Боян Йорданов: Бижу, което ще липсва на гръцкия волейбол

Боян Йорданов реши да сложи край на голямата си кариера, като гръцкият волейбол загуби страхотен играч и човек.

Откакто участвам като обикновен фен на волейбола в гръцкото първенство, от време на време към Мъжката волейболна лига се присъединяват страхотни играчи. Играчи, които са се състезавали в най-големите световни първенства и които с присъствието си ни накараха да обичаме този спорт още повече.

От всички тези велики играчи, играли в нашата страна, не са много тези, които да се открояват както с представянето си на терена, така и с характера и етиката си. Един от тях, без съмнение, беше Боян Йорданов. И ние казваме, че това е така, защото великият български диагонал реши да сложи край на една велика кариера.

На 43-годишна възраст и след като показа, че все още може да се справя отлично, като поведе Арис до завръщането му в голямата лига след 10 години , Йорданов няма да ни предложи моментите на качествен волейбол, които ни предлагаше в продължение на много години. От 2006 г. , когато за първи път напусна България на 23-годишна възраст в полза на Олимпиакос, до миналата година, този играч остави своя отпечатък.

В Олимпиакос, в ЕА Патра, в Панатинайкос, в Кифисия, във Фойникас Сиру, в Милонас ,в Пигасос Полиъгни и в Арис Йорданов остави само приятели. Няма никой, който да говори лошо, което показва характера на играча. И лично аз мисля, че това е най-важното нещо , което българският диагонал е постигнал през тези 30 години игра на волейбол.

Фактът, че целият спортен свят у нас го уважава не само заради неоспоримите му способности, но и заради морала му. Лично аз не крия, че очаквах да остане още една година и да играе при завръщането на Арис в големите зали, но от момента, в който реши да го сложи край, е даденост, че го е обмислил много добре. Край, който беше даден с трогателно видео, край, който се надявам да бъде и ново начало от друга позиция.

Волейболът се нуждае от играчи и хора като „Боби“, за да предаде на малките деца както знанията за спорта, така и етоса, тоест какъв трябва да бъде един истински велик спортист. Точно такъв беше Йорданов , един от великите, преминали през страната ни и със сигурност ще липсва на гръцкия волейбол!

П.С.: Гледането му как играе ни накара да запретнем ръкавите на ризите си максимално високо, за да приличаме на него. Лично аз го правех много добре, приличах на него, но само в това.

Фотис Каракусис, volleyland-gr