Баскетболистът на Черно море Тича Георги Боянов - Ловеча бе специален гост в "Интервюто на Sportal.bg". В нашето студио той говори за това как се е отразило присъствието на Евролигата в България и до колко това запали интереса на децата към баскетбола. Играчът на "моряците" сподели и за страничните си занимания, свързани с неговия камп, който организира всяко лято.
“Да, Евролигата в България запали децата. Бих казал за Александър Везенков, той вече толкова години би трябвало да запалва повече и повече деца. Не само с това, че спечелиха Евролигата, но изощо последните години той е името и лицето на баскетбола в България и извън България. За самото идване на Евролигата, да бих казал, че запали децата, защото много клубове заведоха своите деца да гледат мачовете. Едно е да гледаш нещо на телевизора, да го видиш на живо е съвсем друго. Тези школи, които успяха да заведат децата си да гледат мачове според са много по-мотивирани да тренират, да искат да успяват и да стигнат по-далеч в баскетбола, което е нужно. Мотивацията и амбицията са най-важните за децата. Извадихме огромен късмет Апоел да играят мачовете си тук.”, заяви Боянов.
Той говори и за страничната си дейност, свързана с баскетболни кампове за деца.
“Аз съм спортен директор на баскетболната академия, която е лятото. Тази година ще ни е пето издание. Миналата година имахме 160 деца на възраст от 10 до 17 години. Децата, които са до 11-ти класи догодина завършват, могат да дойдат, момичета и момчета. Академията е в Панагюрище. Там има страхотни условия за баскетбол. Това е единственото място, където има тренировъчна зала и голяма баскетболна зала една до друга. Там се провежда баскетболната академия през юли месец. Тази година от 12 до 25 юли, като сме го разделили на две седмици. При нас идват треньори, които са от чужбина основно - от Сърбия, Италия, Испания, Англия, от Америка сме имали. Аз ги избирам не само за това, че са добри треньори, имат и добри контакти в Европа, както и в Америка, защото аз в Америка имам доста добри контакти. Тези деца, които покажат потенциал, те имат разговор после с техните родители за школи, за училища в Америка най-вече. За последните години сме изпратили доста деца в Америка със стипендии. Хубавото е, че децата имат това стъпало, което да им помогне да отидат на следващото ниво. Това е моята идея. Важното е да се подкрепя и процеса с образованието. Доста хора пренебрегват образованието, което според мен е най-грешното нещо, защото това си е зародено от много дълги години в България специално. Аз съм американски възпитаник и съм видял какво е - едното трябва да върви за ръка с другото. Този целият процес, децата преди да дойдат при нас, освен че тренират баскетбол по 5-6 часа на ден, те имат лекции сутрин с учители, които следват програма и книга, която е специално разработена за самите деца. Те са разделени на различни нива английски език, защото не всеки има същото ниво на английски както едно дете на 12 и едно дете на 18. Самите групи деца си имат специално учители, ходят на лекции, учат как да се хранят, как трябва да спортуват, какво трябва да правят, за да се развиват. Знам тези неща и съм запознат до болка, понеже и в Америка съм взимал такива часове за правилно хранене. Аз лично ям каквото си поискам и нямам никакъв проблем, защото такъв ми е организмът. Но, когато си професионален спортист и в зависимост от организма, който имаш, ти трябва да спазваш един план, за да може да си по-дълголетен и по-дълго време да играеш спорта, който обичаш, не само за баскетбол.
Това казвам, че децата получават това, когато дойдат при нас. Едно, че ги виждат треньори, имат възможности после да заминат за чужбина и да се доразвият. Те получават един ден все едно си бил в университета, както аз съм бил. И самото ниво на тренировки, интензитета, обучителния процес, който получават. Имаме активности, които са не толкова свързани с баскетбол, а по-скоро са свързани с българското.
Тази идея хрумна на моята съпруга Петя, но ще кажа, че и аз участвах. Но идеята беше нейна и тя е реално архитект на цялото нещо - на самия тренировъчен процес как да се изпълнява сутрин и вечер, тренировките аз съм ги направил със специализирани треньори. Даже единият треньор е треньор на Китай на национални гарнитури. Имаме програма разработена и с треньор от Америка, така че сме блендирали американския стил на баскетбол, както и европейския.”, разказа баскетболистът.
На въпроса - “Имаме ли много таланти”, той отговори така: “Преди две години направих баскетболен клуб в Ловеч, школа. Започнахме с 40 деца, сега имаме 100 деца. Взел съм сръбски треньори, които са в град Ловеч, боря се и с този проект. За година и половина нещо забелязвам в клуба и забелязвам на академията откакто започнах да ходя повече на детски мачове. Децата показват страшни качества, това го казват също и треньори, които идват при нас в академията чужденци. На 11-12-13-14 години децата показват такава техника с дрибъл, с постановка, стрелба, всичко. Треньорите са впечатлени. Те казват - “Ние нямаме такива деца”. Много рядко се среща да има примерно такива деца в нашата школа. Има, ако ги подбираш от другите отбори. В тази възраст от 11 до 14, децата са много добре подготвени и вече 15 до 18 годишна възраст, там според мен се къса връзката между юношески баскетбол и мъжкия и женския баскетбол.
Преди беше по-лесно. Сега децата са заобиколени от много неща, които са опасни и ги разсейват. Вече в тийнейджърство, когато си на 15-16-17 години много лесно криволичиш от пътя. Моето мнение е, че там се къса, защото няма достатъчно тренировъчен процес като количество за тези деца, които са на тази възраст. Повечето школи, не всички, тренират по час и половина на ден, да кажем два часа. Говорим за деца, които са на 17-18 години. Ти няма как да развиеш и да направиш скока от юношески баскетбол към мъжки с час и половина - два работа. Едно време нещата се държаха на ниво, защото имаше спортни училища, които не бяха просто спортни училища да се запълнят с деца, за да има бройка. Там се влизаше с изпит, влизаше се с много условия и това, което беше социалистическият режим преди да дойде демокрацията, според мен тези училища го караха на автопилот т.е. дори когато аз влязох в спортното на ЦСКА имаше сериозна цедка, но може би това се размина с времето и това бяха последните места, където можеше да тренираш повече от час и половина-два на ден. Можеше да тренираш сутрин два часа и вечер два часа. Както и друго, разбирам родителите. Родителите много се притесняват от спорта в днешно време и казват - “Ама той какво да се занимава със спорт, той трябва да учи”. Разбирам ги, защото образованието е страшно важно, защото не знаеш дали утре няма да се контузиш, кариерата ти приключва и ти нямаш нито образование, нито качества, нито професионално образование, нито нищо. Оставаш на улицата. Може би образователната система и спортната система трябва да работят ръка за ръка. Да се направи нещо, за да можем да убедим родителите на децата, които са потенциални, че има смисъл да играят баскетбол, не само защото могат да играят професионално след като станат на 18 години, но могат да се изучат в Америка. Аз това искам, децата да отидат в Америка и да станат едни образовани хора, които ще имат една добавена стойност за България, ако се върнат. Ако не, дори за Америка. Те ще имат тук роднини, ще се завъртят тези неща, за да имаме тук интелигенти хора, които искат да помагат и за спорта.” смята Боянов.
В нашето видео можете да видите и мнението на Георги Боянов за проекта Ботев Враца, който даде възможност за изява на млади баскетболисти в елита на българския баскетбол.
Следвай ни:Снимки: Борислав Цветанов
