Бившият централен защитник на Рома Антонио Карлос Заго, когото феновете на "джалоросите" наричаха Терминатора, даде интервю пред "Гадзета дело Спорт". Бившият бразилски национал се върна към своите златни години в Серия "А", когато спечели шампионската титла с тима от Вечния град. Заго разкри, че е било много трудно да се дели стая с капитана на римляните Франческо Тоти.

"Когато Батистута пристигна в отбора, беше ясно, че нещо се променя. Чувствахме, че можем да постигнем нещо велико. Валтер Самуел и Емерсон също бяха привлечени, Тоти ставаше все по-добър, а имахме и шампиони като Алдаир, Кафу, Кандела и Монтела. След като Лацио стана шампион на Италия, искахме веднага да върнем усмивката по лицата на тифозите ни. Това ни даде допълнителен тласък.

Най-трудният футболист за опазване определено беше Роналдо. Все още сънувам кошмари за онзи резултат 4:5 на "Олимпико" (б.а. - през пролетта на 1999 г. Интер победи Рома с 5:4, като головете за "нерадзурите" вкараха Роналдо (2), Иван Саморано (2) и Диего Симеоне). Феномена беше неудържим! Друг играч, който ни създаде много проблеми, беше Шевченко. След това и ние имахме толкова силен реализатор - очевидно говоря за Тоти.

Дали е вярно, че Франческо е говорил насън? За съжаление, вярно е! Когато пристигнах в Рим, ме настаниха в стаята на Тоти. За мен беше чест, приех веднага, разбира се. Но през нощта той хъркаше и говореше силно. Веднъж извика: "Подай ми топката! Подай ми топката". Станах и отидох да го успокоя и малко по малко той отново започна да спи нормално. Но аз не спях и исках да си почина, затова помолих да сменя стаята. От следващата година Тоти спеше сам.

Най-голямото ми разочарование във футбола е, че не успях да стана световен шампион. През 1994 г. получих четири фрактури на скулата и загубих шанса си да попадна в състава. След това Загало реши да не ме вика за Франция'98, а през 2002 г. загубих баща си и преживявах труден период. За съжаление, тогава от Рома решиха да не подновят договора ми. Никога не разбрах защо.

Никога не съм виждал някой да тренира атаката така, както го правеше Земан. Капело пък беше корав, но знаеше и как да управлява отбор със силни индивидуалности. Луческу е майстор. Работих с него две години в Шахтьор. Младите играчи, които идваха в отбора, особено бразилците, се страхуваха в началото от него, но той ги научи не само на футбол, но и как да живеят. Всички, които са му били футболисти, все още му изпращат съобщения, обаждат му се, ако имат проблеми. Анчелоти е най-добрият треньор в света. Убеден съм, че с него Бразилия ще спечели световната титла.

Какво се случи в онова дерби с Лацио, когато наплюх в лицето Симеоне? Той провокираше и същевременно си изкарваше гнева на Маркос Асунсао. Винаги бях готов да защитя съотборниците си и да вляза в спор. Знам, че феновете все още помнят онази плюнка като хубав спомен, но за мен не е така. Съжалявам, да. Беше нещо ужасно. По онова време си казвах, че бих го направил отново, но днес не е така. Въпреки че понякога инстинктът те кара да правиш неща, които не искаш. Случвало ми се е и преди, но всеки, който ме познава, знае какъв човек съм", каза Антонио Карлос Заго.

Следвай ни: