Защо някои от терените на Мондиал 2026, включително и този за финала, са толкова критикувани от футболисти и треньори?

Състоянието на някои от терените за Световното първенство вече предизвиква сериозни критики от играчи и треньори, пише френският "Екип". Проблемът е със стадионите, които са проектирани предимно за американски футбол. Тези съоръжения са принудени да заменят изкуствената си трева с естествена или хибридна настилка, но резултатите са противоречиви.

„Дори не знам дали можем да го наречем терен, прилича повече на доста твърда и корава синтетика“, каза халфът на Франция Адриен Рабио след победата на „петлите“ над Сенегал (3:1) във вторник на "Метлайф". Стадионът, разположен в Ийст Ръдърфорд, на няколко километра от Ню Йорк, е домакин на множество мачове от турнира, включително и на финала, насрочен за 19 юли.

„Тревата изсъхва бързо и играта става много бавна“, оплака се и бразилската звезда Винисиус Жуниор три дни по-рано след равенството на неговия отбор с Мароко (1:1) на същия терен. На 350 километра по на север, във Фоксбъро, в покрайнините на Бостън, местният стадион "Жилет Стейдиъм" също не беше пощаден от критики. Скандинавският селекционер Столе Солбакен описа терена в същото състояние след победата на Норвегия над Ирак във вторник (4:1): „Теренът беше много сух, топката почти залепваше за тревата“.

Въпреки че ФИФА бързо се опитаха да потушат полемиката, уверявайки, че „терените на 16-те стадиона на Световното първенство остават в отлично състояние, както от гледна точка на играта, така и на безопасността на играчите“, инсталирането на тези настилки се оказа колосално главоболие. Проектирани за американски футбол, 8 от 16-те стадиона трябваше да заменят изкуствената си настилка с естествена или хибридна трева, която да отговаря на изискванията на ФИФА.

За целта са ангажирани няколко различни доставчици, включително френската мултинационална компания Tarkett, която се е заела със смяната на настилките на стадионите в Сиатъл, Атланта и Фоксбъро. „Всеки от тях е покрит с трева Grassmaster, подобна на тази, използвана от френския национален отбор в Клерфонтен. Тя се състои от над 95% естествена трева, в която са инжектирани милиони синтетични влакна за подсилване на кореновата система“, обясниха от компанията по имейл преди началото на турнира.

Тази технология би трябвало да осигури „изключителна стабилност на повърхността и постоянно качество на играта, независимо от метеорологичните условия“.

Проблемът е, че някои стадиони като този в Ню Йорк/Ню Джърси не са съвсем пригодени за естествена тревна настилка. При стадион с постоянна трева теренът лежи върху естествена почва, която позволява на корените да се закрепят дълбоко и трайно. В Ню Йорк обаче всичко е разположено върху бетонна плоча, върху която са поставени слоеве пясък, напоителни системи и накрая хибридната трева.

Тази разлика беше отбелязана и от френския селекционер Дидие Дешан след първия мач на отбора му. „Фактът, че отдолу има бетонна плоча, означава, че влакната на тревата са много къси. Отскокът е различен, а настилката се променя в зависимост от поливането“, каза той. Времето и напояването са сред другите предизвикателства при поддръжката на тези терени, тъй като състезанието се провежда в 16 града, разположени в три държави с понякога коренно различни климатични условия и нива на слънчева светлина.

Докато някои покрити съоръжения, като стадионът в Атланта, могат да контролират температурата и влажността благодарение на климатичните си системи, това не важи за вече споменатите "Метлайф" в Ню Йорк/Ню Джърси и Фоксбъро, които са изложени на капризите на времето в североизточната част на САЩ. Това са все проблеми, които ФИФА и нейните специализирани доставчици ще се опитат да коригират възможно най-скоро, за да не се превърнат терените в основна тема на разговор на едно Световно първенство, което и без това не е пощадено от критики от всякакъв характер.