Леао си припомни отказа си към Интер и отсече: Дербито е на живот и смърт

Рафаел Леао разкри детайли за това как се е осъществил трансферът му в Милан, какъв всъщност е Златан Ибрахимович и как се чувства в новата си роля на терена.

Може да се каже, че Леао преживява донякъде странен сезон до момента. Той беше възпрепятстван от контузия в прасеца, която получи през август, а през последните няколко седмици не беше на 100% поради продължаващи проблеми с адукторите и кръста. Въпреки това португалецът намери начин да бъде решаващ за Милан, както се случи в сряда вечер срещу Комо. След като изпитваше трудности да повлияе на играта до този момент, той овладя 50-метров пас от Ардон Яшари и прехвърли Жан Бюте, за да донесе равенството и да запази серията без загуба. Говори се, че се подготвя подновяване на договора му. Междувременно Леао даде интервю за CBS Sports в новия епизод на Kickin’ It, където отговори на редица въпроси – от детството си до присъединяването към Милан.

В каква среда израсна?

„Това е място, което не предлага много възможности, но има страхотни таланти. Децата играят заедно в парка след училище. Тези неща ми помогнаха да израсна, да остана смирен. Ако можеш да израснеш в такива условия, когато светът е в краката ти, можеш да различиш правилното от грешното, не се губиш. Благодарение на баща ми, но и на приятелите ми, аз израснах така.“

Винаги ли футболът е бил твоят път?

„Да. Започнах късно, на 7 или 8 години. Преди да премина в Спортинг (Лисабон), бях подписал с Бенфика. По онова време баща ми не можеше да ме кара, нямаше кола. От Бенфика предложиха да ме взимат след училище; тогава бях именно техен фен. Но това, което ми беше казано, не беше спазено. Така подписах със Спортинг. Когато си дете, просто искаш да играеш футбол, а когато си фен, искаш да играеш за този клуб. Бях ядосан. Така животът ме отведе при съперниците: Спортинг се появи и така започна всичко.“

Кристиано Роналдо ли даде началото?

„Той беше положителен натиск, тласък.“

Кога се обадиха от Милан?

„От Интер се обадиха на спортния директор Луиш Кампош и казаха, че се интересуват. Не бях сигурен, но в миналото бях следил и слушал за Милан с Паоло Малдини и моя идол Роналдиньо. Не за Интер. Казах си: ще остана още една година. С Лил завършихме втори в първенството и щяхме да играем в Шампионската лига следващата година. Но тогава той ми каза: Милан те иска. Мисля, че сделката ще се осъществи до няколко дни. На тренировката играеш в първата част, но не и във втората, без риск. Казаха ми: някой иска да говори с теб след десет минути: FaceTime с Малдини. Попита ме как съм, каза ми, че са ме следили през сезона, попита ме дали искам да бъда част от семейството на „росонерите“. И аз отидох направо да подпиша.“

Ибрахимович взискателен ли беше?

„Да, прекалено, прекалено много. На една тренировка няколко млади играчи от Примаверата бяха дошли да тренират с нас и в тренировъчен мач той се оказа в техния отбор и загуби. Отиде при треньора и каза: „Това е последният път, в който тези млади играчи идват да тренират с нас“. За мен това беше положителен натиск. Трябва да се учиш от такива хора, защото ако ти говорят, значи им пука за теб. Това ми хареса. Да, все още говорим често. Имаме добри отношения, когато дойде, ме пита за семейството ми. Той е човек, който ми е помогнал много, искам да го запазя в живота си и извън терена. Ако имам нужда от нещо, знам, че той е там и ще ми помогне.“

През 2021/22 спечели Скудетото и наградата за най-полезен играч на сезона…

„Честно казано, не го очаквах. След мача вдигнахме трофея и празнувахме. Някой дойде при мен и каза: „Рафа, ти си играчът на сезона“. Беше нещо, което никога не съм очаквал. Това беше един от най-добрите ми индивидуални сезони. Но това е отборно постижение, защото отборът те кара да се справяш толкова добре.“

Как намираш новата си, по-централна роля?

„Бях готов, бях готов за всичко преди началото на сезона. Когато треньорът ми каза, аз бях готов. Когато играеш като централен нападател, можеш да вкараш повече голове, защото имаш повече възможности. Футболът е въпрос на числа, ако искаш да си сред най-добрите, трябва да правиш числа. Различно е от преди. Ако вкарваш повече голове и правиш няколко асистенции, можеш да бъдеш сред най-добрите.“

Как би обобщил престоя си в Милан досега?

„Мисля, че беше едно пътуване. Не беше лесно за мен и семейството ми, когато пристигнах. Щастлив съм, че съм тук, че съм отправна точка за отбора и феновете. Те искат най-доброто от всички и знаят на какво сме способни. Когато играеш за Милан, знаеш, че ще има напрежение, защото феновете искат най-доброто. Когато загубиш или когато имаш лош мач, това си личи по феновете.“

Какво казваш на тези, които критикуват езика на тялото ти?

„Не мога да се променя. „Още като дете бях с усмивка на лице, не мога да променя това. Ако го променя, вече няма да бъда Рафаел Леао. Те знаят на какво съм способен и затова са толкова взискателни. Не мога да променя езика на тялото си, такъв съм си от 26 години.“

Предстои дербито след няколко седмици...

„Не излизай в дните преди мача, стой си вкъщи. Това е луда седмица. Всички искат билети, виждаш червеното, виждаш синьото. Вестниците говорят само за това. Стой си у дома, пази си енергията. Това е най-добрият мач за сезона. Война е, въпрос на живот и смърт. След този двубой всички ще говорят за него седмици наред. Живот или смърт. А аз искам да живея. Преди го гледах, а сега да играя в него е невероятно. Феновете пеят от началото до края, всяка топка, всяко докосване, всеки дуел трябва да мислиш, че е последен.“

Накрая, какво е да играеш с Кристиан Пулишич?

„Имам страхотни отношения с него. Сега се справя много по-добре, познаваме се по-добре на терена. Този сезон имахме няколко контузии и не сме имали много възможности да играем заедно. Той е страхотен играч, един от най-добрите през последните сезони. Когато е на терена, вярвам, че ще създаде нещо. Говори перфектен италиански, макар и с американски акцент.“