Бивш защитник на Славия: В България се играе добър футбол

Бившият защитник на Славия Натан Гасама си спомня с добро престоя при "белите". Националът на Мали рестартира кариерата си в родното първенство, след като преди това имаше труден период във френския третодивизионен Шоле. В интервю за sportnewsafrica.com той призна, че в България си е върнал удоволствето от футбола, а трансферът в руския Балтика е бил крачката, която му е позволила да стигне до националния тим и участие в Купата на африканските нации.

- През 2023 г. преминахте в Славия. Защо избрахте България и какво ви донесе този сезон?

- Най-вече беше въпрос на възможност. След периода ми в Шоле, където играх малко, беше сложно да намеря интересен проект. Предложиха ми България и, честно казано, не знаех нищо за страната - нито за София, нито за първенството. Прекарах една седмица там и бях приятно изненадан. Инфраструктурата беше добра, хората бяха гостоприемни, а в клуба имаше двама французи, което улесни интеграцията ми. Открих и един приятен град с всичко необходимо, за да работиш в добри условия. Натрупах увереност, придобих опит и напреднах много бързо. В България имаше добри играчи и добро ниво. След сложния период в Шоле, това ми позволи да стъпя отново на краката си.

- Няколко месеца по-късно подписахте петгодишен договор с Балтика в Русия. Как се осъществи този трансфер и защо приехте?

- Клубът се свърза с мен през лятото. Както и с България, не познавах нито клуба, нито града. Разговаряхме много, обясниха ми за проекта и усетих истински интерес от тяхна страна. Треньорът наистина ме искаше. В онзи момент това беше най-добрата възможност за мен. Руското първенство също така е на по-високо ниво от българското, така че в контекста на моето развитие ми се стори логично. Изобщо не съжалявам за този избор.

- Какво ви позволи да се утвърдите толкова бързо като титуляр в Балтика?

- На първо място, бих казал доверието на треньорите. Те веднага ме накараха да се чувствам комфортно и бяха много ясни какво очакват от мен. Отделиха време да ми показват индивидуални видео анализи, да ми обяснят стила на игра и инструкциите. Когато пристигнеш в среда, в която се чувстваш добре, с колектив, който ти помага, адаптацията става много по-лесна. Всичко върви добре, независимо дали става въпрос за съотборниците ми, щаба или клуба като цяло. В съблекалнята има истинско разнообразие и добра работна атмосфера. Клубът направи всичко, за да улесни адаптацията ми, дори извън терена с административните процедури или ежедневието. Честно казано, можех да се съсредоточа единствено върху футбола.

- Годината е 2026-а, Русия все още е изключена от европейските турнири. Опасявате ли се, че това ще ви изолира от погледа на западните клубове?

- Не, защото днес всичко е свързано. Клубовете могат лесно да наблюдават всички играчи. Очевидно е жалко, че няма европейски турнири, но не е моя работа да коментирам това. Просто се надявам, че ситуацията ще се промени бързо.

- Разкажете за мача на Мали срещу Русия?

- Беше специално. Когато разбрах, че ще играем този мач, бях много щастлив. Да представям Мали в страната, в която работя всеки ден, това имаше особен привкус. Русия разполага с добри играчи и страхотен национален отбор въпреки липсата на медийно внимание в момента, така че това беше страхотен съперник, срещу когото да играем.

- Как дойде тази повиквателна и какво означава тя за вас, имайки предвид, че притежават двойно гражданство – френско и малийско?

- Честно казано, не я очаквах толкова бързо. Направих добър старт на сезона с моя клуб, но да получа тази повиквателна точно преди Купата на африканските нации беше невероятно. Това е огромна гордост за мен и семейството ми. Да нося фамилията Гасама и да представям Мали е нещо много силно. Винаги съм имал много силна връзка с Мали. Това е страната на баща ми и цялото ми семейство винаги е било много близко до тази култура. Баба ми и дядо ми, чичовците и лелите ми живееха близо до дома ни, така че Мали винаги е било част от мен. Честно казано, винаги съм искал да представям Мали. По-малкият ми брат вече играе за младежкия национален отбор на Мали, така че този избор беше естествен.

- И оттам бързо получихте признание, участвайки в последната Купа на африканските нации. Как приемате това?

- Да участвам в Купата на африканските нации още при втората си повиквателна беше сбъдната мечта. Това е най-голямото африканско състезание и да усетиш този натиск, този плам, е нещо уникално. Този опит ми донесе много увереност. Да играеш срещу Мароко, срещу големи отбори, да се съревноваваш с опитни играчи всеки ден, да наблюдаваш начина им на работа и възстановяване – всичко това допринася изключително много. Благодаря много на щаба, че ми даде този шанс. Най-добрият ми спомен е мачът срещу Тунис. Въпреки че не играх, емоционалният подем беше невероятен. Класирането, емоциите на резервната скамейка, а след това и празненствата в съблекалнята... Това са спомени, които остават за цял живот.

Снимки: Startphoto