийн Кинг и Мартина Навратилова.

„Вероятно това беше най-важната битка в живота ми, която успях да спечеля“, заяви Носкова пред журналистите.

За целта тя трябваше да почерпи от дълбоките си запаси от психическа устойчивост. До този момент в турнира почти не ѝ се беше налагало да разчита на инстинкта си за оцеляване, с изключение на двубоя от третия кръг срещу румънката Сорана Кърстя. Тогава Носкова отрази мачбол с мощен втори сервис и диагонален бекхенд, който напълно обезоръжи съперничката ѝ. Впоследствие тя спечели мача след тайбрек в третия сет.

Финалът в събота обаче изискваше съвсем различно равнище на психическа сила.

В средата на втория сет светът на Носкова сякаш се сриваше около нея. Тя направи четири двойни грешки, изгуби контрол над форхенда си, а Мухова внезапно намери правилния ритъм, след като дотогава Носкова я беше направлявала като марионетка през целия мач.

„В определени моменти ръката ми сякаш се вцепеняваше“, заяви тя на пресконференцията си. „Краката ми не бяха толкова бързи, колкото преди.“

Към края на поредицата от пет загубени гейма, която ѝ струваше сета, Носкова притисна пръсти към слепоочията си в опит да заглуши рева на екзалтираната публика и шума в собствената си глава. При една от почивките тя седеше с червено-розова кърпа на „Уимбълдън“ върху главата си, сякаш се опитваше да се скрие от реалността.

Сцената изглеждаше драматична за състезателка, която през почти всеки друг момент от „Уимбълдън“ излъчваше скромна увереност. Пред журналистите Носкова говори директно и е толкова спокойна, че понякога изглежда почти отпусната – нещо, с което напомня на друга чешка шампионка от „Уимбълдън“, Петра Квитова. Тя притежава и сухо чувство за хумор. На въпроса защо след победата си на четвъртфиналите е изглеждала невярваща, Носкова отговори с усмивка и обезоръжаваща откровеност:

„Просто не знам как да празнувам.“

Носкова обаче притежава дарбата да знае как да започне отначало. Това се корени в нейния поглед към живота – не само в смъртта на майка ѝ, но и в интересите, които развива извън тениса. През декември тя пътува до Занзибар, Танзания, за да работи като доброволец в училище. Напълно разбираемо, повечето тенисисти използват този месец за почивка и възстановяване, след като на практика са играли без прекъсване в продължение на 11 месеца.

За Носкова обаче почивката означаваше да отдели време за нещо, към което изпитва истинска страст.

„Чувствам, че тези неща, тези проекти, определено са нещо, което дълбоко ме вълнува. Те ми дават различна гледна точка към привилегиите и начина на живот, които имам“, заяви тя.

В по-конкретен план психическата подготовка за първия финал на Носкова в Големия шлем започнала още предната вечер. Нейният треньор ѝ казал, че няма нищо лошо да напусне корта и да остане за кратко насаме със себе си, ако почувства такава необходимост.

„Ситуацията, в която водя с четири или пет мачбола, а след това трябва да започна изцяло нов сет, не беше сред сценариите, които бяхме обсъждали“, каза Носкова с усмивка.

Съветът на треньора ѝ обаче останал в сила. След като пропиля петте шампионски точки в съботния следобед, Носкова напусна корта след втория сет и още с първите си крачки се озова лице в лице с двата трофея.

„Гледах големия“, разказа тя.

„Казах си: „Ще взема този трофей на всяка цена. Дори ако трябва да оставя душата си на корта в третия сет…“

Носкова се опита отново да насочи вниманието към себе си. Вече веднъж беше диктувала развитието на мача и можеше да го направи отново. Контролът над форхенда ѝ се завърна, както и стабилността при сервис.

Когато най-накрая спечели, не ѝ се наложи да мисли как да празнува, защото емоциите взеха връх. Тя седна и хвана главата си с ръце. Съзнанието ѝ, което толкова дълго беше изцяло съсредоточено върху мача, най-сетне се отпусна.

Носкова не плаче често. В събота тя се свлече на тревата и заплака от радост.

Maтериал на Ейва Уолъс за The Athletic