Сега драмата е завършена. След сезон, прекаран на ръба на зоната на изпадащите, Бари вече официално е в Серия C. Нужно беше да спечели на „Друзо“ в реванша от плейаута срещу Зюдтирол след 0:0 на „Сан Никола“.
Вместо това обаче отборът от Пулия дори не успя да отбележи, повтаряйки резултата от първия мач — резултат, който облагодетелства хората на Кастори, завършили по-напред в класирането. Такъв е правилникът.
Но това, което прави впечатление — повече от самия резултат — е поведението на играчите в червено-белите екипи. Никакъв импулс, нито една атака, достойна за отбелязване, за 180 минути. Само една външна греда на Рао през първото полувреме и едно неубедително отклоняване на Гюткяер в края. Твърде малко, за да запазиш мястото си в дивизията срещу Зюдтирол, който поне опита — неведнъж принуди Черофолини да прави чудеса и видя как гол му беше отменен от ВАР.
Но плейаутите са огледало на сезон, прекаран в оцеляване без амбиция, без нито веднъж да се направи опит за крачка напред. Именно това отношение феновете упрекват у президентството на Луиджи Де Лаурентис, което от години е обект на протести на често призрачния „Сан Никола“. Фактор, който несъмнено не помогна на отбор, още от самото начало построен зле и никога реално коригиран на трансферния пазар. Днес Бари потъна в кошмара, но само преди три години беше на крачка от мечтата...
Плъзгащите се врати на червено-бялата история ни връщат към 11 юни 2023 г., когато голямото завръщане на Бари в Серия А беше на път да се превърне в реалност. Събитие, чакано 12 години, се изпари в най-красивия момент — 120 секунди преди края — след удар с глава на Паволети.
Присъдата беше жестока, „Сан Никола“ замръзна: Клаудио Раниери, треньорът на Каляри, изтича под сектора за гости и направи красноречиви жестове. „Не, не, феновете на Бари заслужават аплодисменти, не подигравки.“ Жест на Господин — и главната буква не е печатна грешка.
Но точно този момент беляза началото на вертикален срив, който само за няколко месеца доведе до това отборът от Пулия да смени четирима треньори — Миняни, Марино, Якини и Федерико Джампаоло. Пълен хаос, който прати червено-белите — започнали сезона като сериозни кандидати за промоция — да играят плейаут, за да избегнат изпадане в Серия C. Тогава то беше предотвратено след успех в двата мача срещу Тернана.
Оцеляване и пълна чистка: спортният директор Полито си тръгна, заменен от Магалини, а новият технически проект беше поверен на Морено Лонго. В крайна сметка — след трансферен пазар, изграден от наеми и втори избори — последва разочароващо девето място. Без слава, но и без позор, с плейофите на четири точки разстояние.
А после дойде настоящият сезон — сезонът на катастрофата. Проектът започна отново с нов треньор, Фабио Казерта, и с отново изцяло променен състав. Но продължи твърде кратко. Само 13 мача, след което дойде уволнението. Влезе Виварини, но и той не успя да обърне тенденцията и беше освободен след едва 7 мача. През януари си тръгна и спортният директор Магалини, но шоковият ефект така и не дойде. На пейката беше върнат Морено Лонго, който в края на първенството се опита да спаси каквото може.
Когато в предпоследния кръг отборът от Пулия се добра до плейаутите, надеждата сякаш се върна. Бари все още можеше да се спаси: препятствието Зюдтирол не изглеждаше чак толкова непреодолимо. Вместо това обаче последва плоска линия на енцефалограмата. Откъм идеи, положения, стимул. Двойно 0:0, което потвърди колко малко направи Бари през сезона: 18 загуби в 40 мача, само девет победи и дванадесет равенства, включително плейаутите. Твърде малко.
Бари изпада в Серия C на терена за първи път от 1983 г. Завръща се там за първи път от 2019 г., когато Де Лаурентис пое отбора от пепелта на фалита. Тогава за завръщане в Серия B бяха нужни три години. Днес — кой знае...
Коментар в "Гадзета дело спорт"
Следвай ни:Снимки: Imago
