Бившият италиански халф Самуеле Дала Бона даде интервю пред "Гадзета дело Спорт", в което се върна назад във времето. Някогашният футболист изрази съжаление, че през лятото на 2002 г. смени Челси с Милан. За отбора на Карло Анчелоти Сам записа 16 мача и един гол във всички турнири. В единствения си сезон с "росонерите" той спечели Шампионска лига. В момента 44-годишният италианец седи встрани от любимата игра и е в ролята на арендатор.
"Помня как ми се обади Джанлука Виали и ме попита: "И така, какво реши? Идваш ли в Челси? Невъзможно е да откажеш, Сам". Виали промени живота ми. През май 1998 г. играх на европейското първенство за юноши в Шотландия. Представих се много силно - като Бог! Загубихме финала, Виали чакаше до автобуса. Зачудих се какво иска. Бях на 16 г. Каза ми, че Челси търси добри млади футболисти и иска да се присъединя към тях. По онова време бях в юношеската формация на Аталанта. Избягах от колежа на 15 август, за да отида да подпиша договор в Лондон.
Отидох в Англия с друго италианско момче - Лука Перкаси. Живеехме заедно в един малък апартамент срещу Хайд Парк. Дъжд, вятър, сняг и футбол. Беше травмиращо - не говорех нито дума английски. Челси ни нае частен учител, който не знаеше италиански. Понякога не го разбирах и го псувах. Трудно беше. Дебютирах под ръководството на Виали през 2000 г. Около мен бяха Хаселбанк, Десаи, Дзола, Ди Матео, Уайз, Тери, моят приятел Кудичини. След това мениджър стана Раниери. За две години никога не го чух да казва "браво", но той беше човек-ментор. И Виали също. В Челси нямаше диети. Ние, италианците, хапвахме брезаола (б.а. - сушено говеждо месо) и ризото, англичаните и другите чужденци ядяха всичко. Все още помня как преди един важен мач Хаселбанк ядеше карбонара, а Раниери го попита какво прави. Отговори му: "Не се тревожи, така или иначе ще вкарам гол".
Да, съжалявам, че напуснах Лондон. Беше различен футбол, по-свободен, без напрежение. Панучи и Раниери ме предупредиха да не се връщам в Италия. През 2001 г. отказах оферта от Венеция и Челси ме извади от състава. След два месеца Раниери ме върна, но в края на сезона си тръгнах. Все още мисля за това днес: трябваше да остана там завинаги. Брайда ми каза в 11 сутринта, че ще бъде на "Стамфорд Бридж" за мача Челси - Фулъм. Бях насърчен от семейството ми, агента ми и приятелите. И приех предложението на Милан.
Какво се обърка в Милан ли? Мачът срещу Реал Мадрид в Испания остави своя отпечатък върху мен. Започнах титуляр, играх едно полувреме, и то зле. Анчелоти ме постави на дясното крило срещу Роберто Карлуш, който тичаше на пълни обороти. Получих ранен жълт картон и след това бях сменен. Беше изпитание. Ако го бях издържал, щях да продължа. За съжаление, италианският футбол е такъв. Веднага те съдят. В Италия един ден си лош, на другия си най-добрият. Това е гадно.
Гледах финала през 2003 г. срещу Ювентус от трибуните на "Олд Трафорд". Спомням си спор между Индзаги и Шевченко по време на последната тренировка, те си размениха обиди. Малдини се приближи и им каза да спрат. Истински капитан, той винаги ме плашеше, честно казано. А Пипо, от друга страна, беше "канибал" - преди финала упражняваше сам движенията си на игрище за голф.
Спрях на 31, защото футболният свят не ми харесваше. Аз съм честен човек и си платих за това. Най-голямата глупост в кариерата ми? Едно лято, изневиделица, казах, че искам да прекарам три месеца с Бобо Виери. Купони и клубове. Сигурно бях похарчил 50 000 евро. От банката се притесниха, че някой е откраднал картата ми. В Милан делях стая с Марко Бориело, красавецът на отбора. Излизахме заедно. Непрекъснато му казвах да остави едно гадже и за мен", разказа Самуеле Дала Бона.
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
