От над 40 години Ули Хьонес е личност с огромно значение за Байерн (Мюнхен). Преди време той се оттегли от ръководната си роля в клуба, но после се завърна заради спада в изявите. В момента някогашният началник е почетен президент и член на Надзорния съвет на баварците, но заедно с дългогодишната си дясна ръка Карл-Хайнц Румениге продължават отблизо да следят какво се случва в най-популярния германски тим. В сряда вечер “червените” имат шанс да се класират за финала в Шампионската лига, като трябва да преборят Пари Сен Жермен (4:5 в първия мач).
Ето какво заяви Хьонес по редица теми в интервю за DAZN.
Венсан Компани
Той може да остане тук още пет или десет години, що се отнася до мен. Венсан направи всички играчи по-добри. Това особено усещане, това развитие, аз ясно го отдавам на нашия треньор. Група от 15, 16 или 18 много добри индивидуални футболисти се превърна в хомогенен отбор благодарение на него. Трябва да се възхищаваш на Компани за това, че накара отбора си да играе толкова офанзивно в Париж – беше невероятно. Преломен момент беше нещастната ситуация с дузпата за игра с ръка малко преди почивката. Подобно нещо е жестоко – влизаш в съблекалнята с негативно усещане, докато съперникът се връща мотивиран. Но начинът, по който отборът реагира – както го е правил толкова пъти преди, например във Фрайбург, в Майнц или донякъде наскоро срещу Хайденхайм – начинът, по който се върнаха, продължиха да играят и не се предадоха, е наистина феноменален.
Играта на Байерн в Париж
Трябва да се прави разлика между фен на Байерн и неутрален зрител. Като фен на Байерн си мислиш: „Уау, толкова много допуснати голове, изобщо можем ли да се справим?“ Като неутрален зрител в Сеул, Ню Йорк или Милано си казваш: „Какво се случва тук?“ Това беше страхотна реклама за футбола като цяло. След двубоя, естествено, бях много напрегнат, но нашите момчета вече са се връщали в битката много пъти. А ако срещата беше продължила още десет минути – предвид крампите и контузиите, които имаха играчите на ПСЖ – може би щеше да се случи още нещо. Това ме прави оптимист за сряда.
Кой играч на ПСЖ би взел в Байерн?
Ашраф Хакими – бихме го привлекли веднага, защото би ни паснал много добре.
За трансферната политика на Байерн
Не съм от хората, които ще потупват себе си или Карл-Хайнц по рамото. Но, разбира се, винаги сме държали сметка и за двата аспекта. Важно беше да се стремим към спортни успехи – но на базата на стабилно финансово управление. И двамата, както и президентът Херберт Хайнер, знаехме, че ще бъде трудна година. Ако изведнъж бяхме завършили със загуба от 40 или 50 милиона, всички щяха да питат: „Какво се случва в Байерн?“ Това е фактор, с който един треньор – а може би още повече спортният директор – трябва да се съобразява. Най-важното беше, че това беше взето предвид. А как ни осмиваха, и особено мен, след участието ми в „Doppelpass“, когато казах, че Николас Джаксън няма да остане и че вероятно ще имаме най-добрия трансферен прозорец, въпреки че почти не похарчихме пари. Макс Еберл (спортен директор на Байерн - бел.ред.) дори беше представен от “Билд” като човек с най-лошия трансферен прозорец. Днес можеш само да се смееш на това. Защото, независимо как ще се развият нещата в сряда, трябва да се гледа как протече този сезон.
За Майкъл Олисе
Неговата невероятна техника, работоспособност и най-вече точността при завършващите удари са изключителни. Ариен Робен беше подобен в това отношение, но мисля, че Майкъл има дори още по-голяма прецизност с неудържимия си ляв удар в горния ляв ъгъл. Той е просто твърде надарен технически. Винаги уцелва точния момент, изчаква противникът да бъде извън позиция или да е пренесъл тежестта си неправилно – и тогава вече е минал. Почти не му трябва време, за да подготви удара. Това е необичайно.
Може ли Олисе да се превърне в едно от лицата на клуба, въпреки че е по-затворен към медиите?
Всеки трябва да живее живота си по свой начин. А Майкъл е по-интровертен тип, който е силно фокусиран върху кариерата си и няма особено желание постоянно да се изразява онлайн или в социалните мрежи. Нямаме много други като него, но обществото има такива. Този фокус върху кариерата, върху спорта и върху отговорността да доставяш удоволствие на феновете, както и това, което се е развило от него, е наистина много хубаво нещо.
Значи е противоположност на това, което беше Томас Мюлер?
Но Томас в края на престоя си тук говореше повече, отколкото играеше футбол. Накрая беше като пресаташе и аз нямам никакъв проблем с него. Но беше много добър в това да се продава, дори когато беше на пейката при нас.
Кой помогна за трансфера му?
Макс Еберл трябва да получи заслугата за привличането на Майкъл Олисе – това трябва да се каже. По същество той взе това решение по собствена инициатива, защото ние не познавахме играча преди това. Казахме, че не можем да дадем реална оценка. Но ако си толкова убеден – а Кристоф Фройнд също беше замесен, както и треньорът, макар че Венсан тогава, доколкото знам, не беше там – тогава трябва да го приемем. Именно за това е ръководството: за да може и да има право да взема решения.
За преговорите с Конрад Лаймер за нов договор
Няма да говорим за конкретни числа. Но когато се чете какво уж се пише за неговата заплата и изисквания, трябва да се постави в перспектива. Кони е играч, когото ценя много високо. Той е изключително важен за отбора, както и за имиджа на клуба. Работи невероятно много за тима. Но не е Марадона. И играчи като него трябва да приемат, че има граници – дори и да получават много добра заплата. Той все още има една година от договора си, а понякога се представя така, сякаш след 1 юли няма да играе. Би бил свободен агент [през 2027], и ще бъде на 30 години, което, разбира се, трябва да се вземе предвид. А това, което печели в момента, е нещо, което много малко клубове в Европа изобщо могат да предложат. Не знам точно какво са му предложили, но със сигурност не е било това, което неговите агенти първоначално са поискали. Това няма нищо общо с общата ни политика, а е реалистична оценка на неговата спортна и финансова стойност. Тя е висока, но той не е Хари Кейн.
За влиянието си в клуба, въпреки че няма официална роля
Знаете, че в 98% от случаите не се намесвам по собствена инициатива, а когато ме потърсят. Не е като просто да вдигна телефона и да се обадя на Мануел Нойер и да кажа: „Мануел, трябва да седнем да поговорим.“ Но той знае, че ако има нужда от съвет, може да се свърже с мен по всяко време.
За това кога той и Румениге ще се оттеглят напълно
Със сигурност няма да останем в Надзорният съвет до 80 или 85 години. Но спокойно мога да си представя да го правя още три-четири години. Нямам никакъв фиксиран график. Важното е усещането. Иначе изобщо не се намесваме в ежедневната работа. Ние сме в Надзорния съвет. Но ако утре някой дойде в клуба и каже: „Време е“, аз ще съм първият, който ще каже: „Това е.“ Просто не мисля, че клубът може да си позволи в момента да се лиши от човек като Румениге.
Ще видим ли един ден вашия племенник и треньор на Щутгарт Себастиан Хьонес като наставник на Байерн?
След нашия треньор Себастиан има най-голямото ми уважение. Наистина му свалям шапка. Може ли един ден да стане треньор на Байерн? Поне е възможност.
Германия сред фаворитите ли е за Световното първенство?
Изобщо не мога да кажа това. Защото германският отбор никога не е играл с едни и същи единадесет в два поредни мача. И това е нещо, за което упреквам селекционера Юлиан Нагелсман – казал съм му го и лично. Ако отиваш на световно първенство и нямаш наистина отбор от световна класа, какъвто според мен в момента нямаме, тогава – както показа Компани – можеш да бъдеш успешен само чрез отбора, чрез отборната структура. Но в момента не виждам ясен състав нито в защита, нито в атака. Кой е нашият нападател? Кой играе на вратата? Кой е десният бек, кой левият? И ако продължава така, ще излезем в първия си мач на Световното първенство със състав, който никога не е играл заедно. А това не работи.
