В представите на Турки Алалших и според неговия сценарий галавечерта на стадиона на Тотнъм трябваше да завърши с това Тайсън Фюри да предизвика Антъни Джошуа, а Джошуа веднага да приеме – британски мегасблъсък в тежка категория, който да шокира и зарадва феновете по целия свят.
Имаше обаче два малки проблема.
Първо, фактът че мачът Фюри – Махмудов беше замислен като подгряващ за Фюри – Джошуа, беше най-зле пазената тайна в бокса. Разбира се, тези двама бивши шампиони вървят към сблъсък. Те са на този курс от месеци (може да се каже и от години). Алалших обеща голяма изненада, но за да има изненада, Фюри трябваше да каже, че следващият му съперник ще бъде… буквално всеки друг, но не и Антъни Джошуа.
Вместо това, когато Фюри взе микрофона, той направи единственото нещо, което по никакъв начин не може да се нарече изненада. После дойде по-големият проблем: нямаше какво да се обявява. Фюри и Джошуа нямат договорка. Алалших и Еди Хърн също нямат договорка. Предизвикателството не е официално обявление. То е, в най-добрия случай, прелюдия към такова.
Но в събота нямаше какво да се обяви в отговор на предизвикателството на Фюри. Джошуа се погрижи това да е ясно. Той дори не си направи труда да стане от сгъваемия стол до ринга. В терминологията на кеча – той „не продаде“ ситуацията.
Нямаше сблъсък лице в лице за снимки, нямаше фалшива схватка между щабовете. Само Джошуа – седнал, почти безизразен, показващ среден пръст на Фюри и заявяващ, че той е „домакинът“.
Ако питате мен – изигра го перфектно. Докато стоеше неподвижно с микрофон в ръка, той оказа повече съпротива на Фюри, отколкото Махмудов за 36 минути на ринга.
Фюри записа 35-ата си победа в кариерата в Лондон, отърсвайки се от 16 месеца без мач и наслаждавайки се на първото си вдигане на ръката от две години и половина насам. Но истинският победител на деня беше Джошуа, който започна вечерта с 29 победи – и я завърши със същия брой.
Всичко това се разви перфектно за AJ – както заради неща извън негов контрол (представянето на Фюри), така и заради неща, които той контролира (отказът да позволи на Фюри да диктува условията). Ако приемем, че Джошуа иска този мач и го иска максимално голям, значим и спечелим, 12-те рунда на Фюри срещу Махмудов му дадоха точно това, от което се нуждаеше.
Първо – Фюри победи. Ако не беше, разговорът щеше да е „трябва ли изобщо да се бие отново“, а не „с кого ще се бие следващия път“. След като това условие е изпълнено, фокусът се измества към представянето му и какво ни казва то за формата му на 37 години.
Краткият отговор е, че изглеждаше горе-долу като боксьора, когото познаваме. Фюри не е приключил. Все още се движи плавно, поддържа прилично темпо и понася удари без да се срива.
Трябва обаче да се отбележи, че Махмудов беше избран с причина. Той е един от най-бавните и предвидими тежки боксьори в топ 50 на BoxRec. Този мач не можеше да докаже върха на възможностите на Фюри – можеше само да разсее съмненията за спад. И го направи. Гигантът показа, че все още е напълно способен на ринга. И това беше достатъчно, за да запази Фюри – Джошуа значим двубой.
Anthony Joshua just DECLINED to face off with Tyson Fury in the ring 😳
— Happy Punch (@HappyPunch) April 11, 2026
“You’re a clout chaser. You ain’t gonna tell me what to do. I’m the boss. You work for me.” 🥶 pic.twitter.com/fx3Jo07GuR
Това не е Флойд Мейуедър срещу Мани Пакяо II – мач, който, независимо дали се брои официално или не, няма особено значение за наследството им. Фюри – Джошуа, дори и да щеше да означава повече преди пет години и дори шансът да е за истинската световна титла вече да е отминал, остава сблъсък между двама реални претенденти.
А това е ключово най-вече за Джошуа. Защото ако никога не се срещнат, Фюри – който спечели линейната титла през 2015 г. и не я загуби на ринга до 2024 г. – ще остане в историята като най-добрия британец в тежка категория на своето поколение.
Той победи Владимир Кличко преди Джошуа да го направи. Надви Дионтей Уайлдър в една от най-великите трилогии в тежка категория след Боу – Холифийлд. И никога не беше нокаутиран от сериозен аутсайдер.
Who would win between Tyson Fury and Anthony Joshua? 🤔
— BBC Sport (@BBCSport) April 14, 2026
Oleksandr Usyk has made his pick! pic.twitter.com/2X4BUtFMX6
Това не означава, че няма място за дебат. Джошуа е срещал като цяло малко по-силни съперници. Представи се по-добре срещу Франсис Нгану. И не прекара части от върха на кариерата си в полупенсия.
Но въпреки това – ако попитате 100 боксови историци, поне 90 ще поставят Фюри по-високо. Освен ако тези двамата не се срещнат.
И именно затова Джошуа трябва силно да иска този мач. Фюри показа срещу Махмудов, че все още е достатъчно сериозен съперник, така че победа над него ще има значение. А това означава, че с една победа Джошуа може да обърне историята.
Победа на Пакяо над Мейуедър през 2026 г. не би променила кой е по-велик. Победа на Джошуа над Фюри през 2026 г. би го направила.
The Tyson Fury/Anthony Joshua exchange in full... #FuryMakhmudov pic.twitter.com/sP1qyQ7Jgf
— Netflix UK & Ireland (@NetflixUK) April 11, 2026
И още нещо – въпреки слабостите си, Джошуа напълно може да победи Фюри. Проблемите му с увереността често идват от съмнения в брадата и издръжливостта му. Това не значи, че когато атакува уверено, всичко върви добре – срещу Нгану да, но не и срещу Анди Руис или Даниел Дюбоа.
Фюри обаче не е нокаутьор. Да, има приличен процент нокаути, но повечето идват в по-късните рундове – чрез натрупване и изтощение, не чиста сила. В нито един момент не разклати сериозно Махмудов, който беше спиран в предишните си загуби.
Освен това Фюри няма да принуди Джошуа да поддържа изтощително темпо. В последните си три мача, всички по 12 рунда, той хвърли 496, 509 и 498 удара – около 41–42 на рунд. Стабилно, но не смазващо.
Фюри винаги е в по-добра форма, отколкото изглежда, но все пак е в края на 30-те си години и ще разчита на клинч и физическа борба – също както и Джошуа.
Ленъкс Люис често казваше, че предпочита да удря по-висок съперник, отколкото по-нисък. Вероятно същото важи и за Джошуа, чиито четири загуби са срещу по-ниски боксьори. Джошуа винаги е бил повече боксьор с десен овърхенд, отколкото с ъперкът.
Всичко е предположение до първия гонг, но стиловете сякаш леко дават предимство на AJ. И той напълно правилно кара Фюри да се потруди за сделката. Ако беше казал „Да, готов съм“ още в събота, щеше да загуби почти цялата си преговорна сила.
Разбира се, не бива да се протака прекалено – в крайна сметка Джошуа трябва да подпише. Но когато това стане и започнат промо видеата, кадрите как той седи спокойно и гледа Фюри ще работят отлично за реклама.
Честно казано, словесният сблъсък след Фюри – Махмудов беше по-запомнящ се от самия мач. Джошуа „не продаде“ ситуацията с Фюри – и точно това помага да се „продаде“ мачът Фюри – Джошуа.
Няма да има изненадващо обявление скоро. Или ще има обявен мач, или изненадата ще е, че няма такъв – но не и двете едновременно. Докато разберем кое ще бъде – обсъждайте помежду си. Давам ви тема: понякога най-добрият начин да заявиш претенции към трона е просто да си останеш седнал на стола.
Коментар на Ерик Раскин за BoxingScene
Следвай ни: