На този ден: Сампрас постига най-великия си рекорд, докато яде паста в хотела

Когато Пийт Сампрас спечели последния си професионален мач, побеждавайки Андре Агаси на финала на US Open през 2002 г., той завоюва рекордната си 14-та титла от "Големия шлем" и изравни рекорда на Джими Конърс от пет титли на US Open. Американецът приключи кариерата си и с общо 286 седмици като №1 в ранглистата на ATP.

По онова време тези постижения изглеждаха недостижими, но и трите рекорда впоследствие бяха изравнени или подобрени от "Голямата тройка". Все пак има поне едно постижение на Сампрас, което остава непокътнато: шест поредни завършвания на №1 в края на сезона (1993–1998). Роджър Федерер успя да направи това четири поредни години (2004–2007), а Новак Джокович го постигна в два поредни сезона – в три различни случая, докато Рафаел Надал никога не е завършвал първи в света в два последователни сезона.

„Това е върховно постижение. Вероятно никога няма да бъде подобрено“, каза Сампрас за този рекорд, който бе поставен на 26 ноември 1998 г. „Опитвам се да остана смирен, но рекордът говори сам за себе си. Малко е зашеметяващо.“

В рамките на шестгодишното си властване Сампрас бе свалян от върха шест пъти, но всеки път успяваше да се пребори обратно до №1 в ранглистата на ATP.

Никога не беше по-близо до това да бъде изместен в края на сезона от 1998 г., когато Марсело Риос два пъти го изпревари за общо шест седмици. След загубата си на полуфиналите на US Open от бъдещия шампион Патрик Рафтър, Сампрас имаше минимална преднина пред чилиеца на върха в ранглистата. Последните два месеца на сезона щяха да определят дали Сампрас ще успее да подобри рекорда на Конърс от пет поредни години като №1.

В отчаян опит да удържи Риос зад себе си, Сампрас участва в седем турнира от ATP тура през октомври и ноември. Риос пък изигра шест в своята луда надпревара към финала на сезона.

„Не беше забавно, ще бъда честен“, каза Сампрас. „Имах един шанс да подобря този рекорд – този вечен рекорд от шест поредни години. Казах си, че ако ще трябва да остана тук в Европа още три-четири седмици, ще го направя. И го направих.

Беше страхотно усещане, но определено ме изтощи емоционално, дори през следващите няколко години. Много е трудно да останеш №1, а да го направиш шест поредни години… В кариерата си постигнах много – печелил съм много турнири от "Големия шлем" и съм направил велики неща – но ако се обърна назад, това да остана №1 през всички тези години, мисля, е най-голямото ми постижение. Не просто да бъда номер 1 за шест месеца или година, а наистина да затвърдя това място.“

Походът на Сампрас през 1998 г. започна със загуба в първия кръг в Базел, но след това той спечели ключовата си четвърта титла за сезона като късен „уайлд кард“ във Виена – точно когато Риос вдигна трофей в Сингапур. (Мястото на Сампрас във Виена дойде благодарение на Борис Бекер, който му отстъпи своя уайлд кард.) И двамата след това пътуваха към Лион, но се оттеглиха от турнира заради проблеми с физическото им състояние – Сампрас се отказа преди четвъртфинала заради болки в гърба, а Риос се отказа в полуфинала срещу Томи Хаас.

Следваха два турнира от серията "Мастърс" в Щутгарт и Париж. Докато Риос стигна до четвъртфиналите и на двата, Сампрас записа полуфинал и финал съответно, увеличавайки преднината си в ранглистата.

Но в Стокхолм Сампрас започна да изнемогва, а психическата тежест от края на сезона си пролича. След загубен тайбрек в първия сет и в крайна сметка поражение в три сета от №29 в света Джейсън Столтенберг, обикновено хладнокръвният американец счупи ракетата си в рядък пристъп на ярост.

„Европейската обиколка през есента не е никаква разходка в парка, дори в най-добрите времена“, написа Сампрас в автобиографията си „Мисленето на един шампион“. „Студено е, стъмва се рано и играеш вечерни мачове на огромни арени под изкуствена светлина. В края на дългия и труден сезон от "Големия шлем" тази атмосфера те кара да се чувстваш сякаш живееш в някаква странна, паралелна вселена.“

И все пак ранното му отпадане в Стокхолм имаше и положителна страна: даде му две седмици почивка преди Финалите на ATP, където щеше да се реши кой ще завърши годината като №1.

Сампрас влезе на финалния турнир в Хановер с минимална преднина от 33 точки в ранглистата, което означаваше, че трябва да изравни или надмине постижението на Риос, за да изпълни мисията си. Под огромно напрежение Сампрас възвърна върховата си форма в груповата фаза, където постигна баланс 3–0 и загуби само 15 гейма в шест сета срещу Евгений Кафелников, Карлос Моя и Карол Кучера.

Въпреки че на полуфиналите загуби от бъдещия шампион Алекс Кореча – две години след епичната си четвъртфинална победа над испанеца на US Open 1996, когато прочуто повърна на корта – Сампрас вече си бе осигурил първото място за края на сезона още преди елиминационната фаза. Риос, след загуба от Тим Хенман в първия си мач, бе принуден да се оттегли от турнира заради проблеми с гърба, което потвърди Сампрас като №1. Той научил новината, докато ял паста в хотела си.

Шестте поредни завършвания на Сампрас като №1 в края на сезона остават рекорд в историята на ранглистата. Единствено Сампрас и Джокович – който е завършвал на първо място общо осем пъти – са постигали подобно нещо повече от пет пъти.