В момента италианският футбол се тресе от болка и отчаяние. За трети пореден път ще гледаме световно първенство без "скуадрата". Няма Италия, няма парти, биха казали тези, които симпатизират на "адзурите". За други пък това си е празник. Към Италия не можеш да си безразличен - или си симпатизант, или си недоброжелател. Мисля, че в "Хубава жена" героят на Ричард Гиър казваше на Вивиан, че човек или обича операта, или я ненавижда. Няма средно положение. Та така е и със "скуадра адзура".
Снощи Италия изпи трета поредна горчива чаша в предверието на световните финали, което вече идва в повече на всички тифози. Днес на Апенините вървят призиви за оставки, жестока критика и дори подигравки под формата на разнообразни колажи – от това как италиански национали се тъпчат с "джънк фууд", до табелка с надпис "Психиатрия", носена от известния водещ Амедео Сабастиани, който, между другото, е заклет почитател на Интер. Обсъжда се дори вариант футболната федерация да мине временно под управлението на Олимпийския комитет. Междувременно Алесандро Бастони и половинката му Камила Брешани бяха принудени да ограничат коментарите в своите профили в социалните мрежи. Не от хубаво, естествено.
Отборът на Гатузо кацна тихомълком и тъжно на "Малпенса", без да бъде посрещнат от никого. С две думи – мечтите свършиха. Още преди драмата в Зеница беше изчислено, че при провал италианският футбол ще загуби 30 млн. евро, в т.ч. и бъдещите вземания по договорите. А имаше времена, когато "скуадрата" влизаше на световните шампиони като един от фаворитите за купата. Отваряш албумчето за Мондиал 2002 например и от отбора на Италия те гледат Буфон, Толдо, Малдини, Канаваро, Неста, Дзамброта, Албертини (не беше на финалите), Тоти, Дел Пиеро, Виери, Пипо Индзаги и др. Сега обаче всичко е различно.
На Ботуша отчитат, че италианският отбор вече е в миманса и няма допирни точки с другите водещи футболни сили, които през годините продължават своето развитие и са далеч от разрухата, която търпи калчото. Де факто тези фенове, които имат дори бегли спомени от участие на Италия на "мондиале", са вече около 20-годишни момчета и момичета. Друг е въпросът, че дори това последно участие, оставило белег от два-три уругвайски зъба на рамото на Киелини, беше катастрофа, но поне беше записано присъствие.
Италианците започнаха вече да тълкуват катастрофата, макар за момента да се набляга на чисто статистическата част - съперници, загуби, дати. В един такъв анализ на достигането на дъното дори се спомена равенството с България от 2021 г., което тласна Донарума и компания към фиаското срещу Северна Македония. Липсата на положителни резултати и изпадането от урната с най-силните доведоха до това "адзурите" да отиват на вълка в устата – за Мондиал 2018 бяха в квалификационна група с Испания, за Катар 2022 бяха спрени от Георги Георгиев във Флоренция и от онази пропусната дузпа срещу Швейцария, a сега не стигнаха до "своя" Ню Йорк за сметка на Ерлинг Холанд и компания. Скептиците прогнозират, че както е тръгнало, някой ден Италия ще започне да трепери и за мястото си на европейско първенство.
Зад тези резултати не стоят само съответните 90 минути, разбира се. Трупа се с години. Работата в детско юношеския футбол, безкрайните проблеми около инфраструктурата и стадионите, по-слабите финанси спрямо другите топ първенства, посредствените чуждестранни попълнения, по-ниското ниво на местните звезди, нивото на тренировъчният процес и методиката в големите клубове, социалните проблеми в Италия, в т.ч. липсата на интерес у младите към спорта като цяло. И т.н. Припомня се севернокорейският шамар от 1966-а и последвалото "затваряне" на италианския футбол за чужденци до началото на 80-те години, когато след повдигането на завесата колелото се завърта постепенно с трансферите на фигури от голям калибър като Платини, Румениге, Марадона и Зико.
Футболната трагедия (от италианска гледна точка) в Зеница предизвика и друга полемика на Апенините, породена от думи на шефа на FIGC Габриеле Гравина, който сега е на топа на устата. На въпрос защо Италия печели в други спортове, но не и във футбола, той отговори невъзмутимо, че футболът е спорт за професионалисти, докато останалите спортове били аматьорски. Последва вълна от възмущения и за това... Куп италиански олимпийци излязоха с коментари, че тази сутрин са тичали за здраве, че един готвач във футбола взима повече евро на месец от един състезател от аматьорския бокс, и т.н. Дали въобще италианският футбол ще се събуди от този нокдаун, в който се намира, предстои да видим. Говори се за налагане на млади футболисти, за нова система на работа в школите и пр.
Една италианска поговорка гласи, че между казаното и направеното има море. От години калчото гази все по-надълбоко във футболната посредственост. На тези от нас, които обичаме футболната "опера", за момента ни остават само спомените. И поредният Мондиал без Италия.
Следвай ни:Снимки: Imago
