Сесил Каратанчева преодоля немалко трудности в кариерата си. Проби изключително рано, като участията и по големи турнири започнаха, когато беше само на 14 години. Последва четвъртфинал на "Ролан Гарос" и достигане до номер 35 света. Наказание за употреба на допинг спря обещавата й кариера за две години. Тя получи една от най-големите санкции в историята на спорта, а след това тенисисти със същото провинения бяха наказани далеч по-леко.

Успя да преодолее това и се завърна по големите турнири, като имаше дълга и успешна кариера. След 17 години по кортовете като състезател сега Сесил е в нов етап от живота си. Вече майка на две деца тя има различни приоритети. От дистанцията на времето описва всичко преживяно като сценарий на филм на Куентин Тарантино "без ужасите", но си остава тотален оптимист и с усмивка гледа напред.

Пред Sportal.bg тя разказа какъв е животът й след тениса, макар и официално да не се е отказала. Каратанчева говори за предстоящето световно първенство за спортисти със синдром на Даун, на което е част от организационния екип, за академията си, за семейството и по много други теми.

"Официално не съм обявила, че се отказвам. Видях, че Серена се завръща. Който си го може, си го може. Голямо е, особено след като си минал и през това да дадеш живот, да си майка, минеш през безсънните нощи. Трябва изключителна подготовка, физическа и психическа. Аз определено съм сложила край. Мисля, че съм го сложила. Много ми е поетично да кажа край, довиждане. Това някак се усеща. Не знам дали на 37 бих тръгнала да правя завръщане, особено с две малки деца. Бъдещето е на младите. От друга страна виждаме Серена, виждаме Джокович, които са мотивация за нас, старите кучета", споделя Сесил.

Тя разказа колко е било трудно да се завърне на корта последния път. Преди три години тя го направи след раждането на първия си син: "Трудно беше. Големият ми син се роди по време на пандемията. Животът беше различен за всички. Аз бях неотлъчно с него. Първото ми разделяне с него стана за първия турнир, за който тръгнах. Защото дори подготовката, която карах в Испания, бях с мъжа ми и с детето. Ние не се делим. Когато тръгнах, усещането беше сякаш някой е отрязъл продължението на мен самата. Физически беше трудно, психически не мога да кажа чак толкова. Просто защото сякаш влизаш обратно в кръговрат, в който си бил дълго време.

Физически беше трудно. Нищо че бях доста във форма и през цялата бременост и след това. Това да си професионален атлет, да можеш да изкараш един мач и да си на 100 процента. Тялтото определено трябва да го поддържаш на много високо ниво. Хората не знам дали осъзнават като гледат такива атлети като Джокович, Роналдо, Серена. Когато минеш един праг на възрастта и виждаш младите, които са във вихъра на силата си. При спортистите има един кратък период, в който тряба да дадеш най-доброто от себе си и да се опиташ да осребриш това, защото ние няма как да спортуваме до пенсионна възраст. Това прави нещата доста по-ограничени. Според мен спортистите са машини."

Дали при завръщането, а в цялата си кариера, се е наслаждавала на времето си на корта: "Аз съм от тези, които не можах да изпитам наслада, ако трябва да съм честна. Не знам дали тенисът беше моето призвание. Имала съм някакви качества, стигнала съм до някакво ниво, но дали е било това, което наистина е било за мене, не знам. Защото аз така го разбирам - човек трябва да обича работата си. За мен Джокович обича работата си, Надал обича работата си, Федерер също. От тук идва насладата. Когато обичаш работата си, ти й се наслаждаваш, независимо каква е тя. Много хора не обичат работата си и затова масово виждаме хора, които са нещастни. Наслада, може би изпитах като майка, когато се върнах на корта, върнах се на познати места, видях познати хора.

Наскоро ме попитаха каква съм искала да бъда като малка. Тогава се запънах на този въпрос, но после като го обмислих. Не знам. Като всички момиченца. Представях си, че мога да бъда художничка. Много обичах да рисувам, да пея. Не знам какво щеше да е призванието ми извън тениса. Няма да разберем."

36-годишната софиянка гледа философски на трудностите, с които се е справила: "Изглежда ми като някакъв сценарий На Тарантино, но без ужасите. Без откъснати крайници. Виждам го като един състезател от една малка държава. Къде извадила късмет, къде не толкова. Аз живея с философията, че каквото ти е писано, ще се случи. Нямам съжаления за това какво е трябвало да ми се случи и как се е случило. Жива и здрава съм. Близките ми са живи и здрави. Имам две прекрасни дечица."

Колко се е променил животът й след раждането на двамата й сина: "Те са два лъва, изцяло са на първо място. Майчинството много те променя. Променя те определено. Не мога да кажа, че ме промени толкова много като характер. По-скоро като усещане към нещата около мен. Много по-търпелива съм, много по-емпатична съм, обичам децата. Не говоря просто за физиологическото майчинство, защото аз не мисля, че това е определящо за една жена. Да си майка според мен е това как се грижиш и какво даваш на децата."

Снимки: Борислав Цветанов

Следвай ни: