Янка Прохорова: Приятно ми е да виждам успехите на нашите момчета

85-годишната Янка Радева (впоследствие Прохорова) е дългогодишен състезател на Левски и европейски клубен шампион с отбора през далечната 1964 г. след победа над Динамо (Берлин), а по-късно и треньор. В продължение на 10 години е сред най-добрите волейболистки в България, неизменно присъствайки в класациите на водещите състезателки в страната. На 26-годишна възраст е определена за Най-добра волейболистка на България. В продължение на десет години е част от националния отбор на България, като в последните години от кариерата си в националния тим е и капитан на отбора. На международен турнир в Месина, Италия, е отличена с приза за най-добра състезателка на турнира.

Г-жа Прохорова беше изключителна любезна да отговори на нашите въпроси – за кариерата си в Левски и в чужбина, работата си като треньор в детско-юношеската школа и, разбира се, за съпруга си – легендарния Владимир Прохоров.

- Как започна волейболният Ви път? Защо избрахте волейбола и тренирали ли сте друг спорт?

Започнах да тренирам волейбол в ученическа спортна школа. Още от самото начало този спорт ме привлече със своята динамика и колективен дух. Освен волейбол съм играла и аматьорски тенис на маса, но волейболът бързо се превърна в моята голяма любов и житейски път.

- Какво представляваше волейболът в онези години?

По онова време българският волейбол беше сред водещите в света. Особено при жените имахме много високо ниво и бяхме пример за подражание. Мога спокойно да кажа, че тогава ние учехме италианките, а днес ситуацията е обратната – те са сред водещите сили и ние можем да се учим от тях.

- Как станахте част от Левски и кои бяха най-големите противници на отбора?

В онези години Левски практически нямаше сериозна конкуренция в България. В продължение на осем години побеждавахме почти всички съперници с по 3:0. Дори се стремяхме да не губим точки в отделните геймове. Затова Владимир Прохоров постоянно търсеше силни чуждестранни отбори, срещу които да играем, за да поддържаме и развиваме нивото си.

- Какви бяха първите Ви впечатления от Владимир Прохоров?

Още при първите ни срещи ми направи впечатление неговата безкомпромисна дисциплина. За него тя беше на първо място. Убедена съм, че именно дисциплината беше един от основните фактори за нашите успехи. Освен това той държеше всички елементи на волейболната игра да бъдат изпълнявани по най-правилния и ефективен начин.

- Какви бяха отличителните черти в подхода му като треньор?

Беше изключително взискателен към точността и детайлите. Един от новаторските елементи, които въведе, беше така нареченият японски модел на игра и нападение, който по онова време беше революционен за европейския волейбол. Той постоянно търсеше нови методи за усъвършенстване на отбора.

- Вярно ли е, че понякога е играл сам срещу отбора по време на тренировки?

Да, напълно вярно е. Случвало се е да играе срещу нас, националния женски отбор. Беше много силен състезател, левичар, което го правеше изключително неудобен противник. Разполагаше с мощен страничен сервис и беше трудно да бъде спрян.

- Какъв беше човекът и треньорът Владимир Прохоров – в залата и извън нея?

В залата беше строг, взискателен и безкомпромисен към работата. Извън нея беше прекрасен съпруг, грижовен баща и човек с голямо сърце.

- Какви са спомените Ви от пътя до европейската титла през 1964 година?

Пътят до титлата беше изпълнен с огромен труд, много пот и безкрайни тренировки. Работехме изключително интензивно и бяхме готови да дадем всичко от себе си в името на успеха.

- Бихте ли казали няколко думи за Вашите съотборнички?

Това беше изключителен отбор. Сред основните състезателки бяха Берковска, Паунова, Маркова, Найденова, Андонова и аз - Радева. Всички имаха огромен принос за успехите ни. Особено силен беше нападателният ни потенциал – Берковска и Радева бяхме определяни като едно от най-силните нападателни в Европа по онова време.

- Разкажете за кариерата Ви в чужбина. Колко трудно беше да се излезе от България като спортист по време на социализма?

Беше много трудно. Малцина имаха възможност да играят в чужбина. Аз бях сред първите български волейболистки, които заминаха за Италия и играха в Модена. Нашата задача беше не само да се състезаваме, но и да предадем опита и знанията си на италианския волейбол.

- Как започнахте работа с подрастващи състезатели?

След края на състезателната си кариера започнах работа като учител. Там откривах талантливи деца и ги насочвах към волейбола. Първоначално ги препоръчвах на Владимир Прохоров, а по-късно и самата аз започнах активно да работя като треньор.

- Каква беше тайната на т.нар. „японска“ загрявка?

Основната ѝ цел беше развитието на бързината, рефлексите и усъвършенстването на техниката. Тя подготвяше играчите както физически, така и психически за високото темпо на играта.

- С кои състезатели, достигнали върха на волейбола, сте работили?

Много от юношите, с които съм работила, стигнаха до националните отбори на България, а някои изградиха успешни кариери и в чужбина. Това винаги е било едно от най-големите удовлетворения в работата ми. С отборите ми пионери пет-шест години ставаме републикански първенец, което беше голямо постижение.

- Владимир Николов казва, че Вие сте го открили за волейбола. Какво си спомняте за него?

С Владимир Николов работих в пионерска възраст, след което го насочих към школата на Владимир Прохоров. Там той продължи своето развитие и постепенно израсна до един от най-големите български волейболисти. Прохоров работеше много с него по лагери и в следващите етапи на развитието му.

- Какво се промени в българския волейбол след 1989 година?

След промените настъпи изцяло нов модел на работа. Започнаха трудностите с финансирането – наеми на зали, екипи, пътувания и търсене на спонсори. Преди това държавата осигуряваше необходимите условия за развитието на подрастващите и спорта като цяло.

- Как виждате развитието на българския волейбол днес?

Много се радвам, че мъжкият национален отбор успя да върне авторитета на българския волейбол. Особено приятно ми е да виждам успехите на нашите момчета, които допринасят за доброто име на българския волейбол. Надявам се тези успехи да продължат и занапред.

Volleyball Explained