Преди точно шест десетилетия - на далечния 20 март 1966 година, е откраднат трофея от световното първенство. Това се случва само четири месеца преди той да бъде връчен на шампиона на Мондиал’66, който се оказа отборът на Англия. Купата изчезва, докато е изложена в Централната зала на Уестминстър в Лондон.

В страх, че трофеят, предназначен за победителя от Световното първенство, няма да бъде намерен, Футболната асоциация тайно организира изработката на реплика, но седмица по-късно, след голямо полицейско издирване, трофеят „Жул Риме“ е открит, и то под жив плет в парк в Южен Лондон, от куче на име Пикълс.

Самият трофей, изработен от злато, висок около 25 сантиметра и застрахован за 30 000 паунда, е откраднат от сграда, в която по това време се намират над триста човека.

В помещението, от което изчезва купата, е имало „между двама и четирима“ частни охранители. Коментирайки това събитие, човекът, отговарящ за изложбата на трофеи, казва: „Нищо не се обърка. Просто беше откраднат.“

Денис Фолаус, секретар на Футболната асоциация (ФА), описа кражбата като „изключително обезпокоителна“ и добави, че тя е хвърлила „голяма сянка върху подготовката за Световното първенство“.

Кражбата се е случила между 11 и 12 часа преди обяд в Централната зала в Уестминстър. Трофеят е бил изложен пред камерите при откриването на филателна изложба. Вечерта преди това, пазачите са били заключени заедно с купата и марки на стойност три милиона паунда.

Работник от близкия павилион за кафе влиза в задната част на сградата, използва тоалетната и излиза. Както казва, всичко било много тихо.

Към 11 часа площад „Парламент“ започва да оживява. Около 250 методисти влизат през главния вход на сградата, за да пеят гръмко в Голямата зала стихове като „И все пак, когато приемеш тяхното злато, Господи, запази и моя скромен дар“. Те са придружени от орган и хор от други 80 човека.

Задните два входа също са бяха оживени. Беше Денят на майката, така че около 40 родители с деца пристигнаха, през същите врати като крадеца, за отделна служба. Когато започна пеенето, един от пазачите видя, че купата все още е в безопасност в стъклена витрина, заобиколена от синя коприна и хартиени розетки, които представяха нациите победителки.

Близо до вратата на изложбената зала се е задържал „мъж на около тридесет и няколко години, висок около 178 см, със слабо телосложение и бледа кожа, с тъмна, вероятно черна, пригладена коса, облечен в тъмен костюм“. Главният детектив инспектор Уилям Литъл от Скотланд Ярд силно е желаел да разговаря с този човек.

Час по-късно, вярващите излизат на слънце, а един от пазачите изпитва емоция, която може да изпита само човек, на когото току-що е откраднат трофеят от Световното първенство. Предната част на витрината е непокътната, но купата я няма! Само една розетка е разместена.

Той и колегите му скоро получават възможност да говорят с осем или девет полицаи, които пристигат за няколко минути.

Полицията установява, че вратата на изложбената зала е била обезопасена отвън с катинар и верига, но е била отворена, като са развити трите винта, които държат месинговата дръжка. Задната част на витрината е била защитена с обикновен катинар, който също е бил премахнат със същата лекота и тишина.

Сесил Ричардсън, председател на изложбения комитет и агент за търгове на марки, изрази искрено съжаление, че такава катастрофа се е случила, докато купата е била „за първи път под наше попечителство“. Той каза: „Мерките за сигурност бяха такива, че имаше лично наблюдение, лична охрана на тази купа почти от момента преди да пристигне до, за съжаление, момента, в който изчезна.“

Той предполога, че кражбата трябва да се е случила по време на „момент на невнимание“. Изложбата се е простирала на два етажа в голямата зала, а „поне двама до четирима охранители са обикаляли залата по това време“.

„Ще върнем тази вещ“, продължи той. „В това не се съмнявам. Мисля, че това е символична кражба.“

Полицията смята, че обирът може да е дело на щастлив ексцентрик, който, виждайки веригите на вратата на изложбата, не е имал причина да вярва, че от другата страна има пазачи.

Тези, които отговаряха за мерките за сигурност за Световното първенство, което започна през юли 1966 г., със сигурност бяха разтревожени от случилото се. Те положиха невероятни усилия да предвидят всички възможни криминални сценарии в ситуация, която включва 100 000 чуждестранни посетители и билети, които тогава струваха до 25 паунда.

Сигурността на самата купа беше първият и най-очевиден проблем. Никога викът „Ограбени сме!“ не е бил изречен с повече болка.

Купата е намерена от куче на име Пикълс, което собственикът му е извел на разходка, на 27 март 1966 година...

В крайна сметка обаче историята на купата няма щастлив край, защото през 1983 г. тя отново е открадната - този път в Бразилия, след което никога не е намерена.

Следвай ни: