Нападателят Марко Дуганджич, който отбеляза победния гол за Левски срещу ЦСКА 1948 (1:0), говори пред Jutarnji list в родината си. С този успех, четири кръга преди края на efbet Лига, "сините" си осигуриха и математически първа шампионска титла от 17 години насам.
"Точно така се получи. Дори не успях да се уморя, а вече вдигнахме трофея", смее се Дуганджич.
Три минути срещу Берое, 24 срещу Добруджа и влизане в игра в 61-ата минута срещу ЦСКА 1948. Той не записа много игрово време с екипа на Левски, реално нямаше и кога, но успя да си спечели статут на герой. Десет минути след появата си на терена, високият 190 сантиметра нападател отбеляза с левия крак първия си гол за новия клуб, а стадион "Георги Аспарухов" избухна в еуфория.
"Трудно ми е да опиша това усещане. Когато съм на терена, сякаш съм в балон. Не чувам феновете, не виждам фойерверките и факлите, като някакъв транс, който е невъзможно да се опише. Разбира се, бях залят от чувство на удовлетворение, когато видях колко щастие донесох на тази огромна армия от привърженици. Дойдох тук, за да се опитам да направя точно това, и успях".
До миналото лято Дуганджич имаше договор с южнокорейския Сеул, който впоследствие удължи до края на годината, след което стана свободен агент.
"Тогава имах доста обаждания, дори прекалено много, и отказах някои оферти, които може би не трябваше. Чаках дълго, твърде дълго, но ето, че всичко си дойде на мястото и се получи страхотно. Честно казано, нямах намерение да продължавам кариерата си в Европа, по-скоро гледах към Югоизточна Азия. Не чак толкова далеч като Корея, но Сингапур, Малайзия, Тайланд, дори и Китай, където имах някои контакти. Историята с Левски започна през януари, когато ми се обади Кристиан Димитров, бивш играч на Хайдук, с когото играх в ЧФР Клуж и станахме много близки. Той ми предложи: „Трябва ни нападател, искаш ли да дойдеш?“. Отговорих му, че не искам, защото имам други опции. Времето обаче минаваше бързо, дойде март и Димитров отново се обади... Основният им нападател се беше контузил, беше вече около 10 март. Изслушах го и приех. Те бяха първи в класирането, а аз не исках да стоя без клуб до лятото. Исках да им помогна, ако мога, да стигнат до титлата. Точно така, планът беше да помогна с каквото мога, защото не дойдох в максимално добра форма, за да разчитам, че ще играя във всички мачове. И ето, точно така се развиха нещата - помогнах им, с каквото можах..."
Българският национал Димитров се оказа ключова фигура. В София историята се повтори.
"И в ЧФР Клуж спечелихме заедно титлата на Румъния. Той се присъедини към нас под наем от Хайдук чак през февруари 2022 г. и помогна по шампионския път, точно както аз сега. Сякаш всичко това е било писано някъде.
Който чака, той дочаква. За велик клуб като Левски, да чака титла 17 години, е наистина невероятно, но този Лудогорец беше установил тотална доминация. Те имат пет или десет пъти по-голям бюджет, не знам точно, говоря наизуст, но това са суми, с които е почти невъзможно да се бориш. Но Левски успя. Миналата година привлякоха испанския треньор Хулио Веласкес, чийто опит е огромен. Той подреди всичко по правилния начин, момчетата са млади, гладни за успехи, наистина са страхотен отбор. С помощта на феновете и тази еуфория те преминаха през първенството, а аз накрая дадох своя малък принос."
"Тук е пълна лудница. От около шест и половина милиона жители, може би половината подкрепят Левски. Хората живеят за този клуб, такава любов не съм виждал никъде. Разбира се, бях чувал за Левски и преди, но не очаквах това, което преживях. На стадиона не скандира само една група ултраси, не, от първия до последния на трибуните всички пеят, абсолютно целият стадион. Преди няколко години клубът беше близо до фалит, но феновете събраха пари, за да го спасят. Сега, когато се отвори възможност най-накрая да се прекъсне сушата без титла, всички станаха като едно цяло - клуб, отбор, фенове - и на крилете на това единство и еуфория дойде и шампионската титла. Това е наистина нещо специално."
"Празнувахме в събота след мача и ще празнуваме още, но сме професионалисти. Сезонът все още не е приключил и трябва да останем сериозни до края. Няма нужда да си разваляме репутацията, въпреки че за нас всичко вече е решено. София гореше, по улиците имаше колони от автомобили, както се случва в Хърватия, когато националният отбор постигне голям успех. В събота посрещаме Лудогорец и тогава ще бъде церемонията по награждаването, връчването на трофея и медалите. Мисля, че след това, в неделя, планират шампионски парад, по време на който ще обикаляме града в открит автобус. Тогава София наистина може да избухне...
"Още с пристигането ми, дори преди да започна да играя, всички фенове знаеха кой съм и ме подкрепяха. Казвам ви, такава любов не съм изпитвал никъде. А можете да си представите как ме възприемат сега след този гол... Бих казал, че феновете в България са много по-луди по футбола, отколкото при нас. Разбира се, когато нещата тръгнат зле, може да стане напечено, но за щастие все още не съм го изпитал. Когато всичко е наред, това е сбъдната мечта за всеки играч, изключително позитивно изживяване. Те се обединиха, осъзнаха, че това е техният шанс, и се получи".
Той пристигна преди по-малко от два месеца, а може да си тръгне след три седмици. Дуганджич, чийто договор изтича в края на сезона, реши въпроса светкавично.
"Да, подписах за три месеца и се разбрахме да говорим, когато сезонът приключи, за да видим доколко сме доволни - и едната, и другата страна. Отворен съм за разговори, но нека не бързаме, ще видим през лятото. Имам някои свои идеи, ще видим какво ще се случи, но оставането определено е вариант".
Дали завръщане в Хърватия е опция? Миналото лято се говореше, че Хайдук проявява интерес към Дуганджич.
"Видях тази история, но аз не съм имал никакъв контакт с клуба, така че не мога да коментирам нищо по въпроса. Казах го и го казвам отново - отворен съм за всякакви предложения, винаги съм готов да изслушам всички идеи и опции. Разбира се, Хайдук не те търси всеки ден, но ще видим какво ще стане.
Мисля, че имам още доста години пред себе си. Тренирам добре, подготвям се, храня се здравословно, грижа се за тялото си и, което е най-важното, чувствам, че имам още много какво да дам. Разбира се, финансовият аспект на офертата също не е маловажен. На тези години трябва да обръщам внимание и на това, но пък ако се появи проект, който ме привлече, парите няма да бъдат решаващи.
Ако жребият реши така, Динамо (Загреб) и Левски може да се срещнат в квалификациите за Шампионската лига през новия сезон.
"Уф, това би било наистина интересно. Динамо определено има повече европейски опит, но би се получил страхотен двубой. Левски играе подобно на Динамо - обича владеенето на топката и атакуващия футбол. Няма да правя прогнози, но ако жребият наистина е такъв, вие, журналистите, не бързайте да пишете: „Динамо имаше късмет и изтегли Левски“. Не, със сигурност ще има и много, много по-лесни съперници.
Следвай ни:
