Венислав Антов: Поставим съм си за цел аз лично да играем финал

Венислав Антов, родният волейболен национал и актуален състезател на френския Туркоа, даде интервю за Дарик и dsport. Антов говори за живота си във Франция, разликите между тамошния и българския волейбол. Антов коментира какви са целите на тима му, трети в класирането, а също и за признанието, което получи – номинация за диагонал №1 във Франция.

Антов започна с това как се справя с френския език:

"Разбирам, особено като треньорът говори волейболни неща – хващам. Но за говорене – абсурд".

За реализираните си 475 точки в първенството:

"Езикът не ми върви, но засега изиграх доста добре мачове. Последните два-три мача ми спадна и на мен нивото, може би и на отбора. Предстоят плейофите, надявам се да сме на макс."

"Може би го отдавам на това, че пет кръга преди края бяхме почти на 100% сигурни, че ще сме трети. Може би се отпуснахме. Може би оказа влияние. Възможно е и умората до някаква степен. Играхме и Купа на CEV, Купа на Франция, Суперкупа."

Антов сподели и как се е стигнало до 45-те му точки срещу Шомон:

"Беше наистина, не знам, някакъв луд мач. Всичко се получаваше, както и да забия топката."

"Надявам се, наистина, за асовете няма да успея. Далеч съм от 65 аса. Посрещането е едно от нещата, които тук във Франция е по-добро от българското първенство."

За номинацията си за най-добър диагонал във Франция, Антов каза:

"Мога да съм само щастлив. Смятам, че изиграх доста добри мачове Щом съм попаднал в Топ 4, значи е едно потвърждение, че съм направил добър сезон. Доста добри играчи има в това първенство."

"Първите мачове ми беше доста трудно. Имахме 5-6 приятелски мача, не бях на нужното ниво. До голяма степен отборът, треньорът и ръководството ме преразположиха. Момчетата ме подкрепяха доста, виждаха, че ми е трудно. Бързо успях да заиграя по начина, по който ми се искаше и трябва", сподели той за адаптацията си във Франция.

"Като се има предвид, че съм диагонал... на мен се вдига най-много. Четворките, посрещачите, също. Може би, не че съм най-сигурен, но едната ни четворка е много изразен характер на посрещач. Заедно с либерото изнасят посрещането. При мен и други посрещач идват топките за забиване."

"Харесва ми самото предградие, аз живея близо до залата, близо ми е супермаркета. Лил ми е доста близо, 20-30 минути с градския транспорт, доста ми харесва като град", коментира юношата на Левски за мястото, на което живее близо до Лил, Северна Франция.

"Щеше да ми е трудно, изкарах само пет-шест дни сам, после приятелката ми дойде. Ако бях сам, щеше да е доста по-трудно. Поздравления за нея", продължи той.

"Чисто волейболно, Франция е по-голяма от България. Колкото и да бях подготвен, беше ми странно. Ние сме на север, само Париж ни е на час или час и половина с влак. Всичко е далеч. Взимаме бусчета под наем, малко по-тегаво е от тази гледна точка с пътуването. Различно е като живот, не и коренно различно."

"Във волейболно отношение, дори специално кондиционната подготовка, виждам прилики с треньори отпреди. Не беше ново за мен. Относно волейбол – не мога да кажа, че има някакви разлики."

"Имаме още два мача от редовния сезон. Много е трудно да повлияят на класирането. Монпелие трябва да загуби, но не трябва да се правят такива сметки. Приемаме тези мачове като подготовка за плейофите. Те започват в началото на април. Най-важната част от сезона."