Бившият футболист на Лудогорец Игор Тиаго се превърна в сензация с отличните си игри в английския футбол. Нападателят на Брентфорд пише история с 21 попадения преди сегашния кръг. Той води битка с Ерлинг Холанд за стрелец №1 в Премиър лийг, а междувременно стигна и до националния тим на Бразилия. С екипа на “златистите” Тиаго вече записа два мача и даже вкара гол, което пък увеличава шансовете му да бъде част от тима на идния Мондиал. Бразилецът даде обширно интервю пред испанския вестник “Ас”, в което говори по редица теми. Разговорът е преди срещата на Брентфорд с Фулъм от 33-тия кръг

Невероятен сезон. 21 гола, борба за „Златната обувка“ и място в евротурнирите. Как се чувствате?
Много съм щастлив, честно казано. Това е невероятен сезон. Това, което преживявам, е нещо сюрреалистично. Мога само да благодаря на Бог за този момент, който изживявам тук. Надявам се да продължа да се представям на същото ниво като срещу Евертън. И в името на Исус да си осигурим място в европейските турнири.

Вече сте бразилецът с най-много голове в рамките на една календарна година в Премиър лийг и изпреварихте Айвън Тони и Брайън Мбемо – две легенди на клуба. Това е нещо голямо.
Истината е, че още от началото на сезона винаги имах увереността и вярата, че ще постигна добри показатели тук. Винаги съм си го представял, винаги съм казвал вътре в клуба, че ще отбележа 20 или повече гола във Висшата лига. Това винаги беше ясно като цел за мен тук. А да имам показатели, сравними с тези на такива играчи – както каза Айвън Тони, Брайън, който е мой много добър приятел – това е нещо сензационно за мен, нещо, което наистина ме прави щастлив. Мога само да благодаря на Бог за тези моменти. А когато го постигнеш, когато успееш – усещането е още по-невероятно.

Само на един гол сте от лидера по попадения в Премиър лийг Ерлинг Холанд…
Това ме прави много щастлив. Дори в най-смелите си мечти не съм си представял, че ще преживея това толкова рано – на 24 години – да се състезавам с играч като Холанд. Това е нещо специално за мен. Огромна гордост е да се боря за тази награда с него. Той е човек, от когото научавам много, наблюдавайки играта му. Само като го гледам, се опитвам да усвоя максимално движенията му и начините, по които използва положенията си. Така че той също е вдъхновение за мен като футболист. Много съм щастлив, че се боря с него за тази награда.

Спечелването на този приз за голмайстор би било историческо. Момент за цял живот, нали?
Без съмнение. Ако я спечеля, първо ще отдам слава на Бог, защото без него мисля, че нищо от това нямаше да бъде възможно в кариерата ми. И това би било нещо изключително както за мен, така и, мисля, за клуба. Също така би било страхотно за клуба играч на Брентфорд да спечели тази награда. Това би било сензационно. Много съм щастлив и се надявам, в името на Исус, да мога да спечеля тази награда за голмайстор, да се съревновавам с най-големите, с най-добрите в света. Това е нещо невероятно и ме изпълва с гордост.

Брентфорд ви отвори вратите, а вие отвърнахте по впечатляващ начин. Каква е тайната зад този страхотен период за Игор Тиаго?
Ще го повторя, защото за мен това е нещо сюрреалистично, нещо, което промени живота ми: без съмнение основният ключ е Бог, Исус, моето семейство – всичко е свързано с моята вяра, с увереността, че всичко в живота ми се случва чрез това, което Бог е отредил за мен. Мисля, че това е една от най-големите разлики. Друго нещо, което промени мисленето ми, е осъзнаването, че сам по себе си не съм достатъчно добър – Бог ми даде силата, Бог ми даде способностите да правя всичко, което правя този сезон. Надявам се да продължа да правя още и още. Да бъда на нивото на най-големите, до имена като Холанд, е нещо сензационно за мен.

Имате един от най-ниските бюджети във Висшата лига, но сте на път да се класирате за Европа. Какво прави този отбор толкова специален, за да постигне това?
(Усмихва се) Много сме сплотени, вярваме в потенциала на всеки един. Ръководството на клуба са хора, които ни подкрепят, окуражават ни и винаги искат още. Мисля, че именно това ни позволява да достигнем най-високото ниво. Разбираме, че трябва да даваме всичко от себе си – всички трябва да го правим, трябва да се раздаваме напълно. За мен това е нещо много положително. Сплотени сме, имаме много добра атмосфера тук вътре и това е страхотна новина. Както съм казвал и в други интервюта – това е среда, в която не усещаме външния натиск, успяваме да го контролираме вътре в отбора. Независимо какво се случва – добро или лошо – ние запазваме този контрол. Това е много положително за нас.

Каква е целта до края на сезона? Възможно ли е класиране за Лига Европа?
Нашите цели са много ясни – да продължим да играем толкова добре, колкото го правим, и да дадем всичко от себе си, за да успеем в крайна сметка да се класираме за някой европейски турнир. Мисля, че трябва да бъдем реалисти и да разберем, че това е възможно за нас. Това е нагласата, която трябва да имаме до края на сезона – и я имаме. Остават шест двубоя. Знаем колко са важни тези шест срещи. Знаем колко високо е нивото на Висшата лига. Знаем, че имаме шанс да играем в Европа и да изведем Брентфорд на още по-високо ниво. Знаем, че е възможно, познаваме качеството на нашия състав – всеки се раздава, всеки дава максимума си във всеки мач и във всяка тренировка. Затова ще дадем най-доброто от себе си, за да превърнем в реалност най-голямата ни цел за този сезон.

А и Шампионската лига все още е възможна…
Разбира се. Напълно сме наясно колко трудно е да се играе в английското първенство – колко оспорвано и конкурентно е то. Но мисля, че с отбора, който имаме, с качеството, с което разполагаме, можем да го постигнем.

Дебютът ви за бразилския национален отбор, заслужен с представянето ви, беше най-голямата награда. Как преживяхте първия си опит със “селесао”?
Да представлявам страната си в тези две контроли беше най-голямото постижение в живота ми. Това ме накара да осъзная, че трябва да работя още повече, да се развивам още повече, за да мога отново да представлявам страната си още много пъти, ако Бог пожелае. Това е чувство, което не може да се опише с думи – нещо, което никога преди не бях изпитвал. Наистина съм много горд и много щастлив.

Как преживяхте момента, когато Карло Анчелоти произнесе името ви?
Беше смесица от емоции, защото бях на път към стадиона – щяхме да играем срещу Уулвърхамптън в понеделник. По пътя към мача, когато пристигнах на стадиона и видях, че наближава моментът за обявяване на състава, се затичах… отидох в тоалетната, за да мога да го гледам на живо! Там видях списъка и беше нещо изключително забавно. Беше сюрреалистично – смесица от емоции, каквито никога не бях изпитвал. Трябваше малко да овладея вълнението си, защото ми предстоеше двубой. Щях да играя, но, слава Богу, всичко се получи добре. Бях повикан и дори отбелязах гол за страната си.

С кого се разбирахте най-добре? Вини, Ендрик, Рафиня, Каземиро…
(Смее се) Спомням си, че онази седмица няколко дни почти не спях добре. Все още осмислях всичко, което ми се случваше. Но в крайна сметка всичко мина отлично. Атмосферата в Селесао е много добра – много позитивна и приятна. Това е среда, в която всички се чувстват комфортно. По-опитните направиха така, че този момент за нас, които бяхме там за първи път, да бъде приятен – спокоен, изпълнен с мир и разбирателство, където всички общуват помежду си, смеят се… знаете как е. Усетих много силна позитивна енергия в съблекалнята – от начина, по който хората вярват в нас, и как играчите се окуражават един друг. Това беше нещо сензационно, нещо, което дотогава не бях преживявал.

Анчелоти заложи на вас, а вие оправдахте доверието му. Какво успяхте да си кажете с него? Какво ви поиска?
Имах няколко възможности да разговарям с него. Той е много позитивен човек, който умее да ръководи много неща. Опитваше се да ни предаде тази увереност – и наистина ни я даде. Знае как се чувства човек в такива първи моменти, как се чувстват играчите, които дебютират за националния отбор. Успява да предаде това доверие на всички. Това беше много важно, за да можем да покажем най-добрия си футбол там.

Какво взехте със себе си от тези почти две седмици с Анчелоти? Даде ли ви някакъв съвет за края на сезона?
Това, което взех със себе си, е увереност – да вярвам повече в себе си. Карло е човек, който вярваше в нас още от първия момент, в който стъпихме там. Тази увереност ни позволяваше да даваме най-доброто от себе си и да сме на най-високо ниво. Това беше разликата, която усетих – начинът, по който с думите си успява да накара играча да достигне максимума си. Това е нещо много ценно, което взимам със себе си – винаги да имам тази увереност и да вярвам в себе си.

Имате перфектен месец: дебют за Бразилия, гол и след това още два за Брентфорд.
Без съмнение. Всеки момент, който преживявам тук в Премиър лийг, е момент за запомняне. Моментите с националния отбор също са такива. Но сега трябва да продължа да правя това, което правя – да остана здраво стъпил на земята, с ясна глава, да работя, да се развивам и да се подобрявам. Остават ни още шест срещи с екипа на Брентфорд и те ще бъдат като шест финала за нас – шест двубоя, в които ще дадем най-доброто от себе си и ще търсим положителни резултати, за да постигнем място в Европа.

Ако продължите на това ниво в Брентфорд, мястото ви в състава за световното първенство изглежда почти сигурно. Вече ли си представяте участие на турнира?
Не, разбира се, че не. Както казах, важното е да продължа да показвам най-добрия си футбол тук в Брентфорд, да се развивам, да се уча и да се представям на високо ниво, за да може, ако Бог пожелае, да бъда в окончателния списък.

Преди да дебютирате за Бразилия, бяхте просто фен. Преживяхте разочарованията на Селесао в Копа Америка, както и в последните мачове от квалификациите. Сега, след като вече видяхте как изглежда съблекалнята и атмосферата, смятате ли, че Бразилия е сред фаворитите за Световното?
Бразилия винаги е бил такъв. Каквото и да се случва, Бразилия винаги е сред фаворитите. Ние сме най-успешният отбор в историята на световните първенства. Бразилия винаги ще бъде там – заради играчите, с които разполагаме, заради състава, който имаме, и заради трофеите, които сме спечелили. Мисля, че за нас всичко е възможно. В Бразилия имаме една поговорка: „никога не се отказваме, винаги продължаваме да се борим“. И със сигурност за този Мондиал имаме много добри шансове. В името на Исус вярвам, че ще го спечелим.

Какво мислите за Испания? Може ли това да бъде основният съперник?
Испания също има много силен състав, много добър отбор. Без съмнение е сред фаворитите. Нужно е само да погледнете играчите, с които разполага.

За тези, които все още не познават Игор Тиаго – как бихте се описали като играч и като човек?
Като човек съм весел, семеен, винаги с усмивка на лицето, позитивен, обичам да се шегувам и да се отнасям добре с всички. Прост човек съм, живея простичък, но щастлив живот, изпълнен с радост и вяра – вярвам силно в Бог, обичам семейството си и обичам да бъда с него. Без съмнение има две страни на Тиаго. На терена съм много по-конкурентен – искам да печеля, боря се, искам да побеждавам постоянно и винаги да вкарвам голове. Това съм аз – човек с голяма усмивка и много радост.

Животът ви не е бил лесен – губите баща си на 13 години и трябваше да работите, за да издържате семейството си (раздавали сте флайери, работили сте като строител и дори като уличен търговец). Днес казвате, че сте привилегирован, но всичко е постигнато с кръв, пот и сълзи. Какво бихте казали на онова момче Игор в Бразилия?
Бих му казал, че всичко си е струвало – борбата, отдадеността, усилията, вярата, че един ден може да стигне дотук. Всичко си е струвало. Трябва да бъде поздравен за начина, по който мислеше – за начина, по който гледаше на живота, за желанието да побеждава, да бъде успешен, за това, че винаги слушаше хората около себе си. Бих му казал да продължава по същия начин – винаги да се учи, да иска да се развива още повече, да работи, да се отдава, защото със сигурност има още много за постигане, въпреки че на 24 години вече е постигнал толкова много. И съм сигурен, че в бъдеще ще постигне още повече.

Историята ви е пример за справяне на трудности. Преминахте през тежка депресия, почти в тишина, а днес говорите открито за това – бяхте сред първите футболисти, които го направиха заедно с Ричарлисон. Вие сте един от важните гласове по темата за напрежението в професионалния футбол. Какво казвате на по-младите, когато търсят съвет?
Опитвам се да им покажа през какво съм минал и какво ме извади от този момент – да се уповавам още повече на Бог, да се опирам на семейството си, да давам приоритет на семейството… да разбера, че всичко минава. Всичко ще отмине. Тази „пустиня“ не е място, на което да останеш – тя е място за учене. Трябва да научиш уроците, които идват с такива моменти. Да се опиташ да виждаш положителното в трудностите, а не негативното. Да знаеш, че всичко се случва с причина. Опитвам се да предам това, което съм преживял – че трябва да се доближиш още повече до Христос и да дадеш още по-голямо значение на семейството. Ако трябва да дам един съвет, той е именно този: учи се от тези моменти и се уповавай още повече на Христос.

За какво похарчихте парите от първата си заплата, когато вече осъзнахте, че сте станали професионален футболист?
(Усмихва се) Първото нещо, което направих, беше да доведа майка ми да живее с мен, когато бях в Бразилия. Веднага щом станах професионалист, ѝ се обадих и ѝ казах, че вече не трябва да работи, че с тази заплата мога да я издържам и че може да дойде да живее при мен. И точно това направи – премести се в Бело Оризонте и заживя с мен.

След това, в Крузейро, трябваше да заминете за България – една малко необичайна дестинация за бразилец.
Без съмнение! Но България е част от развитието ми тук, в Европа. Част от израстването ми. Лудогорец е клуб, който ме научи на много неща и ме превърна в играча, който съм днес. Те повярваха в работата ми, в потенциала ми, вярваха, че мога да стана футболистът, който съм сега, и винаги ме насърчаваха. Това беше първата врата, която ми се отвори тук, в Европа. Затова ще бъда вечно благодарен на този клуб. Изпитвам огромна признателност – това е страхотен клуб, хората там… (въздиша) невероятни – добри хора, хора, които подкрепят и обичат. Изпълнен съм с благодарност към Лудогорец.

Кои са идолите на Игор Тиаго?
Не съм имал възможност да го гледам много, но от това, което съм виждал още от времето му в Коринтианс – Роналдо „Феномена“, заради всичко, което хората казват за него и за това, което е бил. Кристиано Роналдо, Неймар – него съм го гледал много и е един от идолите ми. Ромелу Лукаку, Карим Бензема – велики играчи. Ерлинг Холанд също е човек, който няма нужда от представяне – сензационен е. Уча много, когато го гледам. Това са играчите, от които се вдъхновявам.

Какво си мислите, когато хората казват, че вие сте техният идол?
(Въздиша) Честно казано, това е огромна гордост за мен. Едно момче като мен – откъде идва, през какво е преминало – и да стигне дотук, когато много хора не са вярвали в него… това ме изпълва с гордост. Кара ме да осъзная, че пътят, който съм извървял, е бил много правилен и положителен.

Ако се срещнем отново след четири години – до Мондиал 2030 – как мислите, че ще се е развила кариерата на Игор? Какви са целите ви?
Без съмнение ще бъда с много спечелени трофеи, утвърден като човек и като футболист. С много титли и като един от примерите за нападател в световния футбол, защото вярвам много в потенциала си и в това, което мога да дам. И, разбира се, със световна титла – ако Бог ми позволи да участвам и да я спечеля.

Кой е въпросът, който никога не са ви задавали, а бихте искали да отговорите?
Това е добър и много труден въпрос, защото никога не съм се замислял. Наистина не съм мислил за това и не знам какво да отговоря в момента.

Тогава, ако позволите един по-личен въпрос – ако баща ви можеше да говори с вас сега, какво мислите, че би ви казал?
Мисля, че би казал, че се гордее много с мен. Със сигурност би плакал, виждайки тези моменти, през които преминавам, това как съм променил живота на семейството ни, всичко, което Бог ни е дал, всичко, на което той ме е научил. Това е нещо, което би ме изпълнило с гордост и радост – да му дам този повод за гордост. Малко се разчувствам, защото това е тема, която много ме докосва. Но със сигурност това би го изпълнило с гордост.

Интервю на Едуардо Бургос Родригес от “Ас”

Следвай ни: