Саудитските милиарди в спорта ще се укротят до 2030-а

В петгодишната стратегия за периода 2021–2025 на саудитския Public Investment Fund (PIF) секторът „Развлечения, свободно време и спорт“ беше изрично посочен сред приоритетните области. В еквивалентния документ, публикуван тази седмица и обхващащ периода 2026–2030, този сектор вече липсва.

Няма нито споменаване, нито косвена препратка, нито бележка под линия. Това пропускане потенциално струва милиарди долари и предизвика тревога във всички кътчета на глобалния спорт, финансиран от Рияд.

За да се разбере мащабът на тази промяна в курса, е добре да се започне от най-емблематичната – и най-скъпа – инвестиция на PIF в света на спорта: LIV Golf, бунтарската верига, стартирала през 2022 година, за да оспори доминацията на PGA Tour и DP World Tour.

Числата са безпощадни. Британското подразделение на състезанието е отчело нетни загуби от 461,8 милиона долара само през 2024 година, с което общият дефицит от създаването му насам надхвърля 1,1 милиарда долара. Смята се, че PIF е инвестирал общо 5,3 милиарда долара във веригата, като е насочвал около 100 милиона долара месечно към касата на лигата. В замяна – средна аудитория от 338 хиляди зрители по американските телевизионни мрежи и приходи от международни телевизионни права, оценявани на едва 2,7 милиона долара.

По отношение на спонсорствата балансът е по-приличен – партньори като Rolex, HSBC, Salesforce и Qualcomm са донесли 500 милиона долара чрез многогодишни споразумения – но това не е достатъчно, за да компенсира структурния финансов теч, който самият изпълнителен директор Скот О’Нийл публично призна: ще са нужни между пет и десет години, преди турът да достигне точката на равновесие.

Перспектива, която очевидно вече не е съвместима с новите приоритети на фонда. Слуховете за възможен скорошен край се умножиха през последните дни, като се появиха информации за извънредна среща на ръководството в Ню Йорк и предположения за драстично намаляване на финансирането, отразени от Financial Times. О’Нийл отговори с вътрешна бележка до служителите, в която заяви, че е „напълно ясен“: „Сезонът ни продължава точно по план, без прекъсвания и с пълна сила.“

Думи, които в света на спортните финанси звучат по-скоро като служебна защита, отколкото като гаранция.

Какво оцелява и защо

Не всичко в саудитския спорт е в отстъпление. Три направления остават защитени, но по причини, които имат малко общо с прекия икономически възвръщаем ефект на спортните инвестиции сами по себе си.

Световното първенство по футбол през 2034 година е абсолютен приоритет, финансиран от Министерството на спорта, а не от PIF, и е свързан с план за инфраструктурно развитие, който включва единадесет нови стадиона, преструктуриране на транспорта и развитие на туристическия потенциал на страната. Това е държавен ангажимент, а не операция на фонда.

Формула 1 остава стабилна благодарение на многогодишния характер на съществуващите споразумения и ролята на Aramco – компания, мажоритарно притежавана от саудитското правителство – като паралелен спонсорски инструмент, независим от PIF. Ново трасе край Рияд е планирано за 2028–2029 година в рамките на проекта Qiddiya, финансиран от компания, свързана със самия фонд. Гран при на тази година в Джеда беше отменено заради регионалното напрежение, но саудитското присъствие в моторните спортове се счита за структурно.

Електронните спортове и боксът, от своя страна, следват вътрешна демографска и политическа логика. 69% от населението на Саудитска Арабия е под 35 години: Esports World Cup, който се провежда в Рияд от 2024 година и чийто награден фонд е нараснал до 75 милиона долара, е инструмент за социална кохезия още преди да бъде инвестиция.

Боксът и ММА, управлявани чрез General Entertainment Authority под надзора на Турки Алалших – пряк съветник на престолонаследника Мохамед бин Салман – следват същата траектория, като новото съвместно дружество с TKO Group на Дейна Уайт вече е в оперативна фаза.

Остава отворен най-деликатният въпрос за екосистемата на глобалния спорт: устойчив ли беше моделът на суверенния фонд като структурен меценат, или по дефиниция е бил временен?

LIV Golf е най-крайният случай, но не и единственият. Десетки сделки – права върху имена, спонсорства на турове, договори за гостоприемство – бяха изградени върху мълчаливото допускане, че саудитските петродолари ще останат на разположение дългосрочно и при отложени очаквания за възвръщаемост. Новата стратегия на PIF казва точно обратното: всяка инвестиция трябва да доказва стойност за вътрешната икономика, иначе няма да бъде подновена.

За LIV незабавно изтегляне на финансирането почти сигурно би означавало закриване. Потенциално продължаване до края на сезон 2026 теоретично би отворило вратата за нови инвеститори – продажбите на билети са нараснали със 129% спрямо миналата година, а сезонните приходи се очаква да се увеличат със 100 милиона долара – но намирането на инвеститор, готов да поддържа 100 милиона долара на месец за верига, която все още е далеч от рентабилност, е хипотеза, която анализаторите смятат за малко вероятна.

Играчите, които няма да приемат съкращения в договорите си, отново ще почукат на вратите на PGA Tour, който междувременно е набрал 3 милиарда долара за ново търговско дружество и не бърза да отваря. Сливането между двете вериги, обявено преди три години, днес изглежда окончателно погребано.

Това, което остава след години на петродолари и гръмки обявления, е урок по приложни спортни финанси: дори суверенните фондове си правят сметката. А когато сметките не излизат, те променят стратегията си. Спортът, който се беше заблудил, че е станал постоянна инвестиционна категория, открива, че все още е – и винаги ще бъде – бюджетен ред.

След ускорението в преговорите през последните месеци, идва ново рязко спиране по въпроса за обединението на голф веригите: управлението и форматът на състезанието са в основата на несъстоялото се споразумение.

Препозициониране на портфейла: по-малко чужбина, повече вътрешен фокус

Истинският сигнал не идва от голфа, а от управлението на фонда. Управителят на PIF Ясир Ал-Румаян потвърди, че международното разпределение на инвестициите ще спадне от 30% – пикът, достигнат през 2020 година – до 20%, като останалият капитал ще бъде насочен към големи национални проекти.

Три преработени портфейла: един, фокусиран върху инициативи, които привличат чуждестранен капитал в Саудитска Арабия; един за управление на стратегическите национални ресурси; и един финансов портфейл с глобална насоченост. Спортът в тази архитектура не присъства в нито един от шестте приоритетни стълба.

Оперативните последици вече се виждат. PIF е продал 70% от Ал-Хилал – най-титулувания футболен клуб в страната – на Kingdom Holding Company на принц Алвалид бин Талал в сделка, която оценява клуба на около 373 милиона долара. Дяловете в другите три клуба от Saudi Pro League, притежавани от фонда (Ал-Насър, Ал-Ахли и Ал-Итихад), ще последват същата посока през следващите години.

Логиката е тази на приватизацията: държавата се оттегля от прякото управление, а частният капитал – по възможност чуждестранен – влиза.

В тениса картината е сходна. Тригодишното споразумение за домакинството на Финалите на WTA в Рияд, с рекорден награден фонд от над 15 милиона долара годишно, няма да бъде подновено след 2026 година. Саудитска Арабия вече е активирала клаузата за отказ от домакинство на Финалите на Next Gen.

Дори потенциално събитие по флаг футбол, насърчавано от Fanatics, също е под въпрос. В колоезденето проектът One Cycling – сепаратистка лига, подкрепяна от SURJ Sports Investment, дъщерно дружество, контролирано от PIF – беше блокиран от заплахата на UCI да отнеме лицензите на замесените отбори.