Трикратният шампион с "Левски София" Стоил Палев, който е юноша на нашия клуб, ще играе за италианския "Фано" в серия А2 през следващия сезон. Ето какво сподели разпределителят, след като трансферът официално стана факт.

Малко ми е странно, леко носталгично, понеже съм от много време тук. Тук израснах — повече от 10 години. Точно това е може би - носталгия, понеже трябва да замина. Тези дни си мисля за миналото. Даже си припомнях първия ни мач на републиканско. Тогава станахме седми. Играехме „за фенера“. Помня как Владо беше влязъл в съблекалнята и ни каза: „Ако загубите този мач - тръгвате си. Ние го спечелихме и оттам започнаха успехите. Следващата година станахме шампиони, после пак и така нататък.

В първите ми години беше доста по-различно. Нямахме дори зала. Бяха сладки детски години — училище, после директно към залата. Понеже тренировките ни бяха късно, стояхме там с часове и си играехме какви ли не игри. Даже управителят на залата често ни се караше, защото чупехме, драскахме по стените, оставяхме шишета навсякъде… детски работи.

Първият отбор, с който станахме седми, беше с мен, Алекс, Вени, Дени, Монката. Имаше и още едно момче, което после се отказа. Доста хора тогава се отказаха, но повечето от нас останахме и продължихме. Може би най-преломният момент в развитието ми беше, когато за първи път се сблъсках с мъжкия волейбол — първата ми тренировка с мъжете. Беше към десет вечерта. Владо ми звъни, но от телефона на Мая, точно когато си лягах. Вдигам и казвам “Да.”, а той ми казва: „Какво ми казваш “да”, утре да си на тренировка с мъжете в 10 сутринта! Аз се стъписах. Казах само „добре“ и затворих. Може би тогава започнах да осъзнавам, че искам това да е моето бъдеще.

Как станах разпределител? Тогава всеки вдигаше, всеки забиваше. Аз просто поисках да остана повече да вдигам. Мая тогава беше треньор и каза: „Добре, опитай като разпределител.“ И на мен много ми хареса.

Според мен за един добър разпределител най-важни са спокойствието, хладнокръвието, точността и правилните решения в правилния момент. Ролята на втория разпределител е много различна от тази на основния. Когато влизаш отвън, противникът не е подготвен за твоя стил на игра. А ние с Монката бяхме много различни като дистрибуция и се допълвахме добре.

Когато си основен разпределител, вече всички те следят и анализират. Трябва постоянно да променяш играта си и това не е лесно.

Винаги съм обичал да играя с центровете и диагонала, защото играем по-бързо. Тази година се чувствах много сигурен с Лазар и Тошко. Особено когато вдигах за пайп на Тошко — просто вдигах топката и нямах притеснение, че няма да се получи.

Сега предстои ново предизвикателство. Отивам в клуб с амбиции и цели. Искат да направят силен отбор и да се качат в следващата лига. Вярвам, че с тази селекция имаме големи шансове още догодина да сме в по-горно ниво.

Искам да благодаря на всички фенове за подкрепата през годините. Това не е клише - вие наистина сте седмият играч. Когато залата е пълна, се усеща една различна еуфория и отборът играе по-силно.

На по-малките бих казал най-вече да тренират и да слушат треньорите и по-опитните играчи. Те искат да помогнат. Понякога като си по-малък, не осъзнаваш това.

Предстои дълго и трудно лято с националния отбор - много тренировки, много мачове и много работа. Но съм сигурен, че всички сме супер мотивирани, особено заради европейското първенство у дома. Имаме голяма отговорност и искаме да зарадваме хората с победи. Но за да стигнем до тях, ни чака много работа в залата и във фитнеса.

А какво ще помня от "Левски"? Колкото и да говоря за Левски, думите никога няма да ми стигнат. За мен това е семейство.

Следвай ни: