Василий Молотков: Имах оферти от Русия, но избрах да играя с Нгапет в Шампионската лига

Не само Матвей Сафонов се превърна в спортен герой в Париж

22-годишният руски диагонал Василий Молотков, който през сезон 2024/25 събра куп индивидуални награди в efbet Супер Волей в България, включително и приза за реализатор №1, се представи отлично и през изминалия сезон във Франция. Той помогна на Пари Волей да спечели първата си Купа на Франция от 22 години, ставайки MVP на финала, а също така достигна до полуфиналите на първенството.

Молотков стана вторият най-добър реализатор в турнира и лидер по асове, което привлече вниманието на по-амбициозния Тур. Новият му отбор привлече и звездното попълнение Ървин Нгапет, който ще бъде капитан на тима.

„Много се радвам, че за първи път ще бъда капитан. Винаги съм бил човек, който се чувства като у дома си в съблекалнята, но да си капитан е нещо различно. Това носи повече отговорности. Например, комуникацията с треньорския щаб и отбора, предаването на знания на младите играчи. А в състава има много такива. Ще бъде ново преживяване, но ще е страхотно“, заяви двукратният олимпийски шампион.

Възпитаникът на Локомотив (Новосибирск) Василий Молотков, който ще продължи да играе във Франция под наем, също очаква с нетърпение да играе заедно с Нгапет. Освен това се очаква Тур да участва в Шампионската лига. Тази информация все още не е официално потвърдена, но в европейските волейболни среди се говори, че победителят в редовния сезон Тур ще получи една от трите „уайлд кард“. Първата специална покана отиде при италианския Тренто.

В интервю за „БО Спорт“ Василий разказа за живота в Париж, особеностите на френското първенство и лигите, в които мечтае да играе.

„Пламен Константинов беше прав – френското първенство е равностойно и непредсказуемо“

– Василий, през изминалия сезон спечелихте първия си трофей при мъжете – Купата на Франция. Този успех компенсира ли не толкова добрия резултат в първенството?

– Определено съм много щастлив от първия си трофей. Това беше много емоционален и важен момент за мен. Не мога да кажа, че сезонът във френското първенство беше неуспешен за нас. Да, имахме спадове и редовният сезон не беше равномерен, но в края на сезона се представихме добре в плейофите и от десето място стигнахме до полуфинал. Така че като цяло впечатленията от сезона са положителни.

– Как отпразнувахте победата за Купата на Франция? Усетихте ли историческата значимост на момента?

– Да, от клуба ни казаха, че Пари Волей е печелил последната си Купа на Франция преди 22 години. Приятно е, че я върнахме след толкова дълга пауза. Финалът се игра у дома и не можехме да си позволим да загубим. Всъщност не сме празнували победата – още на следващия ден имахме тренировка преди мача с Монпелие. Между другото, победихме бъдещия шампион с 3:1.

– Каква е особеността на френското първенство? Нивото по-високо ли е от това в България?

– Френското първенство е определено с 2 класи над българското. Във всеки отбор има играчи, които играят за националните си отбори или просто са опитни волейболисти. Самите отбори са много равностойни. Като стил, волейболът във Франция е по-фокусиран върху техниката. Има много игра в защита. Трябва да се постараеш, за да забиеш топката в полето, усетих го лично.

– Вашият отбор направи сензация не само за Купата на Франция, но и в първенството, като елиминира на четвъртфиналите победителя от редовния сезон Тур. Беше ли разочароващо след това да се препънете на полуфинала?

– Честно казано, след като победихме Тур, целта беше да стигнем до финала. Но нещо се обърка. Това е спорт, всичко се случва.

– Беше съобщено, че сте се разболели преди първия полуфинален мач. Нямаше ли никаква възможност да играете?

– За съжаление, не. Легнах с температура 38,5. След това 3 дни бях напълно изтощен. Разбира се, беше невероятно разочароващо да се разболея в най-неподходящия момент. За втория мач се изправих на крака, но състоянието ми не беше добро. Опитах се, доколкото можах, но загубихме с 2:3 и завършихме сезона.

– Пламен Константинов каза, че френското първенство е по-равностойно от руското и там ще трябва да се раздавате на 100 процента във всеки мач. Усетихте ли го лично?

– Да, френското първенство е много равностойно. Отбор от дъното на класирането лесно може да победи лидера. И такива случаи са много. Например, същият Монпелие загуби от Сен-Назер на осминафиналите за Купата на Франция, а ние в първенството загубихме с 0:3 от Аячо, който изпадна. Тук всичко е възможно. В това отношение Пламен беше 100 процента прав. И аз, по негов съвет, се подготвях за всеки мач и винаги се раздавах на максимум. Във Франция не можеш да си позволиш да се отпуснеш.

– Каква оценка си поставяте за сезона по петобалната система? В какво постигнахте напредък?

– Мисля, че ще си поставя четворка. Няма да се оценявам с петица, защото винаги има към какво да се стремя. Подобрявам се във всички волейболни аспекти. Много се радвам, че се развивам и не стоя на едно място.

„Бих искал да играя в Япония“

– В Пари Волей ви взеха като заместник на Ник Муянович, в Тур – също като негов заместник. Следващата стъпка е да го замените в Модена?

– А защо не?! (Усмихва се)

– А сериозно – в кои други първенства бихте искали да играете?

– Италианското първенство е много добро. Наистина имам за цел да стигна дотам, затова се старая да работя върху себе си. Също така много бих искал да играя и в Япония.

– Защо?

– Там волейболът също е на изключително високо ниво, феновете са страхотни, а залите са пълни на почти всеки мач. Шампионатът е много ярък и медийно отразен.

– Обсъждаше ли се завръщането Ви в Русия за предстоящия сезон?

– Имах предложения от Русия, няколко клуба ме поканиха. Някои от офертите дори бяха по-солидни във финансово отношение от тази на Тур. Но реших да остана във Франция, в клуб, който планира да играе в Шампионската лига. Това е стъпка напред за мен, ново ниво. Сега е по-важно да трупам колкото се може повече волейболен опит и да напредвам бързо. Сигурен съм, че ако продължавам да се развивам и да повишавам нивото си, изгодните предложения тепърва ще дойдат.

– На този етап от кариерата Ви Локомотив ли взима повечето решения за Вас?

– С Локомотив имам договор до 2030 година. В момента играя във Франция под наем. Когато изявих желание да подпиша с Тур, никой не ме спря. Напротив, подкрепиха ме.

– Иска ли Ви се да играете в руската Суперлига или се чувствате комфортно в Европа?

– В бъдеще, разбира се, не изключвам варианта да играя в руското първенство, тъй като то е едно от най-силните в света. Но засега ми харесва в Европа. Докато имам възможност, трябва да се възползвам. Да трупам опит, да се развивам, за да мога след това да се пробвам и у дома.

– През следващия сезон Ваш съотборник ще бъде Ървин Нгапет. Зарадвахте ли се на тази новина?

– Разбира се! Такава новина не може да не радва. Той е легенда не само на френския, но и на световния волейбол. Мисля, че ще придобия ценен опит, играейки и тренирайки с такъв майстор. Този нюанс също беше важен при избора на отбор за следващия сезон. Когато подписвах договора с Тур, вече знаех, че Нгапет ще бъде там. Той е постигнал много във волейбола. Това е основният показател за неговото ниво. Струва ми се, че от такива играчи винаги има какво да се научи в професионален план.

– А кой играч беше пример за подражание за Вас в юношеските Ви години?

– В юношеските си години нямах такива играчи. А сега много ми харесва как играе кубинецът Мигел Лопес, въпреки че е на друг пост. Този посрещач играе в японския Осака. Той е страхотен! Заради него гледах почти всички мачове на този отбор през сезона.

„Много ми липсват пелмените“

– Пари Волей имаше много интернационален състав. С кого общувахте най-много?

– Да, имахме много легионери. Японец, американец, нидерландец, датчанин, сърбин и аз. Играта в такъв разнообразен състав също е много ценен опит за мен. Общувах с всички. Нямаше такова нещо като с някого да говоря повече, а с друг по-малко. Въпреки не особено стабилните резултати по време на редовния сезон, в отбора винаги се поддържаше много приятелска атмосфера и аз съм много щастлив от това.

– Как Ви приеха в отбора?

– Доста позитивно. Много бързо се запознах с всички, намерих общ език и започнах да общувам. Честно казано, дори не съм започвал да уча френски, твърде сложен е за мен. Английският ми беше достатъчен – на тренировки, на мачове, в ежедневието. Разбира се, трябва да научиш няколко фрази, за да не се изгубиш в магазина например, но не смятам да уча френски до ниво, на което да мога да говоря свободно.

– Сблъсквали ли сте се с омраза заради националността си?

– Аз със сигурност не съм се сблъсквал с такова нещо. Какво се говори зад гърба ти, никога не можеш да знаеш, но за целия сезон нито веднъж не съм усетил някакъв негативизъм.

– С какво се занимавахте в свободното си време? Може би имате хоби, което Ви помага да се разсеете?

– Моето хоби е почивка и възстановяване. В свободното си време обикновено спях или се разхождах, събирах сили преди тренировки. Понякога с момчетата излизахме заедно някъде да хапнем, да поседим, да си поговорим.

– Какво беше първото Ви впечатление от Париж? И как се промени то?

– Много красив град, има къде да отидеш, къде да прекараш време. Да поживееш в такъв град и да видиш всичко – това е голямо удоволствие. Това мнение се формира у мен веднага и не се е променило и досега.

– Кои места в Париж станаха любимите Ви?

– Ако се разхождам из града, задължително минавам покрай Айфеловата кула. Тя впечатлява с мащабите си.

– Как Ви се струва Франция като страна? Какво Ви харесва най-много и с какво Ви е трудно да свикнете?

– Франция е класическа европейска страна. Всичко е много подредено, чисто. В битов план изобщо нямах трудности, не се наложи да свиквам с нещо.

– Във Франция често пишат, че някой е бил ограбен. Сблъсквал ли се е някой от познатите Ви с това?

– Не, не съм виждал такова нещо и лично не съм се сблъсквал. Цялата година мина спокойно за мен.

– Как Ви се струва френската кухня?

– Багетите не ги обикнах, но кроасаните тук са много вкусни.

– Липсва ли Ви руската кухня?

– Много ми липсват пелмените, те определено не достигат във френските магазини.

– В руския спорт има още един човек, който отиде в Париж и се представи добре там – вратарят на ПСЖ Матвей Сафонов. Посещавали ли сте мачове на футболния отбор?

– Като цяло не съм футболен фен, но когато Сафонов започна да прави подвизи с четири спасени дузпи, мислех да отида на полуфинала в Шампионската лига между ПСЖ и Байерн, но не успях да се сдобия с билети. Така че все още не съм бил на мач на Сафонов. Искам обаче да отида на тенис, обичам този спорт. В момента съм в Париж, където тъкмо се провежда "Ролан Гарос".

– А кого подкрепяте в тениса?

– Всички наши сънародници и Александър Бублик.

– Какъв е зрителският интерес към волейбола във Франция?

– Залите винаги са били добре запълнени. Ако погледнем цялото първенство, мисля, че средно на всеки мач са присъствали около 2000–2500 зрители. При нас в Париж бяха около 1500. А феновете тук умеят да подкрепят добре отборите си. Всички мачове се провеждат много шумно. Атмосферата на всяка среща много ми харесва, но най-добрите фенове, разбира се, са в Новосибирск.

Всеволод Егоров , Алмаз Хаиров, БО Спорт“