Дългогодишният централен блокировач на националния отбор по волейбол и капитан на шампиона Левски Светослав Гоцев гостува в студиото на Sportal.bg в предаването „Block Out“. След като изведе Левски с капитанската лента до шампионската титла, Гоцев използва трибуната, за да направи подробна равносметка на изминалия сезон и своята кариера. В разговора той изложи мотивите зад решението си да спре на върха, сподели за привързаността си към родния Брезник и „синята“ идея, и направи паралел между различните поколения в държавния тим.

„Отказването ми изобщо не беше самоцел, обвързана с титлата - щях да се оттегля, дори и да бяхме останали втори. Разбира се, личното удовлетворение да завърша като непобеден шампион ми носи огромна утеха при раздялата със спорта. Истината е, че решението ми да спра беше взето още преди началото на сезона. Реших да се откажа с чест - така, както вярвам, че заслужавам.“

Въпреки дългогодишната си кариера в чужбина и столицата, централният блокировач остава дълбоко свързан с родното си място и изрази признателност към своите съграждани за това, че бе удостоен да бъде Почетен гражданин на Брезник.

„Волейболът ме е отвел на много различни места и в момента живея в София, но аз съм брезничанин. Там съм отраснал, там преминаха основните ми години и образованието ми, там са приятелите и семейството ми. Винаги искрено съм се гордял с произхода си и с това, че съм част от една толкова сплотена общност. Благодаря за оказаната чест и се радвам, че през годините хората са се гордели с мен така, както и аз с тях.“

Последният етап от клубната кариера на Гоцев премина под знака на пълна лоялност към „синия“ клуб. Той си припомни и развоя на финалната серия, в която Левски пропусна шанса да затвори титлата в София, но триумфира в Бургас.

„Както обичам да споделям пред приятели - много хубаво не е на хубаво. Точно така се получи и тогава: имаше страхотна организация, пълна зала, вече подготвени празненства, фойерверки... Може би прегоряхме и затова не успяхме. Тогава се убедихме, че пълната зала и добрата организация не са достатъчни - трябва и волейбол.“

Успехът на волейболистите съвпадна с триумф и за футболния клуб, което засили празничната атмосфера сред привържениците. Гоцев не скри емоциите си от споделения успех и своята привързаност към клубната идея на всяко едно ниво.

„След това утехата за мен, като фен на „синия“ клуб на всякакви нива, дори Левски на кърлинг да има, ще го гледам и подкрепям, беше, че спечелихме заедно с футболния клуб. В крайна сметка се получи голям празник.“

Равносметката на блокировача обхвана и кариерата му в националния отбор на България. Като най-емоционален и запомнящ се момент той определи двубоите от Световната лига през 2013 година, играни пред препълнените трибуни в столицата.

„Спомням си един момент много ясно - годината беше 2013, играехме в „Арена Армеец“ пред препълнени трибуни. Това беше последният път, когато България се класира за Финалната четворка на ВНЛ. Бяхме в група със САЩ, Аржентина, Полша, Франция и Бразилия, като само първите два отбора продължаваха напред - и ние успяхме. Тогава изиграхме два мача с Аржентина в София пред 13 000 души в залата. Спомням си как излязох на терена и си помислих - няма по-голям кеф от това да играеш за националния отбор в София! Беше невероятно преживяване, а емоцията ми след мача е нещо, което никога няма да забравя.“

Гоцев направи и директен паралел между ситуацията в държавния тим по негово време и настоящото младо поколение волейболисти. Той посочи по-голямата сплотеност на сегашния състав като основно предимство, разграничавайки го от миналите вътрешни конфликти.

„Поколенията вече са различни, възприятията им са други. Големият плюс, който отчитам при сегашните момчета, е, че са много по-обединени. В нашето време нещата стояха по друг начин - и това не е тайна, а факти, които всеки знае. При нас вечно имаше някой сърдит на някого: един не искаше да играе с друг, трети не се разбираше с треньора... Сваляхме правителства, федерации, „атакувахме Марс“ - пълни простотии, които изключително много тежаха на играчите. Тези конфликти, заради които състезатели оставаха извън отбора, рефлектираха пряко върху подготовката и представянето ни. Италианците имат една много хубава приказка: който победи - празнува, който изгуби - се обяснява.“

В края на своя коментар бившият национал изрази категорична позиция относно отношението на обществеността и феновете към младите състезатели при евентуални неуспехи.

„Надявам се хората, които ги прегръщаха на летището, да не бъдат същите, които първи ще ги посочат с пръст при евентуален неуспех на Европейското първенство. Точно това не искам да виждам. Момчетата заслужават само адмирации за всичко, което правят всеки ден.“

Следвай ни:

Снимки: Борислав Цветанов