Реал Мадрид вече не прави обрати. Нито в мачовете, нито – както започва да изглежда – през сезона. Равенството срещу Жирона оставя познатото усещане от тази кампания – не толкова резултатът, колкото състоянието на отбора. Трето поредно подхлъзване (две в Ла Лига и едно в Шампионската лига – най-лошата серия за сезона) и усещането, че още в средата на април всичко се изплъзва безвъзвратно. Остава един последен шанс – този в сряда в Мюнхен. Но в момента обратът изглежда повече като пожелание, отколкото реална възможност.
Контекстът преди визитата на Байерн Мюнхен на Алианц Арена предполагаше нещо повече. Съставът, който Алваро Арбелоа използва като генерална репетиция, включваше имена като Винисиус Жуниор, Килиан Мбапе, Джуд Белингам, Федерико Валверде и Едер Милитао. Но футболът отново напомни, че не е достатъчно просто да събереш талант – трябва да го накараш да работи. А това отдавна не се случва. Нито при Карло Анчелоти, нито при Чаби Алонсо, нито при Арбелоа.
Реал имаше един момент – около 20 минути в началото на второто полувреме, в които изглеждаше по-близо до очакваното си ниво, най-вече благодарение на Валверде. Повече ритъм, повече идея, известен контрол. Но това беше кратка илюзия.
Краят на мача върна познатата картина – отбор, разпокъсан, без структура и постоянство. По-близо до това да допусне гол, отколкото да създаде. По-зависим от индивидуални изблици, отколкото от колективен план. Там се изпусна мачът – и, изглежда, Ла Лига. Мюнхен остава последният шанс, но и най-тежкото изпитание за отбор, пред който стоят много трудни 45 дни, ако не се случи чудо в Шампионската лига.
Може да се мисли, че заради липсата на игрово време Даниел Карвахал вече не е на нивото на Реал, но представянето му срещу Жирона опроверга това. Той беше титуляр и изигра стабилен мач – без излишни ефекти, но с характерната надеждност. Добър в защита, полезен в изнасянето на топката и достатъчно конкурентен, за да постави въпроса дали не заслужава място пред Трент Александър-Арнолд в толкова важен мач.
Проблемът за капитана е друг – Арбелоа не го вижда в оптимална форма и най-вероятно ще заложи на англичанина срещу Байерн. Решение, продиктувано повече от физическо състояние, отколкото от огромна разлика в класите.
Реал отново разчиташе на Валверде, но този път не беше достатъчно за победа. При 0:0 уругваецът беше един от малкото, които раздвижиха играта. Вкара с мощен удар (с помощта на Пауло Гасанига) и за кратко изглеждаше, че може да поведе отбора. Но това остана моментен импулс – Реал не успя да го задържи.
В този контекст, въпреки вниманието към Винисиус и Мбапе, най-постоянният играч остава Валверде – дори в мач, в който това не беше достатъчно.
Тома Лемар има три гола този сезон – срещу Севиля, Барселона и Реал Мадрид. Французинът изигра силен мач на „Бернабеу“ и отбеляза страхотен гол. Възползва се от пространството, което защитата на Реал му остави, и стреля неспасяемо за Андрий Лунин, който продължава да допуска зрелищни попадения.
В Мюнхен се очертава вечер, която може да определи сезона – и дори кариери. Включително тази на Мбапе, който е изправен пред труден въпрос: какво означава втори сезон без трофеи в клуб като Реал? Това е и личен въпрос – той дойде, за да прави разликата, но засега резултатите не го подкрепят. Головете му са много, но не носят титли. В сряда всички погледи ще бъдат насочени към него – цената да бъдеш най-добрият.
Съдийството също предизвиква недоволство. Ситуацията с Мбапе беше абсурдна – жълт картон за протест, след като бе спрян при ситуация, в която вече бе преодолял двама съперници. В същото време Арнау Мартинес удря с лакът Фран Гарсия без наказание. Нито картон, нито обяснение.
Това е симптом на по-дълбок проблем – интерпретация на играта, която изглежда откъсната от реалността. Футболът постепенно забравя, че е контактен спорт.
В ретро кръга на Ла Лига съдиите отдават почит на Мондиал 1994 в САЩ – първият турнир, в който черните екипи бяха заменени с цветни. Adidas създава тогава розова, жълта и черна колекция, като именно черният вариант с шарки беше избран от Хавиер Алберола Рохас за мача Реал Мадрид – Жирона.
Коментар на Хуан Игнасио Гарсия-Очоа за "Марка"
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
