Проблемът не е в парите: търпението и ясният план на Хьогмо превръщат Лудогорец в Еверест за Левски на Веласкес

Левски е с 9 точки преднина пред своя основен конкурент за титлата - Лудогорец, но за сметка на това допусна три поредни поражения от “орлите” с по 0:1 в рамките на месец, което остави горчив привкус у привържениците на родния гранд.

Загубите са част от играта, но когато си с амбиция да спечелиш първенството и водиш с огромна разлика пред преследвачите, очакванията са ако не изцяло да доминираш като резултати над конкурентите, поне да си с равен баланс. Нещо, което Лудогорец неминуемо постигаше през последните 14 години и по този начин затваряше устите на критиците, че печели титлите по “втория начин”.

От началото на пролетния полусезон чухме някакви полуоправдания за пораженията, но основната причина е една:

и в трите мача Лудогорец имаше ясен план как да играе срещу Левски, докато “сините” нямаха никаква идея как да постигнат своето - било то победи за Купата и Суперкупата или равенство преди дни в Разград.

Плановете и за трите сблъсъка на Пер-Матиас Хьогмо бяха прости, но същевременно убийствено ефективни. В двубоя за Суперкупата изпрати Видал да играе срещу Майкон. Знаем, че бразилският ляв бек е много опасен в атака, но рисков в отбрана и при по-напористо крило изпитва проблеми.

В следващия мач за Купата норвежецът заложи на натиск в първите минути, чрез който евентуално да падне гол - получи се. След това остави “сините” да владеят топката и да разиграват дълго, но без да създават положения.

При шампионатната победа отново опита с натиск в началото и бързо попадение, но този път не се получи. Въпреки това основният план бе друг - затваряне на празните пространства на противника с презумцията да не се допусне гол, а в предни позиции да се отбележи такъв чрез статични положения. Неслучайно Ивайло Чочев, който принципно е използван във възлови двубои предимно след почивката, този път изигра почти цял мач.

И не на последно място Хьогмо залага на огромно търпение, каквото Веласкес не притежава. В трите срещи той използва темперамента на своя опонент срещу самия него.

Един от козовете му бе, че по-емоционалният испански наставник ще се изнерви в определен момент и ще предприеме рискован ход, от който Лудогорец да се възползва. Така и стана. Центриране от корнер и опасен удар с глава на Алмейда, центриране отляво и неприсъщ за Чочев пропуск с глава, но двете пропилени положения не го накараха да промени стратегията, схемата и начина на игра. В заключителните минути попадение от фал на Маркус след грешка при построяване на стената и ненавременна реакция на вратаря Вуцов. Търпението е възнаградено, а целта - постигната.

В същото време какво направи Левски?

Веласкес постоянно сменяше позиции и правеше промени дори преди 80-ата минута, когато резултатът устройваше тима му. Те объркваха повече неговите момчета, отколкото съперника, но испанецът не отдаде голямо значение на това.

Отборът видимо излезе за равенство, чрез което окончателно да детронира 14-кратния шампион, но без реална представа как да бъде постигнато.

Изначално грешен подход поради куп причини. Преди мача Левски водеше с 12 точки и правилният, шампионският подход бе “сините” да не “треперят” от съперника, а да се надиграват с него.

Излизаш и играеш за победа, защото при поражение не губиш почти нищо за разлика от съперника. Напрежението и притесненението от това, че си притиснат до стената, не са при теб, а в другия клуб.

Но Веласкес избра друго - бек пред бека (Алдаир, Кандем) в зоната на Недялков и без отсрещната страна да разчита на бързоного крило пред българския национал. Решението на испанеца на практика неутрализира десния фланг на “синята” атака и позволи на противника да прехвърли сили към други позиции.

Същевременно излезе без типичен централен нападател залагайки на Око-Флекс да се бори със здравите Вердон и Алмейда, а обичащият единоборствата Хуан Переа остана на пейката. Дошлият от Ботев футболист показа още на подготовката, че не се чувства комфортно на тази позиция. Той няма физиката на Сангаре, за да притиска централните бранители на разградчани, а като прибавим и липсата на креативен полузащитник, който да борави добре с топката и да разполага с фантазията да разкъса с извеждащ пас защитата на съперника, е ясно защо Левски не създаде нито едно положение.

Предвид пропускливите вътрешни халфове на Лудогорец, които често не покриват зоните пред собственото си наказателно поле, Веласкес беше длъжен да започне с Переа, разчитайки Левски да създаде опасности след дълги пасове към тарана и избити/свалени топки около дъгата на големия пеналт.

Нещо, което унгарският Ференцварош правеше доста успешно само няколко дни по-рано. Друг е въпросът дали колумбиецът щеше да оправдае титулярното си място, но в отсъствието на контузения Сангаре бе естественият и правилен избор за титулярна “деветка”. Ако не се получи, след това се търсят алтернативни решения и тактически размествания.

Подобни грешки на са първи за испанския специалист. В мача за Суперкупата реши да изненада Лудогорец с Ради Кирилов като дясно крило. Всеизвестно е, че този футболист е един от най-нестандартните в родното първенство, а през годините дриблите му неведнъж са създавали неприятности на Лудогорец. Всичко обаче се случваше на левия фланг - единствената позиция, на която е полезен.

Веласкес предприе много рисков ход с Кирилов и при едно вече позабравено гостуване на Черно море, спечелено от “сините” с 3:1 след обрат. Тогава фланговият състезател бе оставен да играе като десен бек дори след като софиянци обърнаха до 2:1. Позицията му даде шанс на “моряците” да организират няколко опасни набега, но голям пропуск ги лиши от 2:2 в 90-ата минута.

Видно е, че Веласкес има добри идеи и решения за играта на отбора и позиционирането на футболистите в определени срещи, което води до много голове във вратите на противниците.

Това би трябвало да е сигнална лампа за него, че не трябва да прави кой знае какви размествания и срещу Лудогорец. Тактиката е елементарна - пускаш най-добрите си състезатели на най-силните им позиции и седиш спокоен на пейката. Все пак Левски води с 9 точки пред своя опонент, а не обратното.

Възможно е “сините” да не триумфират в оставащите два сблъсъка срещу Лудогорец, но поне трябва да покажат чрез атрактивна игра, че титлата им е заслужена. Нека не забравят, че разградчани печелиха своите първи места не благодарение на победи срещу по-непрентенциозните тимове, от които често губеха точки, а защото наваксваха тези пропуски в преките битки за върха.