Алекс Грозданов: Виждам в младите български волейболисти сериозен потенциал

Капитанът на световните вицешампион на България и волейболист №8 в света Алекс Грозданов разкри любопитни и интересни детайли от професионалния си път в разговор за подкаста на Михал Винярчик.

Блокировач №1 от световното първенство във Филипините 2025 говори не само за представянето си в Полша. Грозданов, който на 28 март навърши 28 години, за първите си трудни стъпки в Италия, за огромното влияние на Никола Гърбич върху развитието му, за школата в България, за разликите между Серия А и Plus Liga

Големият проблем на съвременния волейбол

“Натовареният спортен календар товари състезателите до крайност. Ако стигнеш до финалите с клуба, в който се състезаваш, често получаваш само няколко дни пауза, след което започва подготовка с националния отбор и веднага след това идват мачове, далечни пътувания и нови турнири. Непрекъснато местене по света буквално „убива“ организма на състезателите. Липсата на време за възстановяване, корекция на дребни травми и психическо освобождаване е сред най-големите проблеми на модерния волейбол. Надявам се, че в бъдеще хората, които вземат решения, ще мислят повече за здравето на волейболистите.”

Plus Liga

“Преминаването в Полша ми донесе нов тип предизвикателство. Знаех, че Plus Liga е с много високо ниво, но не е осъзнавах напълно колко огромна е популярността на волейбола. В Полша феновете разпознават състезателите по улицата и искат снимки, нещо, което е много по-силно изразено дори в сравнение с Италия. Най-трудната част в адаптацията обаче не бе спортно-техническа, а организационна. Липсата на постоянен ритъм в програмата, честите телевизионни мачове в различни дни и дългите нощни пътувания са сериозен проблем. За мен именно сънят е пострада най-много от този ритъм. От спортна гледна точка съм впечатлен от дълбочината на първенството. В Полша можеш да загубиш от почти всеки, ако не си достатъчно концентриран. Разликата между отборите не е толкова голяма и това изисква постоянство във всеки мач.”

Богданка ЛУК (Люблин)

Това, което постигнахме с Богданка ЛУК (Люблин), е за сравнително кратко време и е впечатляващо. Целият град живее със спорта, а подкрепата от спонсори, публика и местна среда е осезаема.
Организацията в Богданка е много добра и това е една от причините подобен проект да расте толкова бързо. Подобна среда очевидно е важна не само за резултатите, но и за ежедневното спокойствие.

Ефектът „Вилфредо Леон“ и атмосферата в съблекалнята

Виждах Богданка като тим с потенциал за големи неща. След идването на Вилфредо Леон усещането за големи възможности стана още по-силно.

Вилфредо Леон е много земен човек и го усещам като по-голям брат. Звездата не се държи надменно, а напротив – готов е да помогне и да бъде част от колектива. Самото му присъствие в отбора на Богданка мотивира останалите да извадят още повече от себе си, защото знаят, че разполагат с играч от най-висока световна класа и трябва да отговорят на това ниво.

Трудни моменти и професионализъм

Играх в един мач, в който имах висока температура 38-39 градуса и след вирусно заболяване. Подобни моменти само подчертават тежестта на календара и цената, която плащаме ние състезателите в най-напрегнатите етапи на сезона.

Менторите в националния отбор

В началото, когато попаднах в мъжкия национален отбор на България бях притеснен, защото е попаднах сред играчи, които дотогава само бях гледал по телевизията. Постепенно обаче е получих подкрепа от по-опитните - Цветан Соколов, Теодор Салпаров, Виктор Йосифов и Боян Йорданов. Те ми помогнаха да се впиша, да разбера по-добре играта и да се ориентирам в изискванията на високото ниво.

Цветан Соколов и Боян Йорданов за мен са фигури, които имаха за мен важна менторска роля.

Поглед към бъдещето на България

Спокоен съм по отношение на бъдещето на националния отбор на България. Виждам в младите български състезатели сериозен потенциал. Смяната на поколенията е процес, който вече тече, а новите имена дават достатъчно основания за оптимизъм.
Опитът на по-старите и енергията на по-младите трябва да се срещнат в правилния момент – това е посоката, в която се движи и самият български национален отбор.